29 април 2026 г.
Конституционният съд отклони искането на състав на Софийския градски съд (СГС), председателстван от съдия Иво Хинов, по което беше образувано конст. дело № 4/2026 г., за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)*, които приравняват или дори влошават условията за подсъдимите арестанти с тези за осъдените затворници.
*Оспорена е Част четвърта „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ и чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
Вносителят на искането съпоставя установеното в част четвърта „правно положение на подсъдим, който търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, и положението на осъдено лице, което търпи наказание „лишаване от свобода“, като формира извод, че „подсъдимите се третират по-неблагоприятно от осъдените“. За да обоснове нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, вносителят излага подробно разбирането си за съдържанието на презумпцията за невиновност, като подчертава, че тя „забранява на правосъдните органи – и конкретно на съда – да принудят един подсъдим реално да изтърпи наказанието, което би получил, ако бъде признат за виновен с влязъл в сила акт“. Намира за „противоправно съдебният акт да е постановен въз основа на определени ценности [презумпцията за невиновност] и с цел постигане на определени резултати, обусловени от тези ценности – а след това при изпълнението същите тези ценности да бъдат игнорирани“. Поради това според него „[п]резумпцията за невиновност би била нарушена, въпреки че съдът словесно не назовава подсъдимия за виновен, ако фактически го подлага на такова третиране, което е идентично с това на виновните“.
Конституционният съд намира, че оспорените част четвърта и чл. 248, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС не са приложим закон в производството пред сезиращия съд и произнасянето по тях няма да допринесе за конституционосъобразно изпълнение на правосъдната функция на сезиращия съд по конкретното дело, поради което искането следва да бъде отклонено като недопустимо. Доводът на вносителя, че разпоредбите от част четвърта и разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС са приложим закон в производството по чл. 270 НПК, защото мярката за неотклонение „задържане под стража“ се изпълнява при установените в тези разпоредби условия, а условията за изпълнение на мярката са предпоставка за преценката на съда дали да продължи мярката при установения начин на изпълнение, дали да промени начина на изпълнение, или да замени мярката с друга, е неоснователен, защото всички тези обстоятелства се обхващат от основанието за преценка на изпълняваната мярка за неотклонение по чл. 270 НПК – „промяна на обстоятелствата“.