Конституционният съд ще установява противоконституционност на ограниченията до касационно обжалване по ГПК

10 март 2026 г.

С определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК.

чл. 280, ал. 3 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017 г.) Не подлежат на касационно обжалване:

1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

В искането се поддържа, че предвидените в разпоредбата стойностни и предметни ограничения на касационното обжалване противоречат на чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията, тъй като са прекомерни, непропорционални, дискриминационни и несъвместими с конституционната роля на Върховния касационен съд. Според вносителя „[в]ъпреки че законодателните мерки, мотивирали ограниченията по чл. 280, ал. 3 ГПК, преследват легитимни цели и са необходими за тяхното постигане, те по своето естество са прекомерни и непропорционални“. В законодателния процес по приемане на оспорената уредба отсъства задълбочен анализ в подкрепа на възприетите в чл. 280, ал. 3 ГПК критерии за ограничаване на достъпа до касационно обжалване. На това основание вносителят прави извод за прекомерност на въведените с атакуваната разпоредба ограничения. Вносителят твърди също, че ограниченията по чл. 280, ал. 1 ГПК „дават достатъчна възможност на ВКС при допускане на дело до касация да постигне баланс между ценностите на индивидуалното правосъдие по отделните дела и публичният интерес, свързан с развитието на правото и точното и еднаквото приложение на законите в Република България в съответствие с функциите си по чл. 124 от Конституцията“. В този смисъл според него „[е]дновременното приложение на факултативен достъп до касация (чл. 280, ал. 1 ГПК) и на абсолютни ограничения на юрисдикцията на ВКС (чл. 280, ал. 3 ГПК) не е конституционно допустимо, защото прекомерно ограничава правото на защита по чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията“. Според вносителя ограниченията по чл. 280, ал. 3 ГПК на правото на касационно обжалване нарушават конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. По отношение на възприетите в чл. 280, ал. 3, т. 1 и 3 ГПК критерии ratione valoris се поддържа също, че въвеждат „своеобразен имуществен ценз и съставляват непряка дискриминация при достъпа до касационно обжалване“.