12 юни 2026 г.
В Районна прокуратура – Плевен се води разследване във връзка със случай, при който на 10 юни 2026 г., в Кнежа мъж управлява лек автомобил, теглейки по пътната настилка, вързано за автомобила куче. Досъдебното производство е образувано в хипотезата на неотложност. В хода на разследването кучето е прегледано от ветеринарен лекар, като му е оказана медицинска помощ. При прегледа не са установени травматични увреждания по животното. Същото към момента е в добро здравословно състояние и за него се полагат грижи.
Установен е 65–годишният извършител на деянието, който е и собственик на животното. Той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
В съобщението за случая, публикувано от Апелативна прокуратура – Велико Търново, се съобщава още, че вчера, 11 юни, с постановление на наблюдаващия прокурор по делото, обвиняемият е задържан за срок до 72 часа, като в този срок ще бъде внесено искане в Районен съд – Кнежа за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.
Съобщението на прокуратурата от една страна е повод за оптимизъм поради проявената чувствителност към жестокостта към животни. От друга страна прави впечатление, че обвинението е за дръзко хулиганство, тъй като не изпълнява състава на чл. 325б от НК, който предвижда наказания за жестоко отношение към гръбначно животно, но единствено в случаите, когато това е довело до смърт, тежко или трайно увреждане. Прокурорът е проявил изобретателност, за да не позволи нарушителят да избегне наказателна отговорност за безобразното си поведение. Такава стратегия обаче поставя въпроси дали по този начин не се пренебрегва волята на законодателя, която безспорно е жестокостта към животно да се наказва единствено ако има тежки последици за него – смърт, тежко или трайно увреждане. От друга страна, казусът поставя въпросът дали чл. 325б от НК не се нуждае от разширяване и прецизиране, така че да може да обхване и казуси, като този.
Отделен проблем представлява задържането на извършителя за 72 часа и искането за налагане на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража. От съобщението на прокуратурата не може да се обоснове необходимостта от налагането ѝ, тъй като липсват данни да съществува реална опасност възрастният мъж да се укрие или да извърши престъпление.