6 ноември 2026 г.
Върховният касационен съд (ВКС) окончателно отхвърли иска за 26 000 обезщетение за неимуществени вреди от погрешен положителен тест за наличие на ХИВ вирус на бременна жена.
През 2020 г. Т. проследява бременността си при лекар, който ѝ назначава тест за ХИВ. Този тест е положителен, за което тя е уведомена, при което е шокирана, стресирана, не спира да плаче и е притеснена за собственото си здраве и това на плода. Впоследствие Т. установява, че резултатът е погрешен и завежда иск срещу диагностичната лаборатория, в която е извършен лабораторният анализ.
Съдът отхвърля иска на Т., тъй като е заведен срещу грешния ответник. В течение на производството пред съда става ясно, че никак не е лесно да се установи кой носи отговорност за грешката. Във всеки случай се доказва, че тестът е извършен коректно и пробата наистина е била заразена. Изглежда, че грешката е допусната при етикирането на епруветката с името на ищцата.
Практиката на самия лекар, наблюдаващ бременността на Т., е организирана както в МЦ „Феникс 87“, така и в Поликлиника „България“ (на адрес бул. България), а също и в АГ болница „Шейново“. Това се установя едва от показанията му по делото на първа инстанция в Софийски градски съд. Пробата от пациентката е взета в поликлиниката от медицински специалист, който е събрал биологичния материал, поставил е баркод с уникален номер, който е залепен върху епруветката. Пробата е изпратена по куриер за лабораторен анализ на „Медико – диагностична лаборатория МЕД – ДИА“ ЕООД. Документът с резултата за наличие на ХИВ вирус съдържа логото с наименованието на „Медико – диагностична лаборатория МЕД – ДИА“ с изписано под него име на лекуващ лекар и филиала, откъдето е назначено изследването – МЦ „Феникс“.
Искът е заведен срещу лабораторията и е отхвърлен на първа инстанция, като недоказан.1 Според градския съдия Маргарита Апостолова „липсват достатъчно данни за осъществено от служители на ответника противоправно деяние – нарушение на М. ицински стандарт довело до извода за положителен резултат от проведеното изследване за заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (ХИВ). Фактът сам по себе си да е налице положителен резултат, който впоследствие е опроверган от два отрицателни теста не е основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество, тъй като самата процедура разписана в Наредба № 47/2009 год. и предвиждаща повторно изследване на пациента преди да бъде насочен към лечебно заведение за лечение на ХИВ инфекция и към служби за психосоциална подкрепа и грижи на лица с ХИВ инфекция- чл. 29 от Наредбата, допуска наличието на процент на грешка при извършване на изследването.„
На втора инстанция апелативните съдии Светлин Михайлов, Даниела Христова и Цветомира П. Кордоловска Дачева2 уважават иска срещу лабораторията и присъждат „обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, за нанесени вреди в резултат от грешно отразен резултат от извършено изследване от 19.11.2020 г. с ID, назначени от д-р И. В., специалност акушер-гинеколог, в частта „ВИРУСОЛОГИЯ“, относно позитивен резултат за наличието на HIV 1/2, сведен до знанието на изследваната пациентка към момента, в който е била бременна в 25 – та седмица„.
С окончателно решение от 3 ноември 2026 г. върховните съдии Александър Цонев, Филип Владимиров и Дора Михайлова охвърлят иска изцяло.3 Правните основания на съда са изложени както следва:
1. Макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, въззивният съд е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
2. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което въззивният съд е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи на страните в пределите, очертани с въззивната жалба съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
3. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД предполага установяване на правна връзка между него и лицето, чиито действия са довели до настъпване на вредите, като при липса на доказателства за възлагане на конкретна медицинска дейност от лабораторията към лекуващия лекар, не са налице предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на дружеството.
4. Не са установени предпоставки за ангажиране на обективната (безвиновна) отговорност на ответното дружество за обезщетение на неимуществени вреди, произтекли от описания деликт. Ето защо, въззивното решение в обжалваната част (за уважаване на претенцията в размер на 20 000 лв.) е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен изцяло.