Колко обезщетение присъжда съдът за бавно правосъдие на жертвите на т. нар. възродителен процес?

12 ноември 2026 г.

_{Изображение: Екранна снимка от поканата на Фотофабрика за изложбата „Прогонването“, в която през 2025 г. бяха представени кадри от проекта „Визуален архив на асимилацията“.}

Върховният касационен съд (ВКС) натрупа внушителна практика, която уеднаквява обезщетенията за бавно правосъдие, изплащани на пострадалите от т. нар. „възродителен процес“.*

*Под името „възродителен процес“ е известна насилствената кампания за асимилация на мюсюлманското население в България, проведена от българските власти през 70-те и 80-те години на XX век. Тя включва принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език, насилствено ограничаване на традиционни обичаи и изповядването на исляма. Забранени са посещенията на джамии, традиционните мюсюлмански погребални ритуали, обрязването на мюсюлманските момчета, носенето на традиционното облекло – особено на шалвари от жените. Понятието „възродителен процес“ за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. като общо название на тези асимилационни политики. То се корени в официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“. Днес темата е обект на изследване от експерти и журналисти. Разказът за престъпленията на българския комунистически режим спрямо турското малцинство в България може да бъде чут в аудиопоредицата „Без име“ на Емилия Милчева в Storytel.

Разследването на прокуратурата на т. нар. „възродителен процес„ след демократичните промени

Прокуратурата започва разследване на “възродителния процес” още в началото на 1991 г. и повдига обвинения на пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през периода 1984 г. – 1985 г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза. Обвинените са Тодор Живков, министърът на външните работи Петър Младенов, министърът на вътрешните работи генерал Димитър Стоянов, министър-председателят Георги Атанасов и членът на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински. През 1993 г. на двама от обвиняемите е повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода 1984 г. – 1985 г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. Обвиняемите са били предадени на съд с обвинителен акт, внесен в съда на 20.07.1993 г., но образуваното съдебно производство е било прекратено, поради допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора с указания. Делото е внесено повторно в съда в края на 1997 г., като отново е прекратено поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и върнато на прокуратурата поради неизпълнение на дадените преди това указания. Наказателното производството е било частично прекратявано (спрямо починалите в хода му обвиняеми), спирано, възобновявано. Установени са 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани, от които са били разпитани 369 лица. Повечето от неразпитаните лица са се намирали на територията на Република Турция, като разпитът на повечето от тях не е бил извършен въпреки изготвяне и изпращане на няколко съдебни поръчки до Република Турция, което налага многократно спиране на делото. През 2018 г. производството отново е спряно, като са възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали. На 31.05.2022 г. производството е прекратено поради настъпилата смърт на последния от петимата обвиняеми. През 2022 г. Апелативният съд – София отменя постановлението за прекратяване и връща делото на прокурора за продължаване на съдопроизводствените действия. С постановление от 30.09.2024 г. на прокурор при ВОП-София по ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, пр.пр. № 3/2001 г., са дадени указания на екипа от военни следователи при ВОП-София да се проведе разследване в насока извършено деяние по чл. 416 (геноцид) и сл. от НК. От пострадалите лица са подавани множество молби по реда на чл. 368 и сл. от НПК за определяне на мерки за ускоряване на досъдебното производство, по които от съда е констатирано необосновано забавяне и определяни мерки за ускоряването му.

Абсолютната давност за наказателно преследване на досега разследваните престъпни деяния по наказателното дело е изтекла отдавна, а лицата, на които са повдигнати обвинения вече не са между живите. Въпреки това и до днес няма данни наказателното производство да е окончателно приключило. Това е номинално възможен резултат от указанията от 2022 г. на съда до прокурорите – да разследват престъпления по глава 14 „Престъпления против мира и човечеството“ от Наказателния кодекс, тъй като съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпленията против мира и човечеството не се се погасяват по давност.

Делата за обезщетения

Според съдебната практика възможността на пострадалите да предявят иск за обезщетение за неимуществените вреди срещу виновните за насилствената смяна на имената, незаконните задържания и въдворяване, не е непременно обвързана от хода на наказателното производство и от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Пострадалите са разполагали с възможността да сезират със същия иск гражданския съд, който има компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за вредите от деликта, поради което в случая наказателното дело не е необходимо за „определяне на неговите граждански права“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Чрез такива искове пострадалите от „възродителния процес“ хипотетично са могли да прекъснат течението на давностния срок за вземането си. От друга страна пострадалите са можели да реализират правото си на за претърпените от „възродителния процес“ имуществени и неимуществени вреди по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ, бр. 50/25.06.1991 г)., като според чл. 2 от него лицата по чл. 1 (сред които и въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места и репресираните във връзка с насилствената смяна на имената) имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, което се определя по ред, установен от Министерски съвет.

В последните години се натрупа съдебна практика, която е резултат от безпрецедентното забавяне на наказателното производство и има за предмет обезщетяването на неимуществените вреди, произтекли от неспазване на разумния срок за разглеждане на наказателното дело за отговорността за репресиите по време на „възродителния процес“ (а не на вредите, понесени в следствие действията на държавни органи във връзка с тези репресии).

Преди дни ВКС не допусна до касация и така влезе в сила поредно съдебно решение, присъждащо 30 000 лева (или малко над 15 338 евро) обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок по досъдебното производство¹ за т. нар. „възродителен процес“. Ищецът по делото след извършеното през 1985 г. преименуване е бил със сменени имена и е бил задържан от 21.06.1986 г. до 06.08.1986 г., като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 108 от Наказателния кодекс, извършено в периода май-юни 1986 г. чрез разпространение на позиви с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ, наказуемо с лишаване от свобода.

Практиката на ВКС да уеднаквява размера на обезщетенията за неимуществени вреди от бавното наказателно производство за „възродителния процес“до 30 хиляди лева е проследима в цитираните по-горе решения.

Следствено дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега досъдебно производство №ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София. ↩︎

Свързани публикации