11 ноември 2026 г.
Две съдилища бдят сигналите срещу главния прокурор да не бъдат смачкани в прокуратурата. Това са Софийският градски съд (СГС), който контролира постановленията за отказ за започване на разследване срещу главния прокурор, и Софийският апелативен съд (САС), който като последна инстанция контролира актовете на СГС. На практика съдбата на сигналите срещу главния прокурор е в ръцете на софийските апелативни наказателни съдии.
Производството в прокуратурата
Досъдебното производство1 е водено за това, че през април 2025 г. в гр. София, Борислав Сарафов в качеството си на лице, заемащо отговорно служебно положение (и. ф. главен прокурор) с цел да причини вреда другиму, нарушил служебните си задължения, като предоставил на конкретни служители на Европейската прокуратура (ЕРРО) информация относно образувано досъдебно производство, касаеща съпричастност на европейски прокурор към конкретна инкриминирана дейност, като от това са настъпили, респ. са могли да настъпят немаловажни вредни последици, с оглед данни за престъпление по чл. 282, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
Производството е започнало по сигнал на бившата европрокуроркаТ еодора Георгиева, в който тя описва „елементи от процесуалното развитие на дело в ЕРРО, съвпадащи по време с отправяни й предупреждения и излизане на видеозаписи в интернет пространството. Позовава се на постановление от 13.10.2023г. на СГП за прекратяване на д.п. за престъпления по чл. 143 от НК и чл. 339а от НК и двете с място на извършване в гр. София, ресторант „Осемте джуджета“, които съдържали уличаващи данни за Борислав Сарафов и Емилия Русинова, но въпреки това, с действия си те се разправяли институционално с нея. Отчетливо очертава, че Борислав Сарафов е извършил умишлено длъжностно престъпление, разпространявайки пред официални делегати на ЕРРО клевети, че срещу нея има доказателства за получавани подкупи. Настоява, че националните прокурори, с незаконните си действия в рамките в рамките на административната процедура пред ЕРРО и бездействието по повод изнесените от нея данни за заплахи, създали среда на репресия срещу нея в качеството й на европейски прокурор, за да прикрият политическа корупция. Претендира изясняване на срещите в ресторанта „Осемте джуджета“; използването на специални технически средства; връзка между лицата, посочени в постановлението от 13.10.2023г. и разпространението на записите; манипулиране и унищожаване на записи; причините за смъртта на майка й и връзката с нейната работа; съществуването на твърдените пред ЕРРО данни за извършени правонарушения“.
Специалният прокурор Антон Урумов установява, че в изпратената справка до ЕРРО действително се съдържат данни за образувано досъдебно производство и за свидетелски показания, без обстоятелствата да сочат намеса от и. ф. главен прокурор при съставянето на справката и нейното съдържание. Този извод се подкрепя от данните за изготвянето на документа от наблюдаващ прокурор в отдел „Специализиран“ при СГП, както и даденото разрешение от него по реда на чл. 198 от НПК да се разгласи информация за разследването от и. ф. гл. прокурор. Предвид това с постановление от 08.06.2026 г. прокурор Урумов прекратява досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1 ,т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – не е установено извършване на престъпно деяние. Мотивите му са, че твърденията в сигнала за упражнен индиректен натиск от Борислав Сарафов, в длъжностно качество, срещу Георгиева, чрез провеждане на разследване са неподкрепени от доказателства. В акта се сочи и това, че не се съдържат данни и за оказван натиск върху Георгиева във връзка с проведено от нея разследване. След анализ на наличните данни се обосновава, че изпратения отговор от и.ф. главен прокурор до европейския главен прокурор е без каквато и да е намеса от негова страна по отношение съдържанието на придружаващата справка.
Съдебни производства
Прокурорското остановление за прекратяване на досъдебното производство е изпратено служебно за съдебна проверка в СГС. В началото на септември съдия Снежина Колева от СГС потвърждава2 постановлението на прокурор Антон Урумов, като приема, че „[к]акто правилно е приел прокурора3 за разследвания на престъпления от главния прокурор, няма данни да са нарушени служебни задължения или да има превишаване на власт“, а „[щ]о се отнася до искането на г-жа Георгиева в сигнала й за изясняване на обстоятелствата по разпространението на записите; манипулиране и унищожаване на същите; причините за смъртта на майка й и връзката с нейната работа, тези въпроси подлежат на изясняване в съответните досъдебни производства и правилно прокурорът тук не си е позволил анализ и преценка на такива“. „По конкретно твърдяното в сигнала […], че главният прокурор на срещата […] с прокурори от ЕРРО е извършил умишлено длъжностно престъпление, като разпространил клеветнически твърдения, следва да се посочи, че разследването на клевета е извън определената по закон компетентност […] на прокурора да разследва само извършени престъпления от общ характер от главния прокурор и неговия заместник. От друга страна, липсват данни поведението на и.ф. гл. прокурор на посочената среща да е нарушил, неизпълнил причини вреди на Теодора Георгиева“. Според съдия Колева „[п]равилно е застъпеното в постановлението, че не се установява, записа на разговора на Теодора Георгиева с Петьо Петров да е разпространен от кабинета на и. ф. гл. прокурор, както е съобщила първата. В разследването е извършена проверка и е установено, че айпи адреса, от където е качен записа няма връзка с и.ф. главен прокурор и с прокуратурата.“4
Преди дни апелативните съдии Камен Иванов, Величка Цанова, Атанас Ст. Атанасов от САС отменят определението на Снежина Колева и връщат делото5 на друг състав на СГС за ново произнасяне при спазване на следните указания: „да даде отговор на въпроса притежава ли Теодора Георгиева качеството „пострадал“ в наказателното производство и, ако приеме, че не притежава такова качество – обоснове доводите си. В случай, че приеме Георгиева да притежава качеството „пострадал“ в наказателно-правния спор, то следва да съобрази спазено ли е изискването препис от постановлението за прекратяване да и е връчено изрично със следващите от това правни последици“.
На практика САС не се произнася по казуса по същество, тъй като намира, че доводите на Георгиева е следвало да бъдат обсъдени първо от СГС, което явно не е сторено, тъй като не е своевременно установено нейното качество на „пострадала“.
И двата съдебни акта съдържат множество правописни и технически грешки, като особено впечатление прави неправилната употреба/липса на пълен член, когато думата е подлог.
- Д. п. № 136/2026г. на ГД „БОП“ – МВР, пр. пр. № 3/2026г. по описа на ВКП (образувано на 18.03.2026). ↩︎
- Определение № 3191/01.09.2026 г. по ч. н. д. № 3918/2026 г., СГС, НО, 19 състав, докладчик Снежина Колева. ↩︎
- Правописът е запазен. ↩︎
- Правописът е запазен. ↩︎
- Определение № 1073/03.11.2026 г. по в. ч. н. д. № 1461/2026 г., САС, 6-ти наказателен състав, докладчик Камен Иванов. ↩︎