ВКС за цената на адвокатски услуги

4 ноември 2026 г.

Миналата седмица Върховният касационен съд постанови определение, според което при определяне на цената на предоставените адвокатски услуги се вземат предвид работата, извършена от адвоката, фактическата и правна сложност на делото, видът на спора и интересът, броят на страните, процесуалното им качество, наличието или липсата на отклонения от типичното развитие на производството, броят на извършените процесуални действия, обемът на твърденията и на възраженията и оспорванията.

Съдебният акт1 е на върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Николай Иванов и съдържа правописни грешки, включително под формата на неправилна употреба на пълен член.

Според върховните съдии с възражението за прекомерност (по чл. 78, ал. 5 ГПК) страната,
поставя въпрос за обективните предели на своята деликтна, обективна по характер отговорност, като твърди, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Приема се, че в упражнение на правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след като и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: работата, извършена от адвоката, фактическа и правна сложност на делото, видът на спора и интереса, броя на страните, процесуалното им качество, наличието или липсата на отклонения от типичното развитие на производството, броя на извършените процесуални действия, обема на твърденията и на възраженията и оспорванията. Освен това, в практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.2024 г. на
СЕС по делото С-438/22, се приема, че макар да не обвързват съда, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при преценката за прекомерност.

  1. Определение № 5171 от 27.10.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3995/2026 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов. ↩︎

Свързани публикации

ВКС: Злоупотреба с право е, когато подателят на сигнала знае, че твърденията му са неверни, но въпреки това го подава, за да навреди

Искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Злоупотреба с право е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.