Общи разпоредби
Правило 1
1. Упражняването на правомощията на Комитета на министрите съгласно член 46, алинеи 2–5, и член 39, алинея 4, от Европейската конвенция за правата на човека се урежда от настоящите правила.
2. Освен ако в настоящите правила не е предвидено друго, при упражняването на тези правомощия се прилагат общите процедурни правила за заседанията на Комитета на
министрите и на заместник-министрите.
Член 2
1. Надзорът на Комитета на министрите върху изпълнението на съдебните решения и условията на приятелските споразумения по принцип се осъществява на специални заседания по правата на човека, чиято дневен ред е публичен.
2. Ако председателството на Комитета на министрите се заема от представител на високодоговаряща страна, която е страна по разглежданото дело, този представител се оттегля от председателството по време на всяко обсъждане на това дело.
Правило 3
Когато съдебно решение или решение бъде предадено на Комитета на министрите в съответствие с член 46, параграф 2, или член 39, параграф 4 от Конвенцията, делото се вписва незабавно в дневния ред на Комитета.
Правило 4
1. Комитетът на министрите дава приоритет на надзора върху изпълнението на съдебни решения, в които Съдът е установил това, което счита за системен проблем, в съответствие с Резолюция Res(2004)3 на Комитета на министрите относно съдебни решения, разкриващи основен системен проблем.
2. Приоритетът, отдаван на делата съгласно първия параграф на настоящото правило, не трябва да бъде в ущърб на приоритета, който трябва да се отдаде на други важни дела, по-специално дела, при които установеното нарушение е причинило тежки последствия за увредената страна.
Правило 5
1. Комитетът на министрите приема годишен доклад за своята дейност съгласно член 46, пара-
граф 4 от Конвенцията, който се публикува и се предава на Съда, на
Парламентарната асамблея и Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа.
I. Надзор върху изпълнението на съдебните решения
Правило 6 – Информация до Комитета на министрите относно изпълнението на съдебното решение
1. Когато в съдебно решение, предадено на Комитета на министрите в съответствие с член 46,
Конвенцията, Съдът е постановил, че е налице нарушение на Конвенцията или на протоколите
и че на увредената страна трябва да бъде изплатено справедливо обезщетение съгласно член 41
засегнатата страна да го информира за мерките, които високодоговаряща страна е предприела
предприеме във връзка с изпълнението на съдебното решение, като се има предвид нейното задължение да го спазва съгласно член 46, параграф 1 от Конвенцията.
2. При надзора върху изпълнението на съдебно решение от съответната високодоговаряща
член 2 от Конвенцията, Комитетът на министрите проверява:
а. дали е изплатено справедливото обезщетение, присъдено от Съда, включително, ако е уместно, лихви за забава; и
б. ако е необходимо, и като се отчита правото на преценка на съответната високодоговаряща
необходимите мерки за спазване на съдебното решение, дали:
i. са ли предприети индивидуални мерки1, за да се гарантира, че нарушението е преустановено и че увредената страна е поставена, доколкото е възможно, в същото положение, в което се е намирала преди нарушението на Конвенцията;
ii. са ли приети общи мерки2, които предотвратяват нови нарушения, подобни на констатираното или констатираните, или прекратяват продължаващи нарушения.
Правило 7 – Интервали на контрол
1. Докато съответната високодоговаряща страна не предостави информация относно
възнаграждение, определено от Съда, или относно евентуални индивидуални мерки, делото се
заседание на Комитета на министрите, освен ако Комитетът не реши друго.
2. Ако засегнатата високодоговаряща страна уведоми Комитета на министрите, че все още не е в
състояние да уведоми Комитета, че са взети необходимите общи мерки за осигуряване на
делото се включва отново в дневния ред на заседание на Комитета на министрите, което се
освен ако Комитетът не реши друго; същото правило се прилага при изтичане на този срок и за
следващ период.
Това правило беше изяснено от заместник-министрите на 1100-то заседание на Комитета на министрите, както следва: „беше решено, че от тази дата нататък всички дела ще бъдат включвани в дневния ред на всяко заседание на Комитета на министрите, докато не бъде приключен надзорът върху тяхното изпълнение, освен ако Комитетът не реши друго в светлината на развитието на процеса на изпълнение;“
Правило 8 – Достъп до информация
1. Разпоредбите на настоящото правило не засягат поверителния характер на обсъжданията на Комитета на министрите в съответствие с член 21 от Устава на Съвета на Европа.
2. Следната информация е достъпна за обществеността, освен ако Комитетът не реши друго с цел защита на законни обществени или частни интереси:
а. информация и свързани с нея документи, предоставени на Комитета на министрите от високодоговаряща страна съгласно член 46, параграф 2 от Конвенцията;
б. информация и свързани с нея документи, предоставени на Комитета на министрите в съответствие с настоящите правила от увредената страна, от неправителствени организации или от национални институции за насърчаване и защита на правата на човека.
3. При вземането на решението си съгласно параграф 2 от настоящия правилник Комитетът взема предвид, наред с другото:
а. обосновани искания за поверителност, отправени в момента на предоставяне на информацията от високодоговаряща страна, от увредената страна, от неправителствени организации или от национални институции за насърчаване и защита на правата на човека, които предоставят информацията;
б. обосновани искания за поверителност, отправени незабавно или най-късно преди първото разглеждане на съответната информация от Комитета от всяка друга високодоговаряща страна, засегната от информацията;
в. интереса на увредената страна или на трета страна да не бъде разкрита тяхната самоличност или каквато и да е информация, позволяваща тяхното идентифициране.
4. След всяко заседание на Комитета на министрите анотираният дневен ред, представен за целите на надзора на Комитета върху изпълнението, също се предоставя за достъп на обществеността и се публикува заедно с приетите решения, освен ако Комитетът не реши друго. Доколкото е възможно, се публикуват и други документи, представени на Комитета, които са достъпни за обществеността, освен ако Комитетът не реши друго.
5. Във всички случаи, когато на пострадалата страна е предоставена анонимност в съответствие с правило 47, параграф 3 от Правилника на Съда, нейната анонимност се запазва по време на процеса на изпълнение, освен ако тя изрично поиска да се откаже от анонимността.
Това правило беше изяснено от заместник-министрите на 1100-то заседание на Комитета на министрите, както следва: „реши, че плановете за действие и докладите за действие, заедно със съответната информация, предоставена от жалбоподатели, неправителствени организации и национални институции за правата на човека съгласно правила 9 и 15 от Правилата за надзор върху изпълнението на съдебните решения и условията на приятелските споразумения, ще бъдат своевременно оповестявани публично (като се взема предвид правило 9, § 3 от Правилата за надзор) и публикувани онлайн, освен в случаите, когато към момента на подаване на информацията е отправено мотивирано искане за поверителност;“
Правило 9 – Съобщения до Комитета на министрите
Това правило беше изменено от заместник-министрите на 1275-то заседание на Комитета на
Добавените или променените части са подчертани.
1. Комитетът на министрите разглежда всяко съобщение от увредената страна във връзка с изплащането на справедливо обезщетение или предприемането на индивидуални мерки.
2. Комитетът на министрите има право да разглежда всяко съобщение от неправителствени
и национални институции за насърчаване и защита на правата на човека във връзка с
член 46, параграф 2 от Конвенцията.
3. Комитетът на министрите има право също така да разглежда всяко съобщение от международна
организация или нейни органи или агенции, чиито цели и дейности включват защитата или насърчаването
на правата на човека, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека, във връзка с въпросите, отнасящи се до изпълнението
на член 46, параграф 2 от Конвенцията, които попадат в тяхната компетентност.
4. Комитетът на министрите има също така право да разглежда всяко съобщение от
независимо дали по право или по специална покана от Съда, да се включи в процедурата
във връзка с изпълнението съгласно член 46, параграф 2 от Конвенцията на съдебното решение,
Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа), така и във всички случаи, засегнати от
всяка друга институция или орган).
5. Секретариатът представя по подходящ начин всяко получено съобщение във връзка с
на вниманието на Комитета на министрите.
6. Секретариатът представя всяко съобщение, получено съгласно алинеи 2, 3 или 4 от настоящото
засегнатите страни. Когато държавата отговори в срок от пет работни дни, както съобщението,
се довеждат до знанието на Комитета на министрите и се публикуват. Ако не е постъпил отговор
съобщението се предава на Комитета на министрите, но не се публикува. То
работни дни след уведомяването, заедно с всеки отговор, получен в този срок. Държава,
тези десет работни дни се разпространява и публикува отделно при получаването му.
Правило 10 – Отнасяне към Съда за тълкуване на съдебно решение
1. Когато, в съответствие с член 46, параграф 3 от Конвенцията, надзорът на Комитета на министрите
върху изпълнението на окончателно съдебно решение е възпрепятстван от проблем, свързан с тълкуването на
въпроса към Съда за постановяване на решение по въпроса за тълкуването. Решението за отнасяне изисква
две трети от представителите, имащи право да заседават в Комитета.
2. Решение за отнасяне може да бъде взето по всяко време по време на надзора на Комитета на министрите върху
съдебните решения.
3. Решението за отнасяне се приема под формата на временна резолюция. То трябва да бъде мотивирано и да отразява
позицията на Комитета на министрите, по-специално тази на съответната високодоговаряща страна.
4. При необходимост Комитетът на министрите се представлява пред Съда от своя председател, освен ако
не бъде определена друга форма на представителство. Това решение се взема с мнозинство от две трети от
гласовете и с мнозинство от представителите, имащи право да заседават в Комитета.
Правило 11 – Производства за нарушение
1. Когато, в съответствие с член 46, параграф 4 от Конвенцията, Комитетът на министрите
Договаряща страна откаже да се съобрази с окончателно съдебно решение по дело, в което е страна, той може, след като уведоми
тази страна и чрез решение, прието с мнозинство от две трети от гласовете на представителите, имащи право да заседават,
да отнесе пред Съда въпроса дали тази страна не е изпълнила своето задължение.
2. Производства за нарушение следва да се образуват само при извънредни обстоятелства. Те не могат да бъдат
след като е било изпратено уведомление до високодоговарящи страни за намерението на Комитета да започне такова производство
официалното уведомление трябва да бъде изпратено най-късно шест месеца преди започването на производството, освен ако
не е предвидено друго, и трябва да бъде под формата на временна резолюция. Тази резолюция се приема с мнозинство
от представителите, имащи право да заседават в Комитета.
3. Решението за отнасяне на въпроса към Съда трябва да бъде под формата на временна резолюция. То трябва
да отразява кратко и ясно становищата на съответната високодоговаряща страна.
4. Комитетът на министрите се представлява пред Съда от своя председател, освен ако Комитетът
не определи друга форма на представителство. Това решение се взема с мнозинство от две трети от представителите,
имащи право да заседават в Комитета.
II. Надзор върху изпълнението на условията на приятелските споразумения
Правило 12 – Информация до Комитета на министрите относно изпълнението на условията на приятелското споразумение
1. Когато решение бъде предадено на Комитета на министрите в съответствие с член 39, параграф
Комитетът приканва съответната високодоговаряща страна да го информира за изпълнението на
споразумението.
2. Комитетът на министрите проверява дали условията на приятелското споразумение, както са изложени в
са били изпълнени.
Правило 13 – Периоди на контрол
Докато съответната високодоговаряща страна не предостави информация относно изпълнението
посочени в решението на Съда, делото се включва в дневния ред на всяко заседание на Комитета
или, когато е уместно,3 в дневния ред на заседание на Комитета на министрите, което се
месеци по-късно, освен ако Комитетът не реши друго.
Правило 14 – Достъп до информация
1. Разпоредбите на настоящото правило не засягат поверителния характер на Комитета на
съгласно член 21 от Устава на Съвета на Европа.
2. Следната информация е достъпна за обществеността, освен ако Комитетът не реши друго в
защита на легитимни обществени или частни интереси:
а. информация и свързани с нея документи, предоставени от високодоговаряща страна на
съгласно член 39, параграф 4 от Конвенцията;
б. информация и свързани с нея документи, предоставени на Комитета на министрите в
правилата от заявителя, от неправителствени организации или от национални институции за
на правата на човека.
1. При вземането на решението си съгласно параграф 2 от настоящото правило Комитетът взема предвид, наред с другото:
а. обоснованите искания за поверителност, отправени в момента на предоставяне на
заявителя, от неправителствени организации или от национални институции за насърчаване и
защита на правата, предоставящи информацията;
б. обоснованите искания за поверителност, отправени от всяка друга високодоговаряща страна,
забавянето, или най-късно преди първото разглеждане на съответната информация от Комитета;
в. интереса на заявителя или на трета страна да не бъде разкрита тяхната самоличност или каквато и да е информация, позволяваща тяхното идентифициране.
4. След всяко заседание на Комитета на министрите анотираният дневен ред, представен за
изпълнение, също трябва да бъде достъпен за обществеността и да се публикува, заедно с взетите решения,
освен ако Комитетът не реши друго. Доколкото е възможно, другите документи, представени на Комитета, които
са достъпни за обществеността, трябва да се публикуват, освен ако Комитетът не реши друго.
5. Във всички случаи, когато на жалбоподател е предоставена анонимност в съответствие с правило 47, параграф 3 от Правилника на Съда, неговата/нейната анонимност се запазва по време на процеса на изпълнение, освен ако той/тя изрично поиска да се откаже от анонимността.
Член 15 – Съобщения до Комитета на министрите
1. Комитетът на министрите разглежда всяко съобщение от заявителя във връзка с изпълнението на условията на приятелските споразумения.
2. Комитетът на министрите има право да разглежда всяко съобщение от неправителствени
и национални институции за насърчаване и защита на правата на човека във връзка с изпълнението на
приятелските споразумения.
3. Секретариатът представя по подходящ начин всяко получено съобщение във връзка с
това на вниманието на Комитета на министрите. Той прави това по отношение на всяко съобщение, получено съгласно
параграф 2 от настоящото правило, заедно с евентуалните забележки на засегнатите делегации, при условие че
те са предадени на Секретариата в срок от пет работни дни след уведомяването за такова съобщение.
III. Резолюции
Правило 16 – Временни резолюции
В хода на надзора си върху изпълнението на съдебно решение или на условията на приятелско споразумение,
министрите могат да приемат временни резолюции, по-специално с цел да предоставят информация за състоянието на напредъка,
когато е уместно, да изразят загриженост и/или да отправят предложения във връзка с изпълнението.
Правило 17 – Окончателна резолюция
След като установи, че съответната високодоговаряща страна е предприела всички необходими
мерки за изпълнение на съдебното решение или че условията на приятелското споразумение са
стига до заключението, че функциите му съгласно член 46, параграф 2, или член 39, параграф 4 от Конвенцията са изпълнени.
- Например, заличаването на неоснователна наказателна присъда от регистъра за съдимост,
вътрешното съдебно производство (връзка с тази последна точка виж Препоръка Rec(2000)2
на определени дела на национално равнище вследствие на решения на Европейския съд по
заместник-министрите). ↩︎ - Например законодателни или нормативни изменения, промени в съдебната практика или
на държавата-ответник и разпространяването ѝ сред съответните органи. ↩︎ - По-специално когато условията на приятелското уреждане включват ангажименти, които по
приемане на ново законодателство. ↩︎