8 април 2026 г. (допълнена)
ВКС образува тълкувателно дело по въпроса дали след 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.), е активно легитимиран на основание чл. 420, ал. 1 от НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК. Това стана само ден, след като Конституционният съд се произнесе, че разпоредбата, с която се ограничава срока за временно изпълняващия функциите главен прокурор, не противоречи на Конституцията. Конституционният съд обаче отказа да включи в мотивите си „завареното положение“ на Сарафов. За това съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков излязоха с отделно становище. Според тях „Съдът трябваше изрично да посочи, че преуреждането на отношения за в бъдеще, като се запазват вече настъпили правни последици, включително в публичната сфера, не противоречи на Конституцията“. За съжаление останалите конституционни съдии не са се съгласили с петимата си колеги. Ако го бяха направили, това би превърнало на пух и прах тълкуването на Прокурорската колегия, че 6-месечният срок не се отнася за Сарафов. За съжаление при сегашното положение топката отново се връща в полето на ВКС, който ще трябва да задвижи бавната машина на тълкувателното производство по същия въпрос.
Искането от председателя на ВКС, Галина Захарова, както и разпореждането за образуване на тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, са публикувани на сайта на съда.
Искането е инициирано по три сигнала за противоречива съдебна практика до председателя на Върховния касационен съд. Те са подадени от адв. Диана Драгиева с вх. № В-63/09.01.2026 г. на ВКС, от председателя на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България Атанас С. Атанасов с вх. № В-99/12.01.2026 г. на ВКС и от Сдружение „БОЕЦ – България обединена с една цел“ с вх. № В702/30.03.2026 г., съдържащи твърдения за наличие на противоречива практика по приложението на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт.
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд следва да приеме тълкувателно решение, с което да отговори на следния въпрос:
След 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на 21.01.2025 г. на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.), активно легитимиран ли е на основание чл. 420, ал. 1 от НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК?
По-късно, служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов, коментира развитието на ситуацията в профила си във Фейсбук така:
„Веднага след публикуване на решението на Конституционния съд председателят на Върховния касационен съд образува тълкувателно дело, чиято цел е да реши със задължителна за всички съдилища сила въпроса може ли фактическият и.ф. главен прокурор Сарафов да подава искания за възобновяване на наказателни дела след 21.07.2025 г. – датата, на която спрямо него изтече предвиденият в закона срок за временното заемане на длъжността главен прокурор.
Още през октомври м.г. ВКС публикува становище на своята Наказателна колегия, че Борислав Сарафов не може да прави това, защото по силата на закона след 21.07.2025 г. вече не заема временно длъжността главен прокурор. Но тъй като това становище формално няма задължителна сила, някои съдебни състави от апелативните съдилища допускаха до разглеждане негови искания (макар и много по-малко на брой от отхвърлящите ги), което създаде противоречивата съдебна практика, която сега ВКС ще преодолява с тълкувателното си решение.
Възобновяването на наказателни дела най-общо може да бъде определено като извънреден способ за реакция срещу съдебни грешки – допълнителна възможност, извън обичайния ход на наказателния процес, да бъде поправена несправедливост. Като грешката може да е била както от полза, така и във вреда на подсъдимия.
Когато грешката е в негова полза, възобновяването може да се поиска от държавата само в кратък срок. Срокове има и при специфичните хипотези на възобновяване, в които главният прокурор е задължен да внесе такова искане, например когато проблемът по делото е установен с решение на Европейския съд по правата на човека.
Така че дали претендиращият да бъде главен прокурор може да сезира валидно съда в такива производства въобще не е някакъв си там малозначителен въпрос. Защото неговото своевременно действие понякога се оказва последен шанс за постигане на справедливост.
С писмо от днес поисках от председателите на ВКС и апелативните съдилища информация за конкретните случаи, по които този последен шанс е пропуснат заради упорството на самия Борислав Сарафов и прокурорската колегия на ВСС той да си стои като вечно „заварения случай“ на главен прокурор, на цената на всичко.
Какво точно е причинено на правосъдието от цялото това безумие през последните вече толкова месеци трябва да стане ясно. Не само абстрактната щета, но и конкретната, през пропуснатите последни шансове за справедливост.
Светкавичното образуване на тълкувателното дело е ясен знак, че ВКС си дава сметка за сериозността на ситуацията. В интерес на правосъдието въпросът трябва максимално бързо да бъде решен окончателно. Още повече че по него няма никаква фактическа или правна сложност. А и решението на Конституционния съд от вчера, и становището на Наказателната колегия на ВКС от октомври вече пределно ясно са казали всичко.
Правната ни система трябва да бъде в състояние да преустанови беззаконието с юридически средства, ако искаме да бъдем държава.“
