20 май 2026 г.
Актуалните Правила за работа с Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ в ПРБ са утвърдени още през 2018 г. от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Според тях данни от Регистъра за конкретно физическо лице се предоставят на прокурор или следовател, когато е налице служебна необходимост за това по преписка или досъдебно производство. Достъп до данните имат служители от Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, апелативните прокуратури, Военно-апелативната прокуратура, окръжните прокуратури, военноокръжните прокуратури и следствените отдели в окръжните прокуратури, на които е разрешен отдалечен достъп с потребителски интерфейс с ползване на квалифициран електронен подпис. Тези служители се определят със заповед на главния прокурор – за ВКП на директора на НСлС – за НСлС, и на административния ръководител – за съответната прокуратура.
Правилата обаче са интересни по-скоро не с това, което съдържат, а с това, което не съдържат. По-конкретно в тях липсват подробни разпоредби относно вътрешния контрол при работа с Регистъра на населението. Действително според Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – НБД ,,Население“, контрол осъществява Министерството на регионалното развитие и благоустройството въз основа на извадка на случаен принцип от всички лица, проверени от органите на съдебната власт за съответния период, за която извадка съответните органи в едномесечен срок предоставят данни за основанията на достъп. Такъв контрол очевидно е лишен от каквито и да било гаранции за ефективност. Служители от МРРБ нямат възможност да извършват проверки по преписките в прокуратурата, а именно в тях се съдържат данните за наличието или липсата на служебна необходимост. Достъпът до всички релевантни данни е фундаментална предпоставка за ефективен контрол. Ограниченият или филтриран достъп позволява укриване на злоупотреби. Контролът за защита на личните данни задължително трябва да включва контрол за наличието на конкретна служебна необходимост. Очевидно е, че без достъп до прокурорските преписки, такъв контрол е немислим. Следователно той може да бъде упражнен единствено вътре в рамките на прокуратурата и от независим контролен орган.
В допълнение, такъв контролен орган по Общия регламент за защита на данните, респ. по Закона за защита на личните данни (чл. 17) би трябвало да бъде Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. По данни от неговия уебсайт обаче последната проверка във ВКП е извършена през 2019 г., а на Софийска апелативна прокуратура – през 2020 г.
Механизъм за вътрешен контрол относно наличието на служебна необходимост не е предвиден и в Правилата за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в ПРБ.
Още текстове на актове на главния прокурор можете да намерите тук.