Указанието е утвърдено със Заповед № 5306 от 24.11.2014 г., uзм. и доп. със Заповед № РД-04-203 от 28.04.2016 г., Заповед № РД-04-71 от 19.02.2018 г., Заповед № РД-02-19 от 03.10.2022 г.,
3аповед № РД-02-31 от 15.12. 202З г., Заповед № РД-02-42 от 27.11.2025 г. и Заповед № РД-02-11/27.03.2026 на главния прокурор.
Особен интерес предизвикват последните две допълнения – от 27.11.2025 г. и от 27.03.2026 г., със заповеди, подписани от Борислав Сарафов, който съгласно становището на Наказателната колегия на ВКС и на редица екперти – юристи е с прекратени функции да заема временно поста на главен прокурор, поради изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ.
Допълненията са в точка 14.3. (изм. и доп., съгл. Запоаед № РД-02-42/27.11.2025 г.): „Прокурорът изисква периодично, но не по-малко от веднъж на два месеца, писмена информация от органите на МВР за извършените проверки относно местонахождението на осъдения в Република България, която да съдържа конкретни данни за извършените действия и установените обстоятелства. Въз основа на анализ на предоставената информация, прокурорът преценява и възлага конкретни задачи на органите на МВР, допълващи действията по издирването, като определя срок за изпълнението им„, както и в точка 9.1О: „Постановлението по чл. 417, ал. 1 НПК може да бъде npeдмет на служебен контрол (чл. 46, ал. 4 и ал. 5 НПК), когато съдебният контрол не е бил реализиран (осъденият не е упражнил правото си на жалба в предвидения от закона срок; обжалваното постановление не е било разгледано от съда по същество и т. н. ).“
Стара версия (актът е утвърден със Заповед № 5306/24.11.2014 г., изм. и доп. със Заповед № 04-203/28.04.2016 г., Заповед № РД-04-71/19.02.2018 г., Заповед № РД-02-19/03.10.2022 г., Заповед № РД-02-31/15.12.2023 г. на главния прокурор.)