9 март 2026 г.
Законната възраст за сексуални действия или „възрастта за съгласие“ в България е 14 години и e определена в чл. 149, ал. 1 (блудство) и чл. 151, ал. 1 („съвкупление“, т. е. полов акт) от Наказателния кодекс. След като бъдат обнародвани приетите миналата седмица изменения в кодекса, тя ще стане 16 години. Проблемът не е в покачването на възрастта за съгласие, а в липсата на разпоредби, които да защитят тийнейджърите и лицата със сходна възраст от наказателно преследване. Това може да стане с т. нар. „правила за Ромео и Жулиета“, като приложението на наказателните състави се изключи в случаите, в които двамата участници в сексуални действия са с възрастова разлика, която не надвишава 2 – 5 години. Друг подход е деянието да не се наказва, ако няма голяма разлика във възрастта или умствената и физическата зрялост на участващите лица.
Предложението за промяната е внесено от ДПС – НН със законопроект със сигнатура 51-554-01-169/29.09.2025 г., без да предвиди такива правила. Гласувано е на 18 февруари на първо четене в пленарна зала без доклад от правната комисия, уж за да се даде възможност да се проведе обществено обсъждане. Народните представители го гласуват без никакво обсъждане. Преди второ четене в правна комисия постъпват становища от главния прокурор, омбудсмана, ВКС, МТСП, ДАЗД и гражданската организация Национална асоциация „Поход за семейството“ (НАПС). Главният прокурор, омбудсманът, МТСП и ДАЗД изказват лаконично подкрепата си за вдигане на възрастта за съгласие. ВКС на практика не заема позиция. Единствена НАПС изразява подкрепа, представяйки обосновано становище за необходимостта от въвеждане на т. нар. „Ромео и Жулиета правила“, като предлага неприложимост на наказателните състави при възрастова разлика между партньорите под три години. Разискването в правна комисия е на критично ниско ниво. Представителят на ВКС не заема позиция по съществото на това изменение. Дискусията се развива между Бранимир Балачев и Хамид Хамид.
На 4 март 2026 г. – отново без никакви разисквания, разпоредбата, с която се вдига възрастта от 14 на 16 години, е гласувана и приета окончателно в пленарна зала.
Какво представлява „възрастта за съгласие“ и защо е необходимо да бъде регламентирана в закон
Възрастта за съгласие е правен стандарт за защита, с който се преодолява потенциален спор относно наличието или липса на съгласие за извършените сексуални действия, когато единият от участниците в тях е лице под определена възраст. Тоест няма значение дали детето е дало съгласие за действията или не. Съгласието не влиза в сметката при квалифициране съставомерността на деянието.
В Европа и по света тази възраст варира. В САЩ в различните щати тя е в интервала от 16 до 18 години и дори 21 години в някои специфични случаи на сексуални отношения, каквито са те между учител и ученик. В Канада възрастта за съгласие през 2008 г. е повишена от 14 на 16 години, в Германия, Унгария е 14 години, в Чехия, Франция, Гърция, Белгия – 15 години, Испания, Швейцария, Великобритания, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Русия, Естония, Финландия –16 години, в Ирландия – 17 години, Ватикана, Малта, Турция – 18 години.
Повишаването на възрастта за съгласие от 14 на 16 години увеличава защитата на децата , като я разпростира и над групата от 14 и 15 годишните. Проблемът е, че народните ни представители не предвидиха съпътстващи правила за граничните случаи и случаите, когато партньорите са на близка възраст, което може да създаде условия за абсурдно тълкуване и прилагане на закона. Много от страните са въвели такива правила – т.нар. „Romeo and Juliet clauses“, които предотвратяват наказателно преследване при взаимни отношения между непълнолетни или между непълнолетен и пълнолетен, но малко по-възрастен партньор – например до три години разлика. Често младежите съзряват преди достигането на възрастта за съгласие и извършват сексуални действия, като част от интимната си връзка с партньора. Целта на тези правила е именно да възпрепятстват търсенето на наказателна отговорност в тези случаи на експериментално сексуално поведение между тийнейджъри.
В Канада, където възрастта за съгласие е 16 години, са предвидени две изключения за близки по възраст: секс с непълнолетни на възраст 14–15 години е разрешен, ако партньорът е с по-малко от пет години по-възрастен, и секс с непълнолетни на възраст 12–13 години е разрешен, ако партньорът е с по-малко от две години по-възрастен. Във Финландия, където възрастта за съгласие също е 16 години, е възприет друг метод, като е предвидено следното изключение: деянието не се наказва, ако няма голяма разлика във възрастта или умствената и физическата зрялост на участващите лица.
Независимо какъв подход ще избере българският законотворец, той трябва да довърши започнатото час по-скоро.
Детайли от дискусията по въпроса за възрастта за съгласие на второ четене в Комисията по конституционни и правни въпроси
Бранимир Балачев: Нека да видим кое ни кара да променяме малолетието от 14 на 16 години? Защото така формулирани в съответните текстове, примерно 149 – блудство и така нататък, какво ни кара нас нещо, което е прието на базата какво представлява малолетието, какво представлява непълнолетието в двете му форми? В Наказателното право почти няма смисъл, защото там няма разграничение на 14, 16, 18. Това е разграничението в гражданското право. Там при определени случаи 16-годишният има право на доброволен секс, съгласие за женитба и така нататък. Кое ни кара да вдигнем възрастта и да кажем, че последиците за 14-годишните трябва да важат и за 16-годишните? Защо не на 15 годишните? Защо не на 17 годишните? Дайте да видим. Защото критерият, който в почти целия свят за малолетието излиза от проблема на това, че едно лице до 14 години още няма съзнанието, не разбира, не може да взима адекватни решения, не е дозряло, да го кажа така най-образно. И по тази причина трябва да бъде защитено повече. Тоест трябва специална закрила на тези деца, които не разбират свойството и значението. Те са недееспособни, те са като хората, които може да са на 20 години, но ако ти си недееспособен имаш също закрила и то не само в тези текстове, но и в много други. Дайте този дебат да изчистим, защото говорихме с много колеги, включително и със съдии, които не могат да разберат каква ни е логиката защо от 14 го правим на 16 години? Защото 16-годишният беше изнасилван в Петрохан?! Не може, каза го съдията от Върховния съд. Стига вече с този популизъм! Нека да правим закони за всички. Защото ако вдигнем на 16 години малолетието, то значи, че и всички хора, които извършват някакви деяния до тази възраст ще ги приемем, че са негодни да отговарят за деянията си, цялата структура?! Искам да чуя и доцент Кузманова в тази насока, а и всички Вас. Всички сме практикуващи юристи или по-голямата част, а някои сте титулувани със съответните титли – кой професор, кой доцент и така нататък. Но пак казвам, определянето на малолетието идва от съзряването на личността. Тези, които са несъзрели, те имат нужда от специална подкрепа. Днес е „Петрохан“, утре някой ще го направи на 17 години по същите деяния. Какво ще го изменим от 16 на 17 ли? Това е Наказателен кодекс. Това е нещо, което действа по отношение на всички граждани. То не можем да го съсипем. И в Гражданското право има също. Те, като кажат: Вие в Наказателното право приехте 16-годишният е несъзрял, защото това е идеята, нали така? На 16 години не разбира какво правят с него? И, ние затова му даваме допълнителна защита. А, тогава какво правим с исковете за издръжка, за делба, за това, онова, което има право 16-годишния със съгласието на майка си? Но, той е инициаторът след 14 години на всички тези деяния. Дайте да не обръщаме. Ние обърнахме правото в България го обърнахме наопаки, защото ние правим законодателство ад хок. Дойде някакъв случай в обществото. Вдигнахме наказанията за пътно транспортни произшествия, направихме ги или умишлени, където го няма никъде по света и какво ли не, заради 10 души с плакати. И, аз също съм недоволен от много работи. Дайте да излезем цялата комисия и да вдигнем плакатите за нещо. Не се прави така законодателство. Законодателство се прави бавно, изпипано. В тази връзка, казвам тук, не затова че има представител на Върховния съд, но и Вие сте непоследователни понякога. И Вашата председателка е непоследователна някой път, защото едно становище получаваме, после друго се поддържа тук в Комисията и така нататък. Не го приемайте като упрек, защото в края на краищата ние не можем да, Вие сте хората, които боравите със Закона, Вие го изпълнявате. И ако ние правим некачествени закони, Вие ще правите неправилни решения. Затова дайте този дебат да разнищим. За мен увеличение на наказанието, да санкцията, защото е с повишена степен на обществена опасност, го разбирам. Съдът като прецени по 54 какво има плюс, минус и тъй нататък, той ще каже дали ще даде 20 години или ще даде 10. Но много хора не го разбират това нещо. Той смята, че ако някой не е влязъл в затвора, то е защото съдът бил, не знам какъв. А, ние никакви сме некомпетентни, няма да Ви говоря. Затова рейтингът ни е на дъното на реката. Ето, това е дебат, който си струва. Такива дебати трябва да водим тук. Някой ми казва: политическо решение. Какво значи политическо решение? Политиката ще си отиде, ние може да не сме в следващия парламент, в по-следващия може и като партии да ни няма, обаче законите остават. Не може да се изменя. Вижте какво представляват нашите закони, не само Наказателния кодекс. Той е два листа изменения и допълнения. Два листа! Ние, които го практикуваме, не можем да го научим, а какво остава за хората, а твърдим, че незнанието на закона не освобождава никого от отговорност. Така че, моята молба към всички колеги тук е, това да вземем да решим. Защо? Ако има някакъв смисъл, ми го кажете. Дайте да го дискутираме тук. Но за мен, непълнолетието има текстове, когато е непълнолетен един човек, без да е фиксирано, тоест от 14 до 18, има предопределение – не разбира свойството и значението, но това е въпрос на доказване. И тогава ще има по-тежко наказание, защото съдът ще приеме тези обстоятелства като утежняващи такива и така нататък. Извинявам се, аз не говоря емоционално, но целия ми живот е минал в съдебната система и в такива спорове за какво ли не. А ние трябва да дадем качествено законодателство, за да може да искаме от съда и от прокуратурата. Хайде за прокуратурата не искам да говоря, защото там те… Да не говоря. Но от съда в края на краищата той е арбитър, ние от него очакваме справедливост и в едната посока по отношение на пострадалите, и по отношение на всички останали граждани, които в една или друга степен са стигнали до това и очакват това правораздаване.
Хамид Хамид: Аз разбирам емоцията на господин Балачев. Първо, нека уточним, че няма как да приема упрека, че това е вследствие на казуса „Петрохан“. Законопроектът е внесен месец септември 2025 г., далеч преди случая „Петрохан“. На второ място, предложенията не целят да обърнат цялата наказателноправна и гражданскоправна теория въобще по отношение на пълнолетие, малолетност, непълнолетност, дееспособност и така нататък. Тук целим да защитим първата група непълнолетни, които считаме за достатъчно уязвими, като приравним тяхната защита, която получават малолетните по определени състави от Наказателния кодекс. Тук се касае да се осигури точно само тази защита на тези уязвими лица, защото тази група лица се оказва, че предвид ескалиращи случаи последните години е най-уязвимата група за определени престъпления в Наказателния кодекс. Практиката го показва. Въпрос на тълкуване е разбиране свойството и значението и така нататък. Вие сте практик, чели сте хиляди, да не са хиляди, стотици такива случаи, в които сигурно и Вие сте разочарован от някои съдебни актове. Но тук нямам цел да критикувам самите съдебни актове. Съществуват редица правни системи, които са доста консервативни и именно в тях тези престъпления третират точно тази определена група. В редица правни системи малолетието приключва на 16 години. Нашата цел не е тази да вдигнем горна граница на всички малолетни, а само по отношение на защита на тази уязвима група непълнолетни. Затова в текста заменяме 14-годиши на 16-годишни само в тези състави. Видях, че имам един пропуск в чл. 157, ал. 6, където ще добавя пак замяната на 14 с 16, защото там текстът е останал от 14. Пак ще благодаря на ВКС за становището, откъдето видях, че сме допуснали техническа грешка. Господин Балачев, целта ни е да защитим една определена уязвима група лица. И казусът е далеч преди „Петрохан“ той беше внесен от предложението. Но казусът „Петрохан“ отвори този дебат в обществото. Тежък дебат! И аз не мисля, че Законопроектът щеше да бъде така необходим в този момент, ако го нямаше казуса „Петрохан“. В интерес на истината Законопроекта беше внесен след редица случаи в обществото, където непълнолетни ученици бяха обект на такива престъпления. Да не даваме примера с камери по училищата на определени столични учебни заведения. Така ли иначе смятам, че тази група от 14 до 16-годишни деца, защото за мен те са деца, те далеч не са в тази зряла възраст, вече след развитие на технологиите, на този динамичен живот, те стават доста по-лесен обект на извършване на престъпления след влизането в действие на тези социални мрежи, много по-лесно стават жертва на подобни престъпления. Затова сме внесли тези текстове, господин Балачев, с цялото ми уважение към цялата теория, която е позната, с цялото ми уважение и към доцент Кузманова. Аз се присъединявам към техните думи, защото и госпожа Йорданова каза същото. Но законодателството е динамичен процес. Така става, когато Кодексът ни е от 1968 г. и всичко това е следствие на политическата ситуация в страната, защото ако има спокойна политическа обстановка и достатъчно хоризонт на едно правителство. Всички сме говорили колко е належащо изготвянето и приемането на нов Наказателен кодекс. Колко правителства вече започваха работни групи, ангажираха се и не можаха да приключат работата си единствено заради политическата криза. (Реплики.) Това е в защита на обратната теза за динамичния законодателен процес. Иначе се присъединявам, че малко се прекрачва тази граница на динамиката, но обществото очаква от нас съдействие. Ние не можем да останем с норми, които са остарели далеч назад във времето. И предварително се извиняваме и на правораздавателните органи за лекия хаос, който може би сме създали при тях.
Бранимир Балачев: Има аргументи в това, което казвате. Въпросът е, че с нищо няма да обогатим практиката. Това ми е идеята, че законодателството относно непълнолетието трябва да остане. Ако има някои обективни критерии, които да кажат лекари, психолози, психиатри и така нататък, че тази възраст трябва да бъде защитена, че не съзряват нашите деца на 14 години, а на 16 вече това е друг дебат. При нас пълнолетието е на 18, обаче в Америка не можеш да гласуваш, там е различно. Така че това е според мен. Днес говорих и с колеги лекари и психиатри, те казаха: да, според нас даже децата днес на 14 години са по-развити, отколкото са били примерно преди 10 години. Вие приемате, че на 16 години имат нужда от същата защита. Но аз, например, се притесних изключително много, когато на така наречените десето януарски митинги, чрез TikTok бяха цели класове – 7-ми, 8-ми клас бяха извикани на протестите въпреки че има Закон за предучилищното и училищното образование, където там изрично се казва, че политика в училище не трябва да има. Мой близък се оплака, че целия клас на дъщеря му – тя е в седми клас, са отишли на протеста?! Ето, тук трябва да се намесваме, където действително има опасност. Въпрос на гласуване. Но според мен Закона защитава особено с вдигането. Това, което започнахме с вдигането на санкциите смятам, че ще бъде достатъчна преграда за извършителите на такива деяния, за да посегнат на лица, които са по големи от…
Снимките към публикацията са генерирани с помощта на AI въз основа на известната картина „Ромео и Жулиета“ на австрийския художник Heinrich von Angeli (1840 – 1925).