19 ноември 2026 г.

Рубриката „Колко обезщетение присъжда съдът…“ с автор адв. Диана Драгиева включва конкретни примери от актуалната съдебна практика. Те могат да послужат като известен сравнителен ориентир при завеждане на искове за обезщетения, но изходът на всяко съдебно производство зависи от конкретните обстоятелства на разглеждания случай, както и от фактори на външната среда, като например промяната на икономическата обстановка в страната.
Върховният касационен съд присъжда 2000 евро обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от български генерал, в резултат на две фейсбук публикации, съдържащи обвинения за негово сътрудничество с Кремъл. Публикациите са от 2022 г.
Командирът на българските Военновъздушни сили ген. Николай Русев окончателно осъди Николай Ненчев – бивш министър на отбраната, за негови публикации във Фейсбук от 21 и 22 февруари 2022 г., за сумата от 2000 евро (при предявен иск за 12 хиляди лева).
Изразите, за които е осъден политикът, са: „изключително арогантен“, „арогантен“, „хибриден“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; „хибридната … пропутинска реторика“; „хибридна военна хунта“, „предател, който служи на чужди (руски), интереси“, „какъвто министъра – такъв и генерала“; „кремълски плам“;, „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“; „привидния му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“.
Според окончателното решение1 на съдиите Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов от ВКС тези изрази съдържат обидни квалификации за ответника и дейността му, а изброените словосъчетания, контекстът и цялостния тон на публикациите, в които са употребени, са неприемливи за нормалното общуване и обществен морал дори за публични личности. Тези изрази съставляват негативни квалификации за ищеца от ответника, поставят му негативни квалификации и етикети. Същевременно тези изрази не съдействат за информиране на обществото по важна обществена тема, не излагат конкретни факти и не съдействат за ориентиране на гражданите по важна актуална тема, а са използвани целенасочено и накърняват честта и доброто име на касатора-ищец. Макар и ищецът и ответникът да са публични фигури на различни позиции по въпроса за въоръжаването на авиацията ни и публикациите да са част от обсъждане на важен актуален към момента обществено-политически въпрос за отбраната на страната, цитираните, съдържащи се в тях изрази са обидни и унизителни и надхвърлят границите на допустимата критика. Правото на свобода на изразяване е упражнено по начин, който засяга неоправдано честта и достойнството на ищеца с употребените изрази. Затова те съставляват неправомерно поведение. Тези изрази не съдействат за информиране на обществото по важна обществена тема, не излагат конкретни факти и не съдействат за ориентиране на гражданите по важна актуална тема, а са използвани целенасочено и накърняват честта и доброто име на ищеца.
Претърпените от ищеца вреди са доказани от показанията на двама свидетели. Първият установява, че като разбрал за публикациите във фейсбук профила на ответника, ищецът изпитвал негативни емоции, чувствал се фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите, използвани в двете публикации накърнили сериозно професионалната му репутация, а той бил изключително отдаден на професията, почтен и принципен човек. В резултат на двете публикации се притеснили всички членове на семейството за ищеца. Другият свидетел – колега на ищеца, установява, че след двете процесни публикациия, последният претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се е засегнат и е избягвал публични мероприятия, нямал проруски настроения, а напротив, американски възпитаник е.
Преди това на първа инстанция съдия Румяна Запрянова от Софийския районен съд осъжда Николай Ненчев да плати 3000 лева обезщетение на ген. Русев.2 Според съдия Запрянова употребените от ответника в публикацията изрази „Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Радев–Янев иска да завлече България в орбитата на Путин“; „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“ не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Те представляват фактически твърдения и подлежат на проверка за истинност, като отговорност за ответника ще възникне само ако са позорни за адресата и са неверни, т. е. ако представляват клеветническа информация. В случая изнесеният от ответника факт, че ищецът е проруски настроен и в професионалната си дейност като пилот защитава чужди (руски) интереси е позорен, тъй като е морално неприемлив и недостоен, има обективно злепоставящ характер и предизвиква осъдителна обществена оценка. Същевременно, от съвкупната преценка на доказателствата по делото не е установено, че ищецът при изпълнение на професионалната си дейност е защитавал чужди политически и държавни интереси.
На втора инстанция съдиите Петър Люб. Сантиров, Ивета Антонова и Йоана Кацарска от Софийския градски съд отменят първоинстанционното решение и изцяло отхвърлят исковата молба.3 Те не са съгласни с извода на СРС, че думите „арогантен“ и „хибриден“ представляват обидни изрази – думата „арогантен“ е субективна оценка на ответника спрямо поведението на ищеца и доколкото не надхвърля свободата на словото и не накърнява честта и достойнството на ищеца (предвид това, че е и публична личност, която следва да търпи по-широки граници на критика), тя не може да бъде квалифицирана като обидна. От своя страна, използваният израз „хибриден“ е една метафора, с която ответникът си служи, за да изрази мнение и да даде своята оценка и гледна точка по осъществяваната от ищеца дейност и ролята, която той заема. Следователно и доколкото според чл. 39, ал. 1 КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, съдът приема, че никой от изразите – „арогантен“ и „хибриден“, които първоинстанционният съд е приел за обидни, не съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи – епитети или ругатни, поради което и в процесния случай те не следва да се квалифицират като обидни.
Като последна инстанция ВКС отменя решението на СГС и уважава иска до размера на 2000 евро, като отхвърля иска за горницата до 12 хиляди лева (вж. мотивите на върховните съдии по-горе).
Решението на ВКС съдържа правописни грешки, неправилна употреба на пълния член. Вж. например изреченията: „Изложените изрази, като „арогантен“ и „хибриден“ и изброените словосъчетания, контекста и цялостния тон на публикациите, в които са употребени, са неприемливи за нормалното общуване и обществен морал дори за публични личности“ и „Макар и ищеца и ответника да са публични фигури…“.