10 април 2026 г.
Нито едно искане за допускане на привременни мерки не е уважил Европейският съд по правата на човека в периода от 23 до 27 март 2026 г.
Подобно на други национални и международни съдилища, Европейският съд по правата на човека може, независимо дали по искане на страна или на друго заинтересовано лице, или по собствена инициатива, да наложи временни мерки, за да защити възможността на жалбоподателя да подаде жалбата си пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията и правило 39 от Правилника на Съда. Временните мерки са изключение. Поради своята същност те се прилагат на практика само в ограничени сфери. Временни мерки могат да бъдат наложени, когато съществува непосредствен риск от непоправима вреда на право, гарантирано от Конвенцията. Те играят жизненоважна роля за предотвратяване на необратими ситуации, които биха попречили на националните съдилищата или Съда да разгледат надлежно жалбите по Конвенцията и, когато е уместно, да гарантират на жалбоподателя реална и ефективна полза от предявените права по Конвенцията. През последните две години, например, делът на висящите жалби, по които все още са в сила временни мерки, се е задържал на ниво от около 0,3%. Съдът отхвърля исканията за временни мерки, когато прецени, че не съществува такъв непосредствен риск. Той може също така да реши да прекрати временна мярка по всяко време. По-специално, тъй като разпорежданията по правило 39 са неразривно свързани с производството пред Съда, мярката ще бъде отменена, ако искането не бъде продължено. В съответствие с практиката на Съда, исканията, които явно попадат извън обхвата на правило 39, преждевременните искания и непълните или необоснованите искания обикновено не се представят на съдия за вземане на решение и се отхвърлят. Около 80 % от исканията за временни мерки, подадени до Съда, са извън обхвата на правило 39 или са отхвърлени от съдебна инстанция.