11 април 2026 г.
Журналистът Димитър Стоянов от bird.bg обяви, че е ответник по десет нови искови молби, заведени от Николай Филипов „Пъдпъдъка“ в Районен съд – Бургас в рамките на 36 часа, като има и три по-ранни. Исковете са със сходен предмет – медийни публикации, и на едно и също правно основание. Съдът е допуснал обезпечения на исковете и е наложил запори на сметки на журналиста. Според него това е груба злоупотреба с процесуални права, която е допусната от съда, въпреки че стана дума за порочна практика и класически пример за SLAPP дела.
По-рано през седмицата bird.bg излезе с позиция, в която нарече съдиите, които са се произнесли по пет от делата, „съдии–бухалки“ и призова за тяхното дисциплинарно уволнение от ВСС за уронване на престижа на съдебната власт.
Последва възмутена реакция от Районен съд – Бургас, според която „определянето на съдии като „бухалки“, отправянето на заплахи за публично опозоряване и разпространението на внушения за участие в „мръсни планове“ представляват недопустим натиск върху независимата съдебна власт“. Висшият съдебен съвет разпространи позицията на Районен съд – Бургас и във Фейсбук.
Асоциацията на европейските журналисти излезе с позиция в защита на журналиста.
Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов призова от профила си във Фейсбук към запазване на добрия тон. Той посочи, че проблемът с т.нар. „стратегически дела срещу публичното участие“ (наречени „дела-шамари“), както и с привременните мерки по тях, е един от приоритетите в работата на екипа му. Конкретно ангажиран с въпроса е зам.-министър Андрей Георгиев. Планират се действия за решаването на проблема в рамките на следващите седмици, като включително на ниво Европейски съюз са предприети мерки за това – има директива за предотвратяване на делата срещу публичното участие, по която българската държава не е останала безучастна – професионалистите в Министерство на правосъдието в мандатите на няколко поредни политически ръководства са изработили текстове, които вече са представени за одобряване на оценка на въздействието от Министерския съвет. Проектът ще бъде обявен за публично обсъждане до няколко дни.
Янкулов заяви още, че „не може обаче да се очаква незабавна реакция, тъй като работата с журналистическите публикации, които могат да засегнат нечие достойнство, винаги е юридически деликатна. В такива дела са замесени интересите както на свободните медии – да разкриват всички нередности в обществото, така и на гражданите – да не стават жертва на ненаказана клевета. Затова и юридическият анализ на възможните решения трябва да е много внимателен“. Министерство на правосъдието все още не е готово със следващата си планирана стъпка в тази насока – искане до Върховния касационен съд за тълкувателно решение, което да промени практиката по отношение на стандартите за доказване при налагане на запор. Тя се основава на множество решения, взети при други обществени условия, и, вероятно има нужда от промяна.
Съдия Цариградска излезе със силна позиция в защита на свободата на словото по повод делата „шамари“ срещу журналиста Димитър Стоянов.
Полемиката във връзка с блокирането на сметките на журналиста на bird.bg – Димитър Стоянов от Районен съд – Бургас, поставя изключително остро множество деликатни въпроси:
1. Колко лесно е да се окаже натиск върху журналист в България;
2. Колко лесна е злоупотребата с процесуални права;
3. Защо българските съдии под претекст, че спазват буквата на закона, замижават пред проблемите на свободата на медиите и игнорират развитието на правото на ЕС и практиката по Европейска конвенция за правата на човека;
4. И разбира се, вечният въпрос: докога ще търпим този ВСС, който „вятър го вее на бял кон“…
Наложените обезпечителни мерки срещу журналиста Димитър Стоянов изглежда са по искове с цена около 25 хиляди евро. В практиката на българските съдилища за обида и клевета не се присъждат суми в такъв рамер за обезщетения за неимуществени вреди. Следователно от обществен интерес е да се публикуват мотивите на актовете, с които съдът е допуснал обезпеченията. Вместо това, Районен съд – Бургас е публикувал в единия край на уебсайта на институцията текст, озаглавен „позиция“ – без дата, без подпис, без контекст, без задълбоченост.
Тази реакция илюстрира пълно игнориране на развитието на правото относно необходимостта и механизмите за защита на журналисти и разобличители срещу дела – „шамари“. Тези фигури се ползват от право на специална защита. Недопустимо е блокирането на сметки на журналист, известен със своите разкрития срещу влиятелни хора, ако съдът в мотивите си е игнорирал това негово качество. Обезпечителните производства протичат бързо, без участието на засегнатите, в условия на пълна конспиративност, за да се предотврати разпореждане с имущество във вреда на ищеца. Именно поради това, в случаи, засягащи журналисти, съдът дължи да мотивира и публикува актовете, с които е допуснал обезпеченията, за да разкрие как точно е преценил вероятността ответникът да укрие имущество, за да затрудни кредитора си; определена ли е гаранция, депозирана ли е тя от ищеца; размерът на иска отговаря ли на практиката на съда по сходни случаи; има ли други заведени производства със сходен предмет между същите страни и т. н. Най-често определенията за допускане на обезпечителни мерки обаче, само най-общо и абстрактно посочват наличието на „вероятна основателност на иска“, без да се мотивират конкретно и подробно, сочейки, че това са въпроси по съществото на спора, които ще се решават тепърва в същинското производство. Особено горчив опит за българските данъкоплатци от автоматизма в съдебната практика по обезпечителни производства са огромните разноски за делата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, по които по неоснователни или недопустими искове бяха наложени обезпечителни мерки върху имущество за милиони.