20 август 2026 г. (допълнена)
По данни на Bird.bg, с разпореждане от 31 юли 2026, прокурор Андрей Андреев от Отдел 05 Антикорупция“ в Софийска градска прокуратура (СГП) изисква от директора на ГДБОП в тридневен срок да му изпрати цялото дело за нуждите на досъдебно производство, което СГП вече води. Според разследващата медия производството е образувано по сигнал на самия Пеевски, който по този начин той си гарантира, че наблюдаващ прокурор ще изземе делото – и не след дълго ще го смачка. Журналистите от Bird.bg припомнят, че същото стана и с делото срещу Емилия Русинова, инициирано от министър Емил Дечев по повод задграничните ѝ пътувания с брокера на правосъдно влияние – Петьо Петров „Еврото“. Делото срещу Русинова обаче е иззето светкавично от прокурор Христина Христова, докато в настоящия случай Андреев изисква преписката два месеца по-късно, когато случаят вече е „поизстинал“. Наистина напоследък тази тема изчезна от репертоара на изпълнителната власт, липсват актуални новини и изявления по въпроса. Сега делото е възложено за разследване на следователи в СГП, т. е. МВР е изключено от разследването, респективно изпълнителната власт повече няма да знае как се развива наказателното производство. От Bird.bg напомнят, че Андрей Андреев не е никак случаен. Той санира „зачеркването“ от Българската банка за развитие на заем от 160 милиона лева към Булгартабак – компания свързвана с Пеевски. Разследващите журналисти смятат, че и делото за полетите до Дубай го чака безславен край. Андреев бе преразпределен в антикорупционния отдел от Емилия Русинова лично, чрез нарочна нейна заповед от 17.07.2026. Все пак „смачкването“ на досъдебното производство след приемането на новия чл. 243а1 от Наказателно–процесуалиня кодекс (в сила от 5 юни 2026 г.), ще е по-трудно, тъй като прокурорът вече е длъжен да изпрати всяко едно прекратено дело с предмет корупция за служебна проверка в Софийски градски съд. Въпреки това чрез избор на „удобна“ правна квалификация, извън изброените състави на престъпления, съдебният контрол може да бъде избегнат.
В същото време „Сега“ съобщава, че Софийската градска прокуратура е викала на разпит ръководни служители от ГДБОП, както и оперативните работници, занимаващи се с преписката за полетите на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС Делян Пеевски. Въпросите са далѝ Пеевски се проверява и далѝ от МВР имат право да извършват такава проверка при положение, че Пеевски има депутатски имунитет. По информация на „Сега“ е образувано досъдебно производство за превишаване на правомощия. По-късно вътрешният министър Демерджиев потвърди тинформацията за разследването срещу служители на ГДБОП. „Дойде времето българската прокуратура да покаже за кого работи“, казва той в позиция, изпратена до медиите. В нея се обяснява, че Софийската градска прокуратура е изискала и получила всички материали по преписката на ГДБОП, по която се проверяват данните за платени огромни суми за частни полети на Пеевски. „Преписката беше образувана по сигнал. Твърдо вярвам, че проверките по сигнали трябва да се извършват съвестно и безпристрастно, независимо за кого се отнасят. Точно така действа ГДБОП в случая“, казва министърът. Министърът се надява СГП да покаже, че търси справедливост, а не замитане под килимчето. „За съжаление, към момента нямам големи основания за тези надежди. Защото в Софийска градска прокуратура е образувано и следствено дело дали служителите на ГДБОП не са превишили правомощията си като са проверявали лице с имунитет“, сочи той и допълва, че ръководството на МВР стои зад всеки един служител, който проверява всеки сигнал безпристрастно.
Късно вечерта вътрешният министър Иван Демерджиев написа във Фейсбук:
Софийската градска прокуратура побърза да изземе от ГДБОП всички материали по проверката за масивните плащания за частни полети на Делян Пеевски. Това е знаков момент, който ще покаже дали държавното обвинение е готово да работи в името на народа, както е записано в съдебните актове или продължава да обслужва един конкретен депутат. За МВР законът е висша ценност и всяка проверка по сигнал се извършва безкомпромисно, независимо за кого се отнася. ГДБОП направи единственото допустимо в една правова държава – провери сигнала професионално, съвестно и без да пита колко власт стои зад името в него. Предупреждавам административните ръководители, оформили облика на „частната прокуратура“ в България още веднъж, че не могат да продължават по този път! Апелирам към съвестните прокурори: време е да минете от правилната страна на историята и да измиете лицето на българската прокуратура! Предстоящият избор на нов Висш съдебен съвет ще бъде Видовден за всеки, който е превърнал правосъдието в „ООД“. Никой да не си позволява да саботира законния процес, като превръща проверяващите в проверявани само защото са отказали да заобиколят едно политически тежко име. Проверката не може да бъде използвана като наказание за това, че някой е посмял да провери властта. На българите им омръзна в най-висшия разследващ орган на държавата да виждат хора, които са парализирани от зависимости. Зависими от папки, зависими от компромати, зависими от сянката на един мъртъв нотариус, или на един изчезнал бивш следовател. Зависими от невидими ръце, които включват и изключват държавното обвинение с едно натискане на копче или припомняне на запис. Прокуратурата не може да бъде управлявана повече от задкулисието. Нека всеки български прокурор знае, че в момента целият народ гледа към вас! Поредното замитане под килима няма да скрие проблема. То ще взриви натрупаното обществено недоверие. Моделът „Прокуратура ООД“ може да се ликвидира само с прозрачност, законни проверки, доказателства и съдебни решения. Всяка кандидатура, всяка имуществена декларация, всеки произход на средства, всяка придобивка, всеки конфликт на интереси и всяко професионално решение трябва да застанат под светлината на закона и обществения контрол. Тогава България трябва да разбере кой служи на клетвата си и кой служи на тези, които държат папката или флашката срещу него. Позицията на МВР в тази ситуация е пределно ясна. Ръководството на МВР ще застане с цялата си институционална сила зад всеки служител, който проверява сигналите безпристрастно – независимо чие име стои в тях. Докато нося отговорност за това министерство, нито един почтен служител няма да бъде оставен сам, защото е избрал закона пред страха!
Журналистката Полина Паунова критикува вътрешния министър, напомняйки му, че Делян Пеевски е лице с имунитет като народен представител, така че хубав или лош и санкциониран по Магнитски и не е добра идея институциите да прескачат правилата и да го разследват. Тяп поставя въпросите: ГДБОП разследва ли Пеевски (ако го разследва защо прави това при наличието на имунитет)? Ако не го разследва защо извади данни за пътуванията му?
Ден по-късно случая коментира и бившия служебен министър Андрей Янкулов
МВР казва: Работим активно по собствена инициатива, обаче идва лошата прокуратура, изземва всичко и какво става оттук-насетне със свършеното от нас не се знае. Защо обаче се случва това и издава ли някакъв системен проблем на системата на наказателно правосъдие? Случва се, защото прокуратурата у нас е прекалено овластена. Това повтарям при всяко свое публично участие на тема правосъдие. И не е нещо, което съм си измислил, а е обективен факт, който е лесно установим при съпоставяне на европейските демократични системи на наказателно правосъдие. След като прокуратурата има конституционното правомощие да ръководи и контролира разследването, то тогава тя МОЖЕ да изземе от всеки държавен орган всякакви материали, които са събирани от него с цел установяване факта на дадено престъпление и да прави с тях каквото си поиска. След като може да го прави, значи ще го прави. Прокуратурата в България осъществява пълно ръководство и контрол върху разследването на престъпления и абсолютен монопол върху обвинението за престъпления. Това са двете основни дейности, които се развиват на досъдебната фаза на всеки наказателен процес – разследване и обвинение. А такава огромна концентрация на власт е несвойствена за демократичните системи, защото те целят контрол и баланс на властта, а не нейното събиране на едно място. И затова намират заедно или поотделно различни механизми за контрол и баланс по тези две линии – автономно полицейско разследване; разследване, ръководено от съдебен служител; качествен съдебен контрол върху (не)упражняване на обвинителната функция; заместване на обвинителя. Обратно, недемократичните системи целят концентрация на властта и липса на механизми за контрол и баланс. Защото така нещата за авторитарното управление се получават далеч по-лесно – достатъчно е да владееш едното място, където е събрана цялата власт, вместо да трябва да овладяваш различни властови центрове, които си поделят властта. Така е и с наказателното правосъдие. Разчупването на тази система на концентрация на властта в него исторически у нас се оказва политически нежелано, защото далеч по-удобно е просто да се овладее прокуратурата и този, който я владее, ще контролира много лесно какво и как ще бъде разследвано и дали въобще, кой и за какво ще бъде обвиняван. Това наблюдаваме през целия посттоталитарен период – всъщност наказателното ни правосъдие на концептуално ниво си остава недемократично, а всички ключови промени за демократизирането му през засилване на формите на контрол и баланс са идвали след решения на Европейския съд по правата на човека или Съда на ЕС – съдебен контрол върху мерките за неотклонение, върху отказа от разследване на престъпления, върху актовете за задържане, изпълними от юрисдикции на други държави-членки на ЕС и пр. Ако настоящата политическа власт желае същностна промяна на статуквото в наказателното правосъдие, това може да стане през 1) политическо идентифициране на незаобиколимия проблем със свръхконцентрацията на власт на едно място, 2) концепция за промяна и 3) конкретни стъпки в изпълнение на концепцията. Към момента не изглежда проблемът да е дори идентифициран политически. Заплашителни послания към прокурорите да влизат бързо в час с новото време, защото иначе лоши неща ги очакват, не могат да бъдат решение. Още повече че прокурорите по дефиниция не би трябвало да изпълняват заръки на политическата власт по конкретни случаи.
Янкулов коментира и темата за проверките срещу лица с имунитет:
Може ли народен представител да бъде разследван/проверяван за твърдяно да е извършено престъпление без да бъде снет неговият имунитет от наказателно преследване?
Като че ли се оказва, че както обикновено у нас – зависи от човека. А всъщност би трябвало да зависи от конкретните действия, които се извършват – защото някои биха били допустими и въпреки имунитета, други – не. Това е краткият отговор. Преди две години спрямо народния представител Джейхан Ибрямов не бяха събирани просто някакви справки от различни информационни системи, ами бяха директно експлоатирани т.нар. „оперативни специални разузнавателни средства“, т.е. такива, които се прилагат преди да има формално образувано наказателно производство. Чрез СРС един човек би могъл да бъде поставен под тотален контрол – това не е единствено подслушване на телефонните разговори по „права линия“, технически е възможно да бъде осигурен достъп до цялата му комуникация през телефон и компютър, да бъде физически следен, да бъдат наблюдавани помещенията, които обитава и пр. Без имунитетът му да бъде снет. Тогава разрешилият ги председател на Софийски градски съд Руси Алексиев защити публично съдебния си акт най-общо с аргумента, че това били извънпроцесуални способи, които не са насочени директно към ангажиране на нечия наказателна отговорност, а единствено за събиране на първоначална информация, т.е. юридически не представляват действия по наказателно преследване, които биха били недопустими заради имунитета. Пак тогава Софийска градска прокуратура пък при вече образувано наказателно производство извърши куп действия по разследването, т.е. процесуални, директно насочени срещу Ибрямов и то с цел именно ангажиране на наказателната му отговорност – обиск, освидетелстване, претърсвания на обитавани от него адреси, за цял един ден, също преди имунитетът му да бъде снет. Тогава от СГП се позоваваха на хипотезата на т.нар. „заварено престъпление“, но, разбира се, оказа се, че нищо заварено няма и не може да има, защото лицето е контролирано седмици наред преди това. От прокуратурата и съдебни състави на две инстанции, разрешили и потвърдили задържането на Ибрямов под стража, не бяха намерени никакви проблеми с никое от тези действия. И ако сега се окаже, че според същата СГП да се прилагат извънпроцесуални СРС спрямо лице с имунитет е допустимо, но пък не е допустимо да се използват далеч по-малко инвазивни способи за събиране на информация като справки от различни информационни системи или снемане на сведения от други лица, това би било поредното проявление на двоен стандарт – тълкуване на закона спрямо лицето – за един може, за друг – не. За Ибрямов може, за Пеевски – не. И прокуратурата, и МВР дължат много повече информация по този случай, защото размяната на пламенни публични позиции без конкретика не изяснява нищо. Най-малкото така и не е ясно нито какви действия е извършила ГДБОП, нито СГП какъв проблем намира с тях.
Електронен съдник припомня, че информацията, че ГДБОП проверява полетите на Пеевски стана известна в началото на юли от изявления на вътрешния министър Иван Демерджиев. Поводът са постъпили първоначални данни за евентуална търговия с влияние и пренасяне на недекларирани финансови средства през държавната граница. Вътрешният министър изпрати в парламента справка с данни на МВР и ДАНС по темата. В нея се твърди, че Пеевски е пътувал с конституционния съдия Десислава Атанасова. Самата тя публикува няколко документа, с които да опровергае това, а от КС нямаше реакция. В справката на ГДБОП е записано, че се провежда „оперативно-издирвателна дейност“ по отношение на пътуванията на Пеевски, като общо за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2026 r., Пеевски е осъществил 227 полета, като за 135 е ползвал чартър на частни авиокомпании и е пътувал самостоятелно – 68 регистрирани влизания в страната и 67 регистрирани излизания. Останалите 92 полета са осъществени с други лица, от които 46 са с редовни полети с големи компании, а останалите 46 са с чартърни полети. Общо чартърите за периода са 181. За една от частните авиокомпании е плащала адвокатска кантора, за която МВР твърди, че се ползва от Пеевски. Според справката с Пеевдски, освен Атанасова, са пътували бизнесменът Александър Сталийски, адвоката на Пеевски – Александър Ангелов, изпълнителният директор на „Булгартабак“ Венцислав Чолаков, оръжейният бизнесмен Добрин Иванов, както и хора, които организирали лов и занимаващи се с охрана.
- Чл. 243а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) (1) При прекратяване на наказателно производство за престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, не се прилага чл. 243, ал. 4.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му:
1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му, и
2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. ↩︎