За Законопроекта за чуждестранните агенти

10 ноември 2026 г.

Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество отмени днешното си заседание, в дневния ред на което беше включено „представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, № 52-654-01-74, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 26 юни 2026 г“.

Електронен съдник припомня, че Костадин Костадинов и Цончо Ганев за пети път внасят законопроект за регистрация на чуждестранните агенти в Народното събрание.

Законопроектът е заимстван от действащия от 2020 г. „Закон о физлицах-иноагентах“ в путинова Русия. Ако се приеме такова законодателство, то без никакво съмнение ще ограничава права, защитени от Хартата на основние права на Европейския съюз. Това вече е установено в практиката на Съда на Европейския съюз в решението му от 18 юни 2020 г., Комисия/ Унгария, дело C-78/18 (ECLI:EU:C:2020:476), според което аналогичният унгарския Закон за прозрачността ограничава правата, защитени с членове 7, 8 и 12 от Хартата.

Отрицателно становище е внесено и от министъра на правосъдието Мирослав Найденов, който също акцентира върху противоречието на законопроекта с правото на Европейския съюз и с Европейската конвенция за правата на човека.

България вече е критикувана в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. на Европейската комисия по повод внесения в 44-то Народно събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с който се предлага създаването на специален регистър към Министерството на финансите, в който ще се отразяват всички средства за финансиране на дейността на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и тези в частна полза в размер над 1000 лв. когато са получени от чужда държава или от чуждестранно физическо или юридическо лице, с изключение на получените от Европейския съюз, с цел постигане на прозрачност относно финансирането им.

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) в свой доклад, разглеждащ финансирането на сдруженията, подчертава, че „намеса в правото на сдруженията да търсят и получават финансови и материални средства трябва да бъде най-малко натрапчива от всички възможни средства, които биха могли да бъдат приети … пълна забрана на чуждестранно финансиране, или изискването на предварително разрешение от властите за получаване или използване на такива средства не е оправдано.“

През 2022 r. е постановено и решението на ЕСПЧ по делото Ecodefence and Others v. Russia. Съдът е установил, че Законът за чуждестранните агенти на Руската федерация нарушава чл. 11 ( свобода на събранията и сдружаването) във връзка с чл. 10 ( свобода на изразяването на мнение), както и на чл. 34 (право на индивидуална жалба) от ЕКПЧ. Според ЕСПЧ, макар че държавата има легитимен интерес да упражнява контрол върху прането на пари, финансирането на тероризма и екстремизма, възможността на нестопанските организации да търсят, получават и използват финансиране за постигане на своите цели представлява интегрална част от правото на свобода на сдружаване.

Аналогичен на внесения законопроект Закон № LXXVI от 2017 r. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина, е отменен в Унгария през 2021 г. след Решение на Съда на Европейския съюз (цитирано по-горе), според което той противоречи на правото на ЕС. Съдът приема, че като е приела разпоредбите, които налагат задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и предвиждат възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват посочените задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение на чуждестранните дарения за организации на гражданското общество в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

По-долу можете да се запознаете със текстовете на петте законопроекта и постъпилите становища, сред които отрицателните становища на десетки граждански организации и на самия граждански съвет към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, критичните становища на Комисията за защита на личните данни, Министерство на финансите и НАП, както и и да проследите чрез линковете тяхното обсъждане в ресорните парламентарни комиси. Последният законопроект е внесен на 26 юни 2026 г. и по него до момента са постъпили 14 становища,

Становища

№ЗаконопроектСигнатураДатаВносители
1Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти52-654-01-7426/06/2026КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; КОСТА ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ; АНГЕЛ ЖЕКОВ ГЕОРГИЕВ; ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ ПЪРВАНОВ; БОРИС ДИМИТРОВ АЛАДЖОВ; ГЕОРГИ НИКОЛАЕВ ГЕОРГИЕВ;
2Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти51-454-01-511/11/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;
3Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти50-454-01-8510/09/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; ИСКРА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА; ДАНИЕЛ СТАНИСЛАВОВ ПРОДАНОВ; КОНСТАНТИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА; АНГЕЛ НИКОЛАЕВ СЛАВЧЕВ;
4Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти49-354-01-1928/04/2023КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ ДРЕНЧЕВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; СТОЯН НИКОЛОВ ТАСЛАКОВ; СТАНИСЛАВ ДОБРИНОВ СТОЯНОВ; ЦВЕТА ВАЛЕНТИНОВА РАНГЕЛОВА; АНГЕЛ ЖЕКОВ ГЕОРГИЕВ; КОНСТАНТИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА; АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ АРАНГЕЛОВ; ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ ПЪРВАНОВ; ИВО ГЕОРГИЕВ РУСЧЕВ; ДИМО ГЕОРГИЕВ ДРЕНЧЕВ; ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ ПАПОВ; БОРИС ДИМИТРОВ АЛАДЖОВ; ЗЛАТАН СТОЯНОВ ЗЛАТАНОВ; ВЕСЕЛИН МИЛЕНОВ ВЕШЕВ; ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ЧОРБОВ; КРЪСТЬО СТОЯНОВ ВРАЧЕВ; МАРГАРИТА ИВАНОВА МАХАЕВА; ДИМИТЪР ВАЛЕНТИНОВ ГЮРЕВ; ЕМИЛ ЯНКОВ ЯНКОВ; КЛИМЕНТ ПЛАМЕНОВ ШОПОВ; ДИМЧО ДИМИТРОВ ДИМЧЕВ; ГЕОРГИ НИКОЛАЕВ ГЕОРГИЕВ; МАРГАРИТА АТАНАСОВА ГЕНЧЕВА; ДЕЯН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ; КОСТА ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ; СЛАВЧО АНГЕЛОВ КРУМОВ; ВИОЛЕТА РАДЕВА КЪРПАЧЕВА; ВАЛЕРИ ИВАНОВ СИРАКОВ; ЙОРДАН ХРИСТОВ ТОДОРОВ; ДАНИЕЛ СТАНИСЛАВОВ ПРОДАНОВ; ИСКРА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА; ДАНИЕЛ ПЕТРОВ ПЕТРОВ;
5Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти48-254-01-3627/10/2022КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ ДРЕНЧЕВ; ИСКРА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА; СТОЯН НИКОЛОВ ТАСЛАКОВ; МАРГАРИТА АТАНАСОВА ГЕНЧЕВА; АНГЕЛ ЖЕКОВ ГЕОРГИЕВ; СТАНИСЛАВ ДОБРИНОВ СТОЯНОВ; КОНСТАНТИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА; ДИМИТЪР ПЛАМЕНОВ ПАШЕВ; НИКОЛА АНГЕЛОВ ДИМИТРОВ; ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ ПЪРВАНОВ; БОРИС ДИМИТРОВ АЛАДЖОВ; ДЕСИСЛАВА ИЛИЕВА ГЕОРГИЕВА; АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ АРАНГЕЛОВ; ЗЛАТАН СТОЯНОВ ЗЛАТАНОВ; ИВО ГЕОРГИЕВ РУСЧЕВ; ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ЧОРБОВ;

Свързани публикации

За отговорността на прокуратурата при бездействие на нейни служители да приведат в изпълнение присъда

12 юни 2024 г.
Върховният касационен съд анализира основанията за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпени вреди, произтекли от престъпление, когато то е извършено преди, след и в рамките на срока на наложеното с неприведена в изпълнение присъда.

Знаковите дела срещу Барбутов и Коцев – енциклопедия на проблемите в съдебната ни система, които не търпят отлагане (трета част – командироването)

26 септември 2025 г. Командироването на магистрати е проблематично не от вчера. Във ВКП от 142 прокурори, 23 са командировани. Някои от тях са там от 2020 г. Новите командировани попълнения са прокурорката по делото на варненския кмет и прокурорът по делото на Петьо Петров – Еврото. Няма данни да са поощрявани за някакви особени професионални постижения или заслуги, съгласно регистъра на поощрените прокурори и следователи, воден във ВСС. Има обаче данни за един от тях, че му е „обръщано внимание“.