7 октомври 2026 г.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува интерактивна карта на командированията в съдебната власт, в която може да се провери дали даден магистрат е командирован през последните 10 години, за какъв срок и къде.
В интерактивната карта са отбелязани общо 2 310 командирования на над 1 500 съдии и прокурори в България за последните 10 години. За целта екип на организацията е обработил 422 регистъра, общо 8 338 страници.
Основните изводи на ИПИ
Командироването е предвидено като временна мярка при недостиг на кадри. Данните показват, че на практика често има и друга функция:
Основно нагоре
През август 2026 г. над 80% от командированите съдии и близо 90% от командированите прокурори са „изпратени“ в по-горна инстанция;
„Временно“ за години
Трите най-дълги командирования на съдии са в Апелативния съд – София, за около 12 години;
Верижни ефекти
Когато съдия от апелативен съд например бъде командирован във ВКС, мястото му може да бъде запълнено от окръжен съдия, а неговото – от районен. Заповедите за командироване се позовават една на друга.
На практика без мотиви
От регистрите не става ясно защо е избран точно този магистрат.
Командироването трябва да решава временен кадрови недостиг. Когато обаче се превърне в дългогодишен начин за работа на по-високо ниво без конкурс и решението зависи единствено от административен ръководител, възниква въпросът какви зависимости създава този механизъм.
През изминалата седмица депутати проявиха интерес относно командированията на кандидатите за ВСС през последните 10 години? Е, сега може да се провери много лесно.
Интерактивната карта е ТУК: https://sadebna.ime.bg/secondment-map.html
Ето коментара на съдия Владислава Цариградска в профила ѝ във Фейсбук
Институтът за пазарна икономика публикува изключително полезен ресурс – карта на командированията в съдебната система.
Почти изцяло командированията представляват повишения, а временността на това положение при някои съдии продължава 12 години.
Този анализ е важен, за да бъде разбран системният риск от “легално корумпиране”.
„Легално“, защото корупцията (разложението) на една система може да се постигне и без да се прекрачва законът. Достатъчно е да се създаде среда, в която професионалното благополучие постепенно започва да зависи от благоволението на ня#Кой шеф – командироване в по-горен съд/прокуратура с по-високо възнаграждение и по-малко работа, желана позиция (понякога международна), участие в добре платени проектни дейности, международни специализации и пътувания, парични награди и прочее. Всичко това може да се случва напълно законно.
Инструментално не може да видим какво се случва със съвестта на магистрата след години в такава среда. Симптомите обаче са налице – сетивността към зависимостите изчезва, готовността да разпознаваш и изобличаваш злоупотребата с власт – също. Но най-тежката последица е отказът да говориш за зависимостите.
А легитимното обществено очакване е за обратното.
Европейският съд по правата на човека в делото Zurek v. Poland постановява, че когато са застрашени върховенството на правото и независимостта на съдебната власт, правото на съдиите да говорят се превръща в тяхно задължение да говорят, защото именно съдиите са „първата линия на защита“ срещу отстъплението от демокрацията.
За да изпълнява тази роля, магистратът трябва да запази сетивността си, чрез която да разпознава зависимостта, дори когато тя не идва със заплаха (тояга), а с привилегия (морков). Да може да обясни на обществото какво не е наред, включително когато това може да му струва собственото професионално удобство и комфорт.
Този риск е разпознат и от Съда на Европейския съюз (съединени дела C-748/19 и С-754/19). Голям състав на съда разглежда именно институтът на командироването в по-горен съд и приема, че когато липсват предварително известни критерии за командироването и достатъчни гаранции при неговото прекратяване, се създава реален риск от произвол, който може да подкопае незавимостта и безпристрастността на съдията и да засегне из основи справедливостта на наказателния процес.
Затова картата на ИПИ е изключително важна на системно ниво, далеч надхвърлящо отделните примери, защото илюстрира мащабите на тази среда у нас, която създава рискови условия за размяна на независимост срещу привилегии.
Велислав Величков, народен представител от „Продължаваме промяната“ също коментира темата във връзка с номинираните за членове на ВСС
Някои от кандидатите на „Прогресивна България“ за Висшия съдебен съвет (ВСС) имат кариерен асансьор, по-бърз от японските и американските асансьори. Да тръгнеш от Районен съд – Дупница, и само като командирован да завършиш за няколко години в Апелативен съд – София, в състава на председателя на съда г-жа Дончева, е ясен белег, че това лице няма необходимия интегритет да променя статуквото. Това заяви във вторник сутринта пред Би Ти Ви депутатът от „Продължаваме промяната“ Велислав Величков
Макар Величков да не съобщава конкретно име, сред десетте номинирани съдии на сайта на парламента, само съдия Михаил Малчев, отговаря на описанието. В момента той правораздава в Апелативен съд- София, където е командирован от председателката на съда Даниела Дончева. От три години и половина и командирован в АС – София. Повече от половината от съдийската му кариера е преминала в командироване в по-горни съдилища, а през последните 8 години съдия Малчев е бил командирован в по-горна инстанция за общ срок 7 години и половина.
Съдия Малчев изглежда е е рекордьор по дълго командироване сред кандитатите за ВСС от парламентарната квота. Името му обаче не е единственото име на кандитат за член на ВСС от парламентарната квота, което излиза при търсене в картата, изработена от ИПИ.
Съдия Стефан Милев (кандидат на управляваща партия „Прогресивна България“) към момента е командирован в Апелативен съд – София от повече от три години (от 2 октомври 2023 г). През 2017 г. Милев нашумя с назначението си за и. ф. председател на Софийския районен съд, въпреки че по това време няма и година стаж като съдия.
Красимир Комсалов (също кандидат на радевата партия) от миналия ноември е председател на Окръжен съд – Пазарджик. Преди това, като съдия в Районен съд – Пазарджик, той е командирован в Специализирания наказателен съд за 3 години и 8 месеца (до закриването му през юли 2022 г.), а след това за още два месеца е командирован в ключовия Софийски градски съд. Милена Карагьозова (също номинирана от радевата партия), понастоящем зам.-председателка на Окръжен съд – Велико Търново, също е командирована, но едва за два месеца при това не в ключовите софийски съдилища, а от Районен съд – Горна Оряховица в Окръжен съд – Велико Търново.
За нито един от съдиите и прокурорите, номинирани за членове на ВСС от професионалната квота, няма данни да е командирован към момента.
От номинираните съдии от професионалната квота, командировани в други съдилища през годината са били Явор Колев, Роман Николов, Асен Цветанов, Владимир Вълков, Мария Терзийска и др.
От номинираните прокурори от професионалната квота, командировани в други прокуратури през годините са били Даниела Попова, Сийка Милева, Пламен Петков, Марина Ненкова, Иван Тасков, Дарин Христов, Йовита Григорова, Димитър Лещаков.