8 септември 2026 г.
Притежателят на търговска марка с утвърдена репутация може да попречи тази марка да се ползва от политическа партия, ако последната не е доказала, че нейната свобода на изразяване има предимство пред правата и интересите на този притежател. Това реши Съдът на ЕС по делото C-298/23 | Inter IKEA Systems.
Случаят се отнася до политическа партия, която представя плана си за реформа на политиката за убежище и имиграция в Белгия, като с цел да усили посланието си използва утвръдени марки на IKEA. За да защити действията си, политическата партия се позова на свободата си на изразяване.
В решението си Съдът на ЕС постановява, че за да се определи дали това използване се дължи на „уважителна причина“, националният съд трябва да установи баланса между, от една страна, правото на собственост на притежателя на търговската марка и неговите интереси и, от друга страна, правото на свобода на изразяване, на което се позовава третото лице, и неговите интереси, като нито едно от тези две права не е абсолютно. Съдът констатира обаче, че в настоящия случай използването на тези търговски марки на IKEA може да нанесе значителна вреда на репутацията на тези търговски марки и на интересите на техния притежател. При тези обстоятелства не изглежда, че използването на търговските марки на IKEA с единствената цел да се извлече полза от тяхната репутация, за да се засили политическо послание и да се увеличи неговото разпространение, има предимство пред правата и интересите на притежателя на тези търговски марки; това обаче трябва да бъде проверено от сезиращия съд.
През 2022 г. политическата партия „Vlaams Belang“ представя на пресконференция своя политически план, озаглавен „IKEA-PLAN – Immigratie Kan Echt Anders“ („IKEA-Plan – Имиграцията наистина може да бъде различна“), целящ реформа на белгийската политика в областта на убежището и имиграцията. Предложенията са придружени от илюстрации, съдържащи знаци, съответстващи на търговските марки на IKEA, и символи, наподобяващи тези от инструкциите за сглобяване на продуктите на IKEA. Пресконференцията е публикувана в социалните медии. „Inter IKEA“, притежател на тези търговски марки, завежда иск за нарушение пред белгийските съдилища срещу сдружението „Vrijheidsfonds“, организирало кампанията на „Vlaams Belang“. Пред националния съд „Vrijheidsfonds“ признава, че е използвала търговските марки на IKEA без съгласието на притежателя, но поддържа, че е използвала репутацията на тези търговски марки, за да засили своето послание, като изтъква, че това представлява „уважителна причина“ по смисъла на правото на ЕС, което защитава свободата на изразяване, включително свободата да се изразяват политически мнения и политическа пародия. Националният съд установява, че съществува конфликт между основни права от еднакъв ранг, а именно правото на собственост и правото на свобода на изразяване, и отнася въпроса към Съда на ЕС.
В решението си Съдът на ЕС констатира на първо място, че законодателството на ЕС не дава яснота по отношение на понятието „уважителна причина“. Въпреки това в мотивите на посоченото по-горе законодателство законодателят е подчертал необходимостта то да се прилага по начин, който гарантира пълно зачитане на основните права и свободи, по-специално свободата на изразяване. Въпреки това самото позоваване на правото на свобода на изразяване не е достатъчно за установяване на уважителна причина. Трето лице, което използва знак, идентичен или сходен с търговска марка с утвърдена репутация, трябва да изложи конкретните основания за това използване във връзка с упражняването на своята свобода на изразяване и да докаже, че тези основания имат предимство пред правата и интересите на притежателя на тази търговска марка. Националният съд, който трябва да прецени дали използването от трето лице се основава на основателна причина, трябва да намери баланс между, от една страна, правото на собственост на притежателя на търговската марка и неговите интереси, и, от друга страна, правото на свобода на изразяване, на което се позовава третото лице, и интересите на последното, като нито едно от тези две права не е абсолютно. В този контекст националният съд трябва да прецени дали третото лице е използвало търговската марка добросъвестно. Това е така, по-специално, когато такъв знак се използва за изразяване на идея или мнение, свързано с търговската марка като такава, с притежателя на тази търговска марка, с неговите търговски практики, стоки или услуги. Други релевантни фактори са дали използването на търговската марка допринася за дебат от обществен интерес и какви последствия може да има използването на търговската марка от трето лице за притежателя на тази марка. От притежателя не може да се изисква да търпи използване, което може да му причини непропорционална вреда или което дори би могло да засегне неблагоприятно самата същност на изключителните права, предоставени чрез регистрацията на тази търговска марка. В този контекст трябва да се вземат предвид интензивността на използването от третото лице на търговската марка с репутация, мащаба на това използване и избраните за целта методи, както и факта, че използването от третото лице може да създаде впечатлението, че притежателят на тази търговска марка е съгласен с изразеното политическо послание или с промотираните политически идеи, или дори ги подкрепя по някакъв начин, докато ценностите, застъпвани от този притежател, се основават на неутралност по отношение на всякаква политическа партия или са несъвместими с това политическо послание. Съдът констатира обаче, че в настоящия случай използването от Vrijheidsfonds на тези търговски марки на IKEA може да нанесе значителна вреда на репутацията на тези търговски марки и на интересите на техния притежател. При тези обстоятелства не изглежда, че използването на търговските марки „IKEA“ с единствената цел да се извлече полза от тяхната репутация, за да се засили дадено политическо послание и да се увеличи неговото разпространение, има предимство пред правата и интересите на притежателя на тези търговски марки; това обаче трябва да бъде проверено от сезиращия съд.