6 август 2026 г.
В рамките на три дни бяха допуснати за разглеждане по същество четири искания за противоконституционност на разпоредби от законите за бюджета.
Това са конституционните дела с номера 15, 16, 17, и 18 от 2026 г.
Първото дело – 15/2026 г. – е за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2026). Вносителите смятат, че като предвижда бюджетен дефицит в размер на 5,7% от БВП, въпреки че действащите разпоредби на Закона за публичните финанси (ЗПФ) не допускат подобно отклонение при липсата на предвидените в закона извънредни предпоставки, законът пряко противоречи на действащ международен договор, сключен от държавата. А това е така, тъй като „фискалните правила от ЗПФ са приети с цел изпълнение на конституционното задължение на Република България да изпълнява правото на Европейския съюз, произтичащо от чл. 5, ал. 4 от Конституцията, чл.121 и чл.126 ДФЕС, Протокол №12 и приложимите регламенти на ЕС, включително Регламент /ЕС/ 2024/1263“.
Второто дело – 16/2026 г. – е за установяване на противоконституционност на §11, т. 1 – 4 и §46, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2026 г.) и на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 2007 г., посл. изм. и доп. бр. 69 от 2026 г.).
- § 11, т. 1-4 от ПЗР, с които се изменят нормата на чл. 355, ал. 1-4 от Кодекса на труда за изчисляване на трудовия стаж;
- § 21, т. 1 от ПЗР, с която се изменя нормата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, като заменя обективния статистически показател за минималното магистратско възнаграждение с 60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител;
- § 46, ал. 1 и 2 от ПЗР, с които за 2026 г. се преустановява прилагането на законовия механизъм по чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда и минималната работна заплата се запазва на равнището за 2026 г. до приемането на бъдещи, неопределени по съдържание и срок
законодателни промени.
Според вносителите
Оспорените нормативни разрешения са различни по предмет, но всяко от тях преминава границата между допустимата законодателна преценка и конституционно недопустимата неопределеност или зависимост.
При § 11 законът определя часовете, дните, месеците и годините като взаимосвързани единици на трудовия стаж, без да уреди преобразуването и натрупването между тях. Така правата зависят от бъдещо дописване на закона чрез подзаконов акт или противоречива практика.
При § 46 действащият законов механизъм за минималната работна заплата е преустановен, без едновременно да бъде въведен завършен заместител, срок или резервно правило. Конституционно защитено право се поставя в зависимост от неопределено бъдещо законодателно събитие.
При чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт обективна статистическа база е заменена с процент от възнаграждението на народните представители. Така основен елемент от материалната независимост на съдебната власт се поставя в трайна зависимост от вътрешен акт и доходна политика на законодателната власт.
Обявяването на тези разпоредби за противоконституционни не изисква Конституционният съд да определя нови формули. То възстановява задължението на Народното събрание да приеме ясна, завършена и съобразена с Конституцията уредба. Останалите части на ЗДБРБ за 2026 г.,
включително бюджетните параметри, могат да действат самостоятелно.
Конституционно дело № 17/2026 г. е за установяване на противоконституционност на чл. 113а от Закона за здравето, която е създаден с § 7, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. (ЗБДОО за 2026 г.), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 68 от 28 юли 2026 г.
Оспорената разпоредба гласи:
„Чл. 113а. Когато в хода на образувано наказателно производство за извършено престъпление при или по повод издаване на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК се установи, че са налице данни, че решението е издадено въз основа на документи с невярно съдържание или на неистински или преправени документи, НОИ в срока по чл. 115, ал. 1, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване изпраща съответното експертно решение, чийто срок на валидност не е изтекъл, чрез съответната РКМЕ до ТЕЛК за ново произнасяне след представяне на актуална медицинска документация и извършване на преглед по ред, определен в правилника по чл. 109.“
Нормата предвижда задължително действие на НОИ — изпращане на все още валидно експертно решение чрез съответната регионална картотека на медицинските експертизи до ТЕЛК — и задължително образуване на ново производство по медицинска експертиза. Тя не предоставя на НОИ или на ТЕЛК преценка дали повторното освидетелстване е необходимо и съразмерно в конкретния случай.
Според вносителите новата разпоредба страда от противоконституционност, която е обусловена от следните дефицити:
- влязъл в сила и задължителен експертен акт се дестабилизира поради
непотвърдено подозрение; - законът не определя доказателствения праг, компетентния орган и акта, с който се
установява предпоставката; - не се изискват същественост на документа, причинна връзка или участие на
засегнатото лице; - общият извънреден ред по АПК, основан на съдебно установени факти, се
заобикаля; - възможно е да бъде неутрализиран резултатът от влязъл в сила съдебен контрол;
- лицето не разполага със своевременна защита преди образуването на новото
производство; - новото решение може да се изпълнява независимо от обжалването;
- липсва механизъм за автоматично възстановяване при прекратяване, оправдаване
или не доказване на твърдяното обстоятелство; - засягат се не само пенсионни плащания, а комплексът от права на хората с
увреждания; - съществуват по-щадящи и достатъчно ефективни средства, част от които вече са
уредени в действащото право
Конституционно дело № 18/2026 г. е по искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на §11, т. 1 – 4 и §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2026 г.). С оспорените разпоредби се извършват следните изменения и допълнения в Кодекса на труда:
1) с § 11 т.1-4 от ПЗР на ЗДБРБ 2026 г. се изменя механизма за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове. Новата ал. 2 на чл. 355 от Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило
на чл. 355, ал. 2, което признава за пълен ден трудов стаж времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. Това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега; 2) с § 46 от ПЗР на ЗДБ, се премахва механизма за ежегодно определяне на минималната работна заплата (МРЗ) през 2026 г., без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.
Омбудсманът се позовава на принципа на социалната държава, който налага на законодателя позитивни задължения да създава правна рамка за реална защита на работещите, които по правило са икономически и организационно по-слабата страна в трудовите правоотношения.
Закрилата на труда, прогласена в чл. 16 КРБ, конкретизира това изискване и задължава
държавата да осигури правна уредба, гарантираща ефективното упражняване на трудовите права. Трудовият стаж е основен институт на трудовото право, чрез който продължителността на участието на гражданина в трудовия процес се трансформира в конкретни трудови права, посочени в чл. 48, ал. 5 КРБ — включително минимална работна заплата, трудово възнаграждение и отпуск. Той не е единствено технически метод за отчитане на отработеното време, а юридически факт, с който трудовото законодателство свързва възникването, размера и упражняването на множество права. Намаляването на признатия трудов стаж за работещите на непълно работно време има непосредствено неблагоприятно въздействие върху този комплекс от права. Законодателят не е изложил достатъчно убедителни и конкретни съображения, че
подобно ограничение е необходимо и пропорционално за постигане на конституционно легитимна цел.