9 юли 2026 г.
Върховният административен съд отмени Решение № 267 от 9 април 2026 г. на Министерски съвет на Република България. С него е отменено Решение № 50 от 21 януари 2026 г. на Министерски съвет на Република България за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България. С това решение през април служебният кабинет сложи край на заварената от него процедура за избор на български европрокурор. Изтъкнатите мотиви бяха установени сериозни дефицити при формиране състава на комисията за избор на европрокурори. „Основен и непреодолим проблем“ е участието в нея на четирима членове на ВСС с изтекъл мандат, които формират мнозинство при вземането на решения.
Административното дело беше образувано пред ВАС по жалби на трима одобрени кандидати, участвали в процедурата – Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков.
Според съдебният състав по своите правни последици оспореното решение има правопрекратително действие по отношение на проведената национална процедура, включена в сложния фактически състав по чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 при споделена компетентност , в която въз основа на заповед на министъра на правосъдието, от Комисията по подбора са предложени тримата кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България. Обжалваното решение пряко и непосредствено рефлектира в тяхната правна сфера.
С него се прегражда развитието на последващия етап от процедурата за избор на български европрокурор. Върховните съдии приемат, че този акт е незаконосъобразен на две основания. Едното е некореспондиращи помежду си фактически и правни основания за упражняване на компетентност. А второто е липса на кумулативно предвидени материалноправни предпоставки, относими към посоченото от органа правно основание за възобновяване на административното производство и отмяна на акта по чл. 99, т. 1 от АПК. Според тази разпоредба влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.
Съдът констатира обаче, че към момента на издаване на оспореното решение, отмененото решение не е било влязло в сила поради обжалването му пред съда. От горното се налага изводът досежно липсата и на втория изискуем елемент за възобновяване на административното производство – стабилитет на акта.
Решението не е окончателно, то подлежи да обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд.