Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №6/2025 г.
Делото е образувано по искане на петчленен състав на Върховния административен съд в(ВАС) във връзка с разглежданото от него административно дело №114/2025 г. за установяване на противоконституционност на чл. 101, ал. 4, изречение второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който гласи: „Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии“.
Вносителят – ВАС (петчленен състав), е сезиран с касационна жалба от група адвокати срещу Решение №9306 от 30.07.2025 г. по административно дело №11872/2020 г., ВАС (тричленен състав), с което е отхвърлена жалбата им срещу Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (приложими от адвокатите, когато осъществяват дейност по чл. 4, т. 15 от Закона за мерките срещу изпирането на пари) ведно с приложенията към тях, приети от Висшия адвокатски съвет с Решение №2777 по Протокол №69/07.08.2020 г. (Единните вътрешни правила). Вносителят излага аргументи в подкрепа на твърденията си за противоконституционност на оспорената разпоредба. Посочва, че съгласно чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон, а регламентирането на дейността на Висшия адвокатски съвет в Закона за адвокатурата предпоставя възможността и за овластяване на висшия орган на адвокатурата за издаване на нормативни актове за уреждане на вътрешноорганизационни въпроси и отношения, свързани с изрично предвидените в този закон негови правомощия. В искането се посочва, че в рамките на своята компетентност, предоставена от специалния закон, Висшият адвокатски съвет издава подзаконови нормативни актове, уреждащи само материята по чл. 134, ал. 2 от Конституцията. Поради това вносителят прави извод, че чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП, който възлага на Висшия адвокатски съвет да издаде подзаконов нормативен акт, който не е свързан с уреждане на вътрешноорганизационни въпроси и отношения, свързани с правомощията му по Закона за адвокатурата, за които е изрично овластен от законодателя, противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията. Според вносителя на искането противоречието на оспорената разпоредба с Конституцията се състои в начина на уреждане на правомощието на Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила.
Според Конституционния съд, конституционният статус на адвокатурата не е основание за ограничаване на изключителните правомощия на Народното събрание по своя преценка, без да нарушава принципи на Основния закон, да предвиди задължение за Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила. Обстоятелството, че това задължение е предвидено не със Закона за адвокатурата, а с друг закон, не го прави конституционно нетърпимо. Приемането на дадена конкретна уредба в един нормативен акт вместо в друг не променя нейната същност, а е израз на преценката на Народното събрание по какъв начин да въведе дадено правило в правната система. Компетентността на Висшия адвокатски съвет, както и на останалите, посочени в чл. 101, ал. 4, изречение първо ЗМИП, професионални организации произтича от законова норма, уреждаща специфичен предмет – изпирането на пари и финансирането на тероризма. Доколкото този специфичен предмет не е свързан с основния предмет на регулация по Закона за адвокатурата, то е допустимо с друг закон да бъде предоставена компетентност на Висшия адвокатски съвет да издаде единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Такива правила може да бъдат приети от Висшия адвокатски съвет именно въз основа на изрична разпоредба от закон, уреждащ конкретно материята за изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С оглед горното Конституционният съд намира, че приемането от Висшия адвокатски съвет на единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, направено въз основа на изричната разпоредба на чл. 101, ал. 4, изречение второ ЗМИП, не води до противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 134 от Конституцията.
Решението е прието единодушно и подписано със становище от съдия Янаки Стоилов.
Пълният текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10373