19 юни 2026 г.
С Решение по дело C-658/24 | [Penny Market] Съдът на Европейския съюз установява, че унгарското законодателство, налагащо задължителни отстъпки на големите търговци на дребно, противоречи на правото на ЕС. Това законодателство възпрепятства търговците на дребно, без надлежно обоснование, да определят свободно цените и количествата за продажбата на определени продукти въз основа на икономически съображения и е в противоречие с Директивата за услугите.
През май 2023 г., на фона на войната в Украйна, Унгария въведе схема за задължителни намаления на цените с цел борба с инфлацията на цените на хранителните продукти. Съгласно тази схема търговците на хранителни стоки с годишен оборот, надвишаващ определен праг, бяха задължени, под заплаха от глоба, да прилагат за определен период („промоционалният период“) брутна цена на дребно, по-ниска с най-малко 15 % от най-ниската брутна цена на дребно, която са прилагали през предходните 30 дни за определени конкретни продукти. Освен това те бяха задължени да разполагат с минимални количества от определени продукти на склад през този период. През март 2024 г. унгарските органи наложиха глоба на търговеца на дребно „Penny Market“ — предприятие, принадлежащо към германската група за търговия на дребно с хранителни стоки REWE — тъй като два от продуктите, обхванати от промоционалния период (първият от категорията на ябълките, а вторият — от категорията на минералните води и безалкохолните напитки), не се намираха на рафтовете в този магазин и в деня на проверката там не е била осъществена продажба на тези продукти. „Penny Market“ оспори санкцията, позовавайки се на закъснение в доставката и наличието на заместващ продукт, и заведе дело пред Върховния съд в Дьор (Унгария) с искане за отмяна на административното решение. Имайки съмнения относно съвместимостта на схемата за задължителни намаления на цените с правото на ЕС, по-специално със свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, както и с Регламента за ОСП и Директивата за услугите на вътрешния пазар, този съд отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.
Съдът констатира, че унгарската схема, налагаща задължителни намаления на цените на големите търговци на дребно с хранителни стоки, е в противоречие с Регламента за ОСП и Директивата за услугите на вътрешния пазар. На първо място, тази схема подкопава лоялната конкуренция, която е основен елемент на Регламента за ОСП. Задължението да се предлагат определени продукти за продажба на намалена цена и в определено минимално количество възпрепятства търговците на дребно да определят свободно своите продажни цени и количествата, които желаят да продадат, въз основа на икономически съображения. След това Съдът разглежда аргумента на Унгария, че това ограничение е оправдано от необходимостта да се бори с инфлацията и да се защитят потребителите в неравностойно положение чрез гарантирано снабдяване с основни хранителни продукти на достъпни цени. Той констатира, че въпросните мерки не са пропорционални, тъй като не преследват поставените цели по последователен и систематичен начин и следователно не са в състояние да осигурят тяхното постигане. Единствените търговци, към които са насочени мерките, са тези с годишен оборот, надвишаващ предварително определения праг, които обикновено са разположени в градски, а не в селски райони. Поради това значителна част от потребителите в неравностойно положение на практика ще изпитват затруднения при достъпа до хранителни продукти на по-ниски цени. На второ място, Съдът подчертава, че унгарският съд трябва да прецени дали оспорваната схема представлява, по смисъла на Директивата за услугите на вътрешния пазар, непряка дискриминация спрямо дружества, установени извън Унгария. В тази връзка следва да се приеме, че е налице непряка дискриминация, забранена от посочената директива, ако след проверка от страна на унгарския съд се установи, че големите унгарски вериги за търговия на дребно са изключени от обхвата на законодателството, първо, защото осъществяват дейността си на франчайз и следователно не са длъжни да сумират оборота си, за да се провери дали са надхвърлили предварително определения праг, и, второ, защото осъществяват дейността си по код от статистическата класификация на икономическите дейности, различен от този, обхванат от оспорваната схема. Във всеки случай, дори ако унгарският съд установи, че въпросната нормативна уредба не е дискриминационна, тя не отговаря на изискванията на Директивата за услугите във вътрешния пазар, тъй като, както бе установено по отношение на нейната несъвместимост с Регламента за ОСП, тя не е в състояние да гарантира постигането на целите си. Поради това тази нормативна уредба е в противоречие и с Директивата за услугите във вътрешния пазар.