29 април 2026 г.
Апелативният прокурор на София – г-жа Даниела Попова*, отказва да да предостави постановлението, с което е потвърдено (или отменено?) постановлението за прекратяване на разследването по казуса „8-те джуджета“, подписано от прокурорите от СГП Йордан Петров и Мария Кабалакова и мотивирано с това, че за всеки обективен наблюдател е ясно, че „в настоящия случай няма как да се приеме, че е било извършено престъпление.“
Прокурор Даниела Попова признава, че действително случаят е от висок обществен интерес, но за предоставянето на документа е приложим не реда на Закона за достъп до обществена информация, чл. 198 от Наказателно–процесуалния кодекс, според който материалите от разследването не могат да се разгласяват без разрешението на наблюдаващия прокурор. Дали такова разрешение е искано или е отказано, от мотивите на Попова не става ясно.
На този фон вече трета година във Върховния административен съд е висящо тълкувателно дело за противоречивата съдебна пракитка по въпрос дали прокурорските постановления по обществено значими казуси се дължат на медиите и широката общественост по реда на Закона за достъп до обществена информация или не. Искането беше отправено в края на 2024 г. от Борислав Сарафов. Тълкувателното дело във ВАС е с № 6/2024 г. и последното насрочване по него беше точно преди година.
*Името на Даниела Попова рядко се появява в медиите, като се имат предвид високите постове, които тя заема в прокуратурата, при това в критични възлови точки за ръководството и контрола върху разследванията на корупцията повисоките етаж на властта. Даниела Попова работи в съдебната система от 2000 г., като първо започва работа в Районната прокуратура в Сливница. След това е част от Специализираната прокуратура. През 2013 г. с 19 гласа „за“ Висшият съдебен съвет избира Даниела Попова за ръководител на Специализираната апелативна прокуратура. Конкурентът й – прокурорът по делото „Октопод“ Светлозар Костов, не получава нито един глас. Главният прокурор Сотир Цацаров не дава публичност на избора си по време на обсъждането, предшествало тайния избор, но по данни на БНР публична тайна е, че той подкрепя именно спечелилата Попова. Безпрецедентната нулева подкрепа видимо разстройва Костов, според когото е съмнително поне един от съдебните кадровици да не открие поне едно изречение, заслужаващо гласа му. Костов коментира, че загубата не го е изненадала, защото от март бил обект на проверки, ревизии и сигнали. Той предполага, че става дума за атака от заинтересовани страни, например по делото „Октопод“ или заради промяна на конюнктурата в държавата. Откъде конкретно идват ударите той така и не пожелава да коментира. Попова отказва да коментира по същество избора, освен че е била изненадана от тази безапелативна подкрепа. През 2013 г. мястото на шеф на Специализираната апелативна прокуратура се овакантява, след като Борислав Сарафов става заместник на главния прокурор Сотир Цацаров.Преди това Попова изпълнява длъжността шеф на Специализираната апелативна прокуратура. Тя работи по популярните разследвания срещу така наречените „Пернишки килъри“ и „Новите килъри“, както и по дело срещу групата на Златко Баретата за наркотици. През 2025 г. Попова е избрана за апелативен прокурор на София. Тя е единствен кандидат и е избрана единодушно. В мотивите си да се кандидатира за поста Попова изтъква, че ще работи за ефективно управление и се обявява за етика и прозрачност. На този фон уебсайтът на Апелативна прокуратура – София не съдържа актуални публикации и интервюта, няма следи за отчетност и по други комуникационни канали на институцията. Последните публикации и новини на сайта са от далечната 2004 г.
Същевременно е важно да се отбележи, че както показва образователното видео на Електронен съдник, Апелативна прокуратура – София се явява горестояща прокуратура на Софийската градска прокуратура, а именно двайсетина прокурори в тази прокуратура в момента са единствените, между които са разпределят преписките срещу магистрати и такива за корупция по високите етажи на властта.
