22 март 2026 г.
България е една от малкото демократични държави в света, която не поддържа безплатен сайт с актуалните консолидирани текстове на действащите закони. А за публичност на законодателните досиета можем само да мечтаем. Безплатен за потребителите достъп е организиран от частни сайтове, които генерират печалби от реклами и по-важно: не носят никаква отговорност за актуалността на публикуваните данни. Както тези сайтове, така и големите платени интегрирани правноинформацонни системи имат непосредствен интерес от съществуването на тази ситуация. Официалният държавен орган, който обнародва законодателните актове на парламента е „Държавен вестник“, но неговите публикации не отразяват консолидираните текстове на нормативните актове, поради което е технически невъзможен за използване.
По различен начин е уреден този въпрос в развитите демокрации.
В Германия порталът, на който се публикува актуалното законодателство, е Gesetze im Internet. Правните текстове на немски език са достъпни за безплатно ползване и по-нататъшно разпространение във всички предлагани формати. Обяснение на опциите за изтегляне могат да се намерят в секцията „Бележки“.
Във Франция е един от най-модерните правни портали в света – Légifrance. Той предлага не само актуалните закони и техните досиета, но и съдебна практика, конституционни решения и международни договори, браншови споразумения, колективни трудови договори. В помощ на потребителите са разработени видео уроци.
В Естония правният портал е Riigi Teataja – в него законите са лесно достъпни, актуализирани и често преведени на английски език за улеснение на бизнеса.
Правният портал на Великобритания е Legislation.gov.uk и също е в авангарда. Той позволява търсене към определен момент в миналото.
В Канада актуалните закони се публикуват в сайта Justice Laws Website, в Австралия – Federal Register of Legislation, в Нова Зенландия – New Zealand Legislation.
В САЩ правните портали са два – Congress.gov и U.S. Code, като вторият съдържа законодателството, разделено тематично.
Тенденцията в Европа е към преминаване от „сканиран Държавен вестник“ към интерактивни бази данни, където държавата сама актуализира текстовете за своите граждани, без да е необходимо те да ползват частни платени услуги.