16 януари 2023 г.
Решението на ЕСПЧ по делото „Брадшоу срещу Обединеното кралство“ е по жалба (№ 15653/22) срещу Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от трима британски граждани, г-н Бен Брадшоу, г-жа Каролин Лукас и г-н Алин Смит („жалбоподателите“), подадена на 22 март 2022 г.
Опитът на трима бивши депутати да принудят правителството на Обединеното кралство да проведе разследване относно влиянието на руската дезинформация върху гласуването за Брекзит и други скорошни избори се провали в Европейския съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург излезе с решение по делото „Брадшоу и др. срещу Великобритания“, като постанови, че страните имат „широка свобода“ при определянето на начините за справяне с опитите за намеса в изборите, и отхвърли жалбата, заведена от Бен Брадшоу, Каролин Лукас и Алин Смит.
Въпреки че седемте съдии в съда постановиха, че „несъмнено е имало недостатъци“ в първоначалната реакция на Обединеното кралство на твърденията за руска намеса в референдума от 2016 г., този дефицит е бил компенсиран впоследствие: в Обединеното кралство са били проведени две разследвания, включително докладът за Русия на комитета по разузнаване и сигурност през 2020 г., и са приети редица закони, включително Законът за националната сигурност от 2023 г., в отговор на този проблем.
Това е първият случай, в който Европейският съд по правата на човека разглежда въпроса как демокрациите трябва да се защитят от външна намеса.
Русия е била многократно обвинявана, че се опитва да повлияе на западните избори в интерес на Кремъл, включително чрез хакването на чувствителни имейли на Демократическата партия през юли 2016 г., преди първите избори на Доналд Тръмп за президент.
Според ЕСПЧ обаче, макар заплахата от дезинформацията да не трябва да се подценява, точното въздействие на руските или другите опити за намеса е „трудно да се оцени точно“, и по-специално „въздействието, което те могат да имат върху отделните избиратели и, по-широко, върху резултата от дадени избори“.
Тримата бивши депутати от Лейбъристката партия, Партията на зелените и Шотландската национална партия, всички противници на Брекзит, бяха подали заявление за съдебно преразглеждане във Върховния съд след публикуването на доклада за Русия. След като заявлението им беше отхвърлено от съда в Лондон, те се обърнаха към съда в Страсбург, който постанови, че делото им е допустимо. Бившите депутати твърдяха, че правителството и разузнавателните агенции на Обединеното кралство не са извършили подходяща преценка относно опитите на Кремъл да се намеси в гласуването за Брекзит, което според тях е нарушение на член 3, протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека, който урежда правото на свободни избори. Заключението на Съда е, че „никакви пропуски не могат да се считат за достатъчно сериозни, за да нарушат същността“ на правата на тримата бивши депутати да участват в свободни и честни избори. Въпреки че демокрациите „не трябва да остават пасивни“ в защитата си, „те трябва да разполагат с широка свобода на преценка“ при определянето на начините за това, постановиха съдиите. Усилията за борба с дезинформацията трябва да бъдат балансирани с правото на свобода на изразяване, което е особено важно по време на избори, добавиха те.