21 септември 2026 г.
Инспектори на НАП са извършили 626 проверки в обекти за организиране на хазартни игри в рамките на година – от 19 септември 2025 г. до 19 септември 2026 г. Контролните действия са по Закона за хазарта, Закона за мерките срещу изпирането на пари и др. Констатирани са 966 нарушения, като най-честите са неправилно водене на отчетност, допускане на хазартно уязвими лица и неспазване на задължителното отстояние при осъществяване на рекламна дейност. На нарушителите са съставени общо 766 акта за установяване на нарушение и са издадени 339 наказателни постановления на стойност близо 632 хил. евро.
При един от проверените големи хазартни оператори служителите на приходната агенция са разкрили общо 160 нарушения, коментира Адриан Василев, началник на сектор в Главна дирекция „Фискален контрол“ в НАП пред журналисти в Пловдив, след проверка на казино в града. Контролните действия в града под тепетата са предприети след сигнал, че в обекта се допускат хора, вписани в Регистъра на хазартно уязвимите лица. За целите на проверката служители на приходната агенция са се вписали служебно в Регистъра, след което са дали личните си карти на входа на казиното и не са били допуснати до игра.
„В конкретния случай законът е спазен. Не са били допуснати лица, вписани в Регистъра. Само за изминалата година сме установили 19 хазартни оператора, които са допускали до хазарт хора, вписани в регистъра. За това нарушение инспекторите от ГДФК са съставили 60 акта, а наложените имуществени санкции от 19 септември 2025 до момента са над 56 хил. евро“, съобщи още Василев. Той допълва, че за зала в столицата четири пъти е установено нарушение допускане на хазартно уязвими лица, издадени са три наказателни постановления, които в момента се обжалват пред съда. След като съдът потвърди наложените санкции, НАП ще стартира процедура по временно отнемане на лиценза на игралната зала за срок до шест месеца.
Фокус при проверките на приходната агенция е контролът за спазването на нормативните изисквания, свързани с рекламата на хазарт. Само за година са издадени 74 акта, повечето от които са за неспазено отстояние на рекламно съоръжение минимум 300 метра от детска градина, училище, университети, детски площадки, ученически и студентски общежития. За това нарушение НАП е наложила глоби за над 107 хил. евро. „При нарушение на нормативното изискване за реклама на хазарта глобата за хазартните оператори може да достигне до 25 хил. евро, а за разпространителите на рекламата – до 115 хил. евро“, уточни още Андриан Василев.
От НАП твърдят, че проверките на хазартните оператори продължават, като се извършват „по собствен анализ“, но и по сигнали.
От съобщението на НАП обаче не става ясно колко наказателни постановления са издадени за нарушения на изискванията, ограничаващи рекламата на хазарта. Липсата на ефективeн контрол в съчетание с изключенията, предвидени в Закона за хазарта, обезсмислят забраната на хазарта. Според закона (чл. 85, ал. 15 ЗХ) временно отнемане на лиценза се предприема при трето нарушение на забраната за допускане на лице, вписано в регистъра на хазартно уяззвимите лица. Неясно е как се е стигнало до четвърто нарушение в една и съща зала.
Снимка: Национален тенис център.
Забраната регистрирани лица с хазартни зависимости да бъдат допускани в игрални зали и казина се е въведена през 2020 г. в чл. 45, ал. 2, т. 7 от З от Закона за хазарта. Забраната на рекламата на хазарта е залегнала в чл. 10 от Закона за хазарта. Самият закон е приет през 2012 г. В мотивите на вносителя му тогава е записано, че:
Забраната за реклама на хазартни игри е превантивна мярка срещу пристрастяването към тях. Голяма част от потребителите на информация, предоставяна под формата на реклама в средствата за масово осведомяване, са малолетни и непълнолетни лица. Те са и най-уязвимата група, която може да бъде засегната от пристрастяване, включително чрез пробни безплатни залагания в интернет сайтове и демонстрационни хазартни игри.
Законът определя „рекламата на хазартни игри„, като разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Реклама на хазартни игри е и всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.
Всички сме свидетели на масовата реклама на хазартни дейности и техните организатори по улиците на градовете, в които живеем, по извънградските пътища, в спортните центрове, в които тренират децата ни, онлайн при използването безплатни приложения, както и навсякъде, дори в брандирането на огромни обекти, построени с обществен ресурс, като зали за културни и спортни събития, тренировки – Арена „Армеец“, Национален тенис център (по-горе на снимката) и т. н. Последният е собственост на „Академика 2011“ ЕАД – еднолично акционерно дружество, със сто процента държавно участие в капитала.
Особено притеснително е, че рекламодателите в тази област успяват да ангажират емблематични български личности, с милиони последователи, включително сред младите хора, като Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Александър Везенков, Азис, Михаил Билалов, Димитър Рачков, Мария Гроздева, Станка Златева, Биляна Дудова, Армен Назарян, Таня Богомилова, Криско, Галена, Красимир Балъков и т. н. Почти няма голям български футболен клуб, който да не носи емблемата на хазартен оператор върху екипите си.
„Най-новият тренд, който ще се появи съвсем скоро в големи мащаби, ще са хазартните зависимости сред младите хора в България„, казва Росица Рачева, клиничен психолог и специалист по превенция, лечения и рехабилитация на зависимости в Института за изследване на населението и човека при БАН, цитирана от „Булевард България“. Непълнолетните нямат право да влизат в казината, но могат да се регистрират с фалшиви профили в онлайн платформите. „Това им позволява да започнат да залагат още в юношеска възраст, когато изграждат своята идентичност, а след това да интегрират този поведенчески модел като начин за подобряване на благосъстоянието, индуциран от желанието да разполагат с повече пари. Не е достатъчно по рекламите да се казва, че трябва да играем отговорно, защото това може да доведе до зависимост“, казва Рачева.
Според „Булевард България“ през 2024 г. Христо Стоичков е на второ място в списъка на уважаваните личности, които българите в юношеска и младежка възраст разпознават. Изпреварва го само Григор Димитров, който все още е в активната си спортна кариера. Това поколение няма собствен спомен за великото футболно лято от 1994 г. и за най-успешните години, в които Стоичков играеше в дрийм тийма на „Барселона“. За младите българи той е пример за човек, който успя да запази наследството си и да го развие в бизнес. Но не футболният терен или коментарните студиа са мястото, в което младите най-често виждат образа му. Това са рекламите на Winbet, в които той се снима от 2021 г. Баскетболната звезда Александър Везенков е осми по популярност сред младите хора в България благодарение на страхотната си кариера в „Олимпиакос“, която му отвори пътя към NBA. Два месеца преди да подпише със „Сакраменто Кингс“, Везенков стана посланик на Betano – хазартен оператор за онлайн залагания.
Ето какво гласи чл. 10 от Закона за хазарта към днешна дата:
(1) Забранява се рекламата на хазартни игри:
1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране;
2. на обществени места, включително фасади на сгради;
3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;
5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения.
(2) Допуска се реклама на хазартни игри:
1. върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 300 метра от образователни институции по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, както и от обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи; за измерване на отстоянието се прилагат съответно чл. 44, ал. 2 и 3 или наредбата по чл. 44, ал. 2;
2. върху фасада на обект за организиране на хазартни игри по този закон, за дейността на организатора на хазартни игри в този обект, като общата площ на рекламите и обозначенията не може да надвишава двадесет на сто от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра;
3. върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове, сдружения и организации, освен върху спортна екипировка, материали или продукти, които са предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни лица.