#НиеСмеДжейнДоу

8 октомври 2026 г.

Снимка: Екранна снимка от репортажа на CBS News от протестите на студентите в Университета „Корнел“. По време на демонстрация в понеделник в кампуса на Университета „Корнел“, студенти и други протестиращи, скандират „Срам“ и „Оставка“, носейки плакати с надписи „Правосъдие за всяка Джейн Доу“; „Администрацията на Корнел предава оцелелите, да подаде оставка сега“; и „Това е женска ярост. Чувате ли ни вече?“.

Девет години след експлозията на движението MeToo, предполагаемо групово изнасилване в Университета „Корнел“ (Итака, щата Ню Йорк) предизвика цунами в социалните мрежи. То поставя отново под прожекторите „културата на изнасилването“ и генерира мощна подкрепа за защита на анонимността на жертвата.

Културата на изнасилването

Културата на изнасилването е идеята, че светът, в който живеем – шегите, филмите, динамиката на властта, традициите – създава атмосфера, в която жените са обезценени, а сексуалното насилие е нормализирано. Концепцията се стреми да обясни защо, въпреки че обществото като цяло е съгласно, че „изнасилването“ е престъпление, а „изнасилвачите“ са сериозни престъпници, много или повечето актове на изнасилване остават ненаказани или непризнати.

През 60-те и 70-те години на миналия век активисти за правата на жените работят за промяна на общественото схващане за изнасилването. Сексуалното насилие не е просто престъпление, извършено от непознати срещу нищо неподозиращи жени. Често то е извършвано от съпрузи, бащи, приятели. „Брачното изнасилване“ е било законно в САЩ, докато някои щати не започнали да го забраняват през 70-те години на миналия век. По това време активисти откриват първите кризисни центрове за жертви на изнасилване в страната, за да предоставят услуги на жертвите. Филм от 1975 г., наречен „Култура на изнасилването“, популяризира термина. В същата година излиза и като книга: „Против нашата воля: Мъже, жени и изнасилване“ на Сюзън Браунмилър. Документалният филм включва интервюта с жертви и феминистки учени, както и с мъже, признали за изнасилване на жени, съпоставени с откъси от популярни филми, които романтизират или нормализират сцени на сексуално насилие и принуда. Той представя сексуалното насилие като нещо далеч от аномалия, а по-скоро като продукт на общество, което третира жените като „нещо, което да бъде използвано и малтретирано“, както казва във филма един затворник от група, наречена „Затворници срещу изнасилването“.

Същата година, 1975 г. Лин Фарли, Сюзън Майер, Карън Совинджи и техните колежки от Университета „Корнел“ основават организацията Working Women United (WWU) в Итака, Ню Йорк.
Тази група изиграва историческа роля в борбата за правата на жените, като за първи път дава гласност и дефинира официално термина „сексуален тормоз“ (sexual harassment). Поводът за създаването на групата е случаят на Кармита Уд, служителка в Корнел, която е принудена да напусне работа заради нежелани сексуални намеци от страна на своя ръководител и впоследствие и е отказано обезщетение за безработица. През май 1975 г. WWU организира първия масов протест срещу сексуалния тормоз на работното място, привличайки вниманието на националните медии в САЩ. Групата формулира ясно проблема, което по-късно позволява той да бъде преследван по законен път. По-късно терминът ще стигне до Върховния съд, който ще обяви, че сексуалният тормоз е нарушение на гражданските права на жените.

Културата на изнасилването е цял набор от поведения и вярвания, които заличават опита на жените, свързани със сексуално насилие, и го правят нейна вина, смята Сали Кени, професор по политически науки в университета Тулейн, която преподава курс по политиката на изнасилването. Според нея сме изправени пред цял набор от структури, идеи, правни практики и предположения, които са трудно преодолими. По думите ѝ днес Америка е пропита с култура на изнасилване и тя е толкова коварна, че дори не я разпознаваме, казва Бърк – „Тя е в нашето изкуство. В нашите развлечения. В нашите книги. В нашите списания. В нашите реклами. Навсякъде е.“

Случаят на Джейн Доу¹

Случаят на Джейн Доу привлича общественото внимание, след като на 16 септември 2026 г. тя завежда дело срещу Университета „Корнел“, студентското братство Чи Фи, седем членове на Чи Фи и няколко други организации, заявявайки, че университетът не е успял да я защити и да накаже адекватно студентите, които в нощта на 19 октомври 2024 г. са я упоили и са я подложили на сексуално насилие в къщата на братството. Според съдебните документи седем студенти издевателствали над момичето в продължение на четири часа, като други членове на братството са били поканени да се присъединят към нападението чрез групов чат. Един от членовете е написал в груповия чат: „Магазинът все още ли е отворен?“, визирайки 20-годишното момиче. Според жалбата жената първоначално била с приятелки от университета, след което отишла в къщата на „Чи Фи“ в Итака, за да се срещне със свой приятел, който ѝ предложил да правят секс с още един член на братството. Жената твърди, че заради състоянието си не е била в състояние да даде съгласие. Според нея след това към стаята се присъединили още мъже. В съдебния иск се посочва, че тя е била напълно недееспособна в продължение на около четири часа – до 5:45 ч. сутринта, като през това време срещу нея са били извършвани сексуални действия без съгласие.

Според протоколите от разследването на университетските власти, съквартирантката на Доу свидетелства, че тя се е прибрала у дома на сутринта след предполагаемото нападение, все още облечена в същите дрехи, които е носила предната вечер. Съквартирантката е казала, че Джейн Доу е разказала какво се е случило и на моменти се е смеела. „Беше наистина шокиращо“, казва съквартирантката. Според нея Доу изглеждала безумна и не разбираща наистина сериозността на това, което казва. Доу първоначално не нарекла случилото се изнасилване и казала на друг съквартирант: „Ако някой те пита за това, кажи, че не се е случило. Не се е случило.“ Слуховете са започнали веднага, онлайн публикация се „шегувала“, че братята Чи Фи са „се чукали групово“. По-късно Доу заявява пред разследващите: „Тогава осъзнах, че съм била групово изнасилена“, както и че се е чувствала „като стръв“, като с „лъвове около себе си“. Разпитът на Доу започва на 14 ноември – повече от три седмици след предполагаемото групово изнасилване – и продължава на следващия ден. Той е проведен от следовател от университетската полиция. През първия ден от интервюто в стаята присъстват и следовател по Закона за престъпленията, защитник на жертвите и съветник на Джейн Доу. Според записа Джейн Доу описва, че е пила и употребявала наркотици в нощта на предполагаемото изнасилване и твърди, че има пропуски в паметта си. Тя е разграничила първоначалната сексуална активност от това, което казва, че се е случило по-късно, и когато я попитали дали е била съгласна с първоначалната среща, тя отговорила: „Да, доколкото е възможно, защото, отново, бях супер пияна, когато пристигнах там… Но бях доста съгласна с всичко това.“ Джейн Доу добавя: „И тогава, разбира се, аз бях удряна едновременно. Физически удряна много, много силно.“ Тя заявява, че не си спомня края на нощта, „където е била изнасилена“ и не знае колко хора са правили секс с нея. Когато описва случилото се по-късно през нощта, Джейн Доу казва: „Мога да кажа със 100% увереност, че бях изнасилена.“

Окръжният прокурор на окръг Томпкинс Матю Ван Хутен казва, че решението му да не повдига обвинения е основано на съдържанието на подписана декларация на Джейн Доу от 2024 г.  Ван Хутен твърди пред Саейди от CBS News New York, че никога не е виждал документа, показващ какво е казала Джейн Доу пред университетската полиция, преди службата му да реши да не повдига обвинения.„Ако тя беше казала тези думи, със сигурност щяхме да искаме да проучим това по-подробно“, твърди Ван Хутен. „Както казах, това не ми беше предоставено.“ Адвокатът на Джейн Доу, Томас Джуфра, отбелязва пред CBS News: „Какво повече му е било необходимо (на Ван Хутен), за да проведе задълбочено разследване и да повдигне обвинение? Има жена, която казва на полицай, че е била изнасилена, и групов чат, приканващ към сексуални посегателства. Неспособността да се направи каквото и да било е шокираща.“ 

Според Университета „Корнел“ полицейското управление е предоставило резултатите от разследването на университета на окръжния прокурор. Университетското братство Чи Фи в Корнел“ е закрит през 2024 г. и остава забранен в кампуса. Според съдебните документи на някои от студентите е било позволено да избегнат по-тежки последствия, като представят есета пред университета. Адвокатът на Доу съобщава, че двама от седемте студенти са били изключени.

Документи, получени от „Ню Йорк Таймс“ , показват, че окръжната прокуратура на окръг Томпкинс е отказала да прегледа някои от материалите, събрани от следователите на университетската полиция, след като е решила да не повдига обвинения. 

И още: Употреба на алкохол и съгласието – обвиненията в изнасилване в Корнел разкриват „вратички в законите“

Доу казва, че е пила по-рано вечерта на предполагаемия инцидент и след това е отишла в студентско братство, където няколко мъже са я принудили да смърка наркотика кетамин и са ѝ дали алкохол, преди да рекламират „безплатен“ сексуален контакт с нея в групово съобщение. Тя твърди, че е по това време е била в нетрезво състояние и не е могла да даде съгласие. Съгласно действащото законодателство на Ню Йорк, лице, което доброволно консумира наркотици или алкохол, не се счита автоматично за неспособно да даде съгласие за сексуален акт. Според някои експерти законът е бил тълкуван погрешно и че няма пречка хората, които изберат да консумират алкохол или наркотици, да съобщават за сексуално посегателство. Те обаче трябва да докажат, че са били толкова недееспособни, че не са могли физически да дадат съгласие. Ако дадено лице не може да изрази съгласие или липса на съгласие поради консумация на алкохол или наркотици, всяка сексуална активност с него винаги е без съгласие, независимо дали приемането на алкохол или наркотици е било доброволно или неволно – това е мнението на Дан Шор, бивш прокурор по сексуални престъпления.

Къде е България и каква е ролята на медиите в отразяването на случаи на сексуално насилие

В България случаят на Джейн Доу е отразен от националната телевизия bTV в ярко жълта светлина в очевидно нарушение на чл. 2.6.4 от Етичния кодекс на българските медии, според който, като медия bTV са длъжни да се въздържат от придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост. Вместо да акцентира върху културата на изнасилване или на опитите на ръководството на университета да прикрие случая, за да си спести репутационни щети, медията излиза със заглавие: „Разследват брутално групово изнасилване: 7 студенти издевателствали над момиче в продължение на 4 часа, канели и приятели и подзаглавие „Според съдебните документи, един от членовете е написал в груповия чат: „Магазинът все още ли е отворен?“, визирайки 20-годишното момиче“. Има и още една голяма разлика с медии от ранга на BBC, CNN, ABS News, NYTimes: нашенската телевизия започва публикацията си по случая с лицата на младежите, за които е все още неустановено от съд, но се твърди, че носят отговорност по случая.

1. Самоличността на жената не се разкрива. Тя е назована Джейн Доу. Това е широко използван псевдоним, който се използва в англоезичния свят за човек, чиято самоличност не се знае или не се разкрива. ↩︎