8 март 2026 г.
Министерството на правосъдието съобщи за получен сигнал до министъра от Теодора Георгиева – европейски прокурор от България, „за натиск, заплахи и уронване авторитета на Европейската прокуратура от висши представители на Прокуратурата на Република България и политически лидер, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания“. Според съобщението, публикувано на сайта на министерството в петък, в документа е изложена много подробна фактология за събитията и поведението на високопоставени длъжностни лица от различни институции около провежданите през последните години от българския офис на Европейската прокуратура разследвания от висок обществен интерес, в това число свързаното с проекта за разширяване на газохранилището в с. Чирен, критичен обект за националната и европейската сигурност, както и около дисциплинарното производство, водено срещу Георгиева от колегията на Европейската прокуратура. В сигнала се прави директна връзка между действията на Георгиева като прокурор по делото „Чирен“, насочени към наказателно преследване на лице, заемащо висша публична длъжност, и анонимното разпространяване през месец март 2025 г. на тайни видеозаписи от среща на Георгиева през 2020 г. с осветения като предполагаем лидер на криминалната мрежа за престъпно влияние в правосъдието „Осемте джуджета“ Петьо Петров. Според изложеното в документа Георгиева е заведена в ресторанта „Осемте джуджета“ и е представена на Петьо Петров от назован високопоставен прокурор в Прокуратурата на Република България, с когото Георгиева е била в близки колегиални и приятелски отношения. Публикуваните тайни видеозаписи според Георгиева са част от веществени доказателства, приобщени в хода на разследванията на прокуратурата, започнати през 2023 г. при станалото публично известно противопоставяне между отстранения бивш главен прокурор Иван Гешев и назначения за временно изпълняващ длъжността след него Борислав Сарафов. Твърди се, че записите са манипулирани („орязани“) и извадени от цялостния контекст на срещата, за да позволят спекулации и внушения, успоредно с което да не уличат другия присъстващ на срещата високопоставен магистрат, който е останал скрит. Твърди се още, че записите са изпратени до медиите от длъжностни лица, работещи в Прокуратурата на Република България. В сигнала се заявява, че назован високопоставен прокурор в Прокуратурата на Република България е извършил умишлено длъжностно престъпление, разпространявайки през месец април 2025 г. при среща с официални делегати от Европейската прокуратура в хода на дисциплинарното производство срещу Георгиева невярната според сигналоподателя информация, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от нея подкупи. За проведената среща и съдържанието на разговора е налично документално доказателство. Не е известно Георгиева да е привличана в качеството на обвиняем на база на доказателства за корупция, с които българската прокуратура разполага. В сигнала са изложени още конкретни данни за отправени към Георгиева заплахи, в това число и на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, както и опасения за сигурността ѝ.
Изнесените данни за престъпления за пореден поставят въпросите за:
Първо, безконтролното ползване на СРС и съхраняването (че и използването чрез контролирано „изтичане“) на записите от тях и
Второ, безконтролното управление на достъпа до прокурорските преписки от наблюдаващите прокурори.
За съществуването на тези проблеми отговорност носят конкретни хора и без изненада това са тримата мъже, заемали поста главен прокуорор (със или без и. ф. отпред) през последните 14 години – Сотир Цацаров, Иван Гешев, Борислав Сарафов. Главният прокурор, както всички знаем, разполага с огромни и безконтролни правомощия. Това, което от години систематично научаваме по трудния начин е, че главният прокурор не носи никаква отговорност, когато упражнява правомощията си в ущърб на борбата с корупцията и в нарушение на презумпцията за невиновност. За съжаление, главният прокурор в България е толкова всесилен, че може да изкара жертвата виновна, а тежко престъпление с шест трупа – за телевизионен сериал, режисиран от Дейвид Линч. Последици няма. В най-лошия случай излиза от системата, прави партия и се вписва като адвокат – справка Иван Гешев.
За първия проблем можем да „благодарим „на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който през 2019 г. с „вътрешноведомствен“ акт , който забрани на прокурорите да предоставят на членовете на Националното бюло за контрол на СРС достъп до прокурорските преписки и досъдебни производства, заради които са искани СРС-тата. Така дейността на прокуратурата, свързана със СРС е укрита в дълбоките сенки на „следствената тайна“ и „вътрешноведомствените актове с външно действие“ и е недостъпна за всякакъв външен контрол.
За втория проблем също трябва да сме „благодарни“ на Сотир Цацаров, който през 2016 г. се погрижи да даде цялата власт за контрола върху достъпа до делата в прокуратурата на наблюдаващите ги прокурори, без да наложи никакви ограничения и без механизъм за ефективен контрол. От една страна прокурорите могат свободно да „изтичат“ информация към медии и „медии“, от друга страна тази информация е с контролирано съдържание, орязана от контекст, често защитаваща теза в интерес на конкретни политически фигури. От трета страна, на пострадалите, сигналоподателите и адвокатите им прокурорите могат свободно и произволно да откажат достъп до преписките (или поне да забавят достъпа, така че да си изпуснат срока за жалба пред съда). Това се случва благодарение на друга творба – плод на юридическия гений на Сотир Цацаров, инструкция с „вътрешнослужебен“ характер, с която той подари на прокурорите правомощие, с което законът не ги е снабдил – да разрешават еднолично и без мотиви дали, кога и как да предоставят достъп до материали по преписките. Адвокати обжалваха тази инструкция, което наложи през 2024 г. Борислав Сарафов да я отмени, като издаде същите, че и по-рестриктивни, правила в нов акт с „вътрешнослужебно действие“ – правила за деловодната дейност в ПРБ. Това даде повод на Върховния административен съд да прекрати окончателно делото, но това е друга история.
В отговор на сигнала министърът на правосъдието оповести, че ще предприеме следните действия:
- Препращане на сигнала на министъра на вътрешните работи с цел именно МВР чрез неговите структури да осигури незабавна и адекватна защита на сигналоподателя предвид естеството на споделената в сигнала крайно чувствителна информация, както и за проверка в техните правомощия на твърдените заплахи и натиск;
- Уведомяване на Комисията за защита на личните данни с цел гарантиране на защитата на подателя на сигнала по реда на чл. 21 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г., която урежда защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Европейския съюз, и съответните разпоредби на чл. 33–35 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения;
- Препращане на сигнала на компетентния орган по специалния механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници;
- Сезиране на компетентната прокуратура на държава-членка на ЕС относно твърдените да са получени от сигналоподателя конкретни заплахи на нейна територия;
- Искане на спешна среща на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи с ръководството на Европейската прокуратура с цел предоставяне на информация от Европейската прокуратура на българските власти на основание чл. 103, т. 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура;
- Искане на спешна среща на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи с европейския комисар по правосъдие;
- Събиране на информация относно изложените в сигнала обстоятелства с оглед преценка за евентуално ангажиране на дисциплинарна отговорност от магистрати.
Министърът на правосъдието, освен горните действия, разполага с възможност и да упражни непосредствено своите законови правомощия: на основание чл. 213, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт да направи предложение за образуване на дисциплинарно производство на всички замесени в казуса с контролираното изтичане на записите с Теодора Георгиева прокурори, техните административни ръководители – които са допуснали това изтичане поради бездействието си да осигурят адекватни вътрешни правила за контрол на достъпа до прокурорски преписки и досъдебни производства, и накрая, но не по-значение – срещу и. ф. Борислав Сарафов, който очевидно накърнява престижа на съдебната власт – веднъж, заемайки поста, въпреки позицията на ВКС, и втори път – като издател на правилата, които регламентират достъпа до материали по прокурорски преписки и досъдебни производства, като го оставят на произволното решение на наблюдаващия прокурор, без да гарантират ангажиране на неговата отогворност при изтичане на информация.