15 май 2026 г.
15 май 2026 г.
След като трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт бяха приети на първо четене в пленарна зала, те бяха обединени в един общ законопроект, който ще се гледа в удължен срок от правна комисия. Това се наложи, тъй като представителите на върховните съдилища настояха за по-дълъг срок, за да имат възможност да свикат общи събрания на съдиите.
Междувременно в парламента се получи становище от 744 съдии от всички съдебни райони, които настояват за смесено гласуване – с хартиени бюлетини или чрез електронно дистанционно гласуване. Според съдиите предприемането на предходни промени в ЗСВ са довели до въвеждането на механизми, които не само затрудняват функционирането на правораздавателните органи, но и създадават прецеденти за явна политическа намеса в независимостта на съдебната власт. Основен въпрос, който приоритетно следва да бъде разрешен преди откриването на процедурите за избор за членове на ВСС от квотата на съдебната власт, е свързан с достъпа на магистратите до гласуване и за практическата им възможност да упражнят правото си на глас. За да бъде гарантирана представителността на избора за членове на Висшия съдебен съвет от професионалните квоти и възможността за реално упражняване на вота от всички съдии, прокурори и следователи в България, са необходими минимални, но спешни законодателни промени. Първата по време промяна, която следва да се извърши в Закона за съдебната власт, е свързана с начина, по който магистратите следва да гласуват при избора на членове на ВСС от професионалната квота, както и с разпределението на избирателните секции.
Според действащия ЗСВ начините, по които магистратите могат да гласуват при избори за членове на ВСС, са три:
- с хартиена бюлетина (чл.29л, ал.1 ЗСВ);
- чрез електронно дистанционно гласуване (§78 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, обн.ДВ бр.28/08.04.2016г., изм.бр.49/12.06.2018г.) и
- машинно (§79 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, обн.ДВ бр.28/08.04.2016г., изм.бр.49/12.06.201Sг.).
Макар и трите начина на гласуване да са привидно равнопоставени, възможностите за електронно дистанционно гласуване и за машинно гласуване са предпоставени от изискването Висшият съдебен съвет да внедри такава електронна или машинна система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. До настоящия момент машинно гласуване не е провеждано и реална възможност за такава форма на вот не е съществувала, доколкото ВСС не е предприемал действия за внедряване на машинна система и за закупуване на съответната техника. Предвид необходимостта от провеждането на избори за органите на съдебната власт в следващите няколко месеца, съдиите считат за нерационално обсъждането на тази възможност. Предвидената в ЗСВ възможност за електронно дистанционно гласуване е очаквана от магистратската общност и е възприемана като механизъм за свободен достъп на всеки магистрат до гласуване. Възможността за електронно дистанционно гласуване се отчита от тях като достижение, защото дава шанс за висока·избирателна активност и реално прилагане на принципа „един магистрат – един глас“. Безспорните предимства на електронното дистанционно гласуване дадоха своята проява на изборите, които квотата на съдебната власт проведе през 2017 г. и през 2022 г., на които избори този начин на·гласуване бе предпочетен от магистратите, които имаха възможност да изразят волята си, независимо от мястото, на което се намират и чрез различни форми на електронни устройства, чрез които се осъществи достъпът до системата за гласуване – телефони, компютри, таблети. Резултатите от изборите през 2022 г. бяха оспорени по съдебен ред и въпреки че с решение №50001/20.02.2023г. по дело №20/2022 г. смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС прие жалбите против изборите за неоснователни, изборът на съдиите от страната не бе зачетен. Според становището „с безпрецедентни и грубо нарушаващи конституционните принципи“ изменения в ЗСВ от 2023 г. (ДВ, бр. 69 от 2023 г.), проведените от съдиите избори бяха отменени, а паралелно с това у обществото бе насадена нагласата, че съществуващата система за електронно дистанционно гласуване не гарантира тайната на гласуването, създава възможности за манипулации на свободното волеизявленйе и за контролиран вот. Тези обстоятелства практически елиминират възможността магистратите да гласуват електронно на предстоящите избори, тъй като съществуващата електронна система вече е обществено дискредитирана. Настоящият състав на ВСС не предприе никакви действия по внедряване на нова или по надграждането на съществуващата система за електронно гласуване. Дори и да се предприемат действия за внедряване на нова система, според професионалните мнения, това ще отнеме около две години, тъй като ще е необходимо провеждането на обществена поръчка и тестване на системата. На практика това означава, че ако избори за ВСС се открият през 2026г. или 2027г., електронно дистанционно гласуване не може да се проведе с гаранции за обективност и независимост на вота. Този вариант за нас е абсолютно неприемлив, защото процедурите за избор на нов състав на Висш съдебен съвет е наложително да бъдат открити възможно най-бързо. При създалата се ситуация единствената фактическа възможност, която сега действащият ЗСВ предоставя за гласуване при избори за членове на ВСС от съдебната квота, е гласуването чрез хартиени бюлетини. Без да отричат достойнствата на начина за гласуване с хартиена бюлетина, мнозинството от съдиите в България считат, че правото им да гласуват с хартиена бюлетина е нарушено от действащия чл.29з, ал.2 от ЗСВ, според който ,,Избирателните секции се състоят от трима редовни идвама резервни членове.За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души,серазпределят поравно ме:нсду избирателните секции“. Съществуването на тази законодателна рестрикция в броя на избирателните секции означава, че ако се гласува само с хартиени бюлетини, активност ще проявят само предварително организирани групи магистрати и магистрати основно от градовете, в които ще се намират 5-те избирателни секции, а това води само до едно – ниска избирателна активност и непредставителен вот.
При действието на чл.29з, ал.2 от ЗСВ, съобразно броя на съдиите в страната, избирателните секции ще бъдат максимум пет броя, което практически означава пълно елиминиране от гласуването на съдиите, които живеят и работят извън града, в който ще се намират избирателните секции. Нещо повече. Все по-често представители на политически партии, неправителствен сектор и на свободни професии, публично настояват гласуването за професионални квоти да се осъществи само с хартиени бюлетини и всички избирателни секции да бъдат с местоположение в гр. София. Досега, с изключение на последните такива, изборите се провеждаха в почивен ден, „при безкрайно дълъг, изморителен и отегчителен изборен процес“, с налагащо се дълго пътуване. Практиката в годините назад по категоричен начин е доказала, че при този регламент и избирателните секции, организирани на централизиран принцип, гласуват основно съдиите от град София, в който секциите са позиционирани, а избирателната активност е изключително ниска. В резултат съдиите от България, работещи във всички съдебни райони нямат възможност да гласуват равнопоставено на магистратите, работещи в гр.София, с което избирателните им права са грубо нарушавани, а принципът „един съдия – един глас“ е единствено пожелателен. Наложителни са законодателни промени, предвиждаши изоставяне на сега действащия скъп за бюджета и отживял времето си централизиран модел и механизми, гарантиращи избягването занапред на съществуващата неравнопоставеност и дискриминация на териториален принцип.