9 март 2026 г.
Законната възраст за сексуални действия или „възрастта за съгласие“ в България е 14 години и e определена в чл. 149, ал. 1 и чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Предложението е внесено от ДПС – НН със законопроект със сигнатура 51-554-01-169/29.09.2025 г. Гласувано е на 18 февруари на първо четене в пленарна зала без доклад от правната комисия, уж за да се даде възможност да се провеже обществено обсъждане. Народните представители го гласуват без никакво обсъждане. Преди второ четене в правна комисия постъпват становища от главния прокурор, омбудсмана, ВКС, МТСП, ДАЗД и гражданската организация Национална асоциация „Поход за семейството“ (НАПС). Главният прокурор, омбудсманът, МТСП и ДАЗД изказват лаконично подкрепата си за вдигане на възрастта за съгласие. ВКС на практика не заема позиция. Единствена НАПС изразява подкрепа, представяйки обосновано становище за необходимостта от въвеждане на т. нар. „Ромео и Жулиета правила“, като предлага неприложимост на наказателните състави при възрастова разлика между партньорите под три години.
Възрастта за съгласие е правен стандарт за защита, с който се преодолява потенциален спор относно наличието или липса на съгласие за извършените сексуални действия, когато единият от участниците в тях е лице под определена възраст. Тоест няма значение дали детето е дало съгласие за действията или не. Съгласието не влиза в сметката при квалифициране съставомерността на деянието.
В Европа и по света тази възраст варира. В САЩ в различните щати тя е в интервала от 16 до 18 години и дори 21 години в някои специфични случаи на сексуални отношения, каквито са те между учител и ученик. В Канада възрастта за съгласие през 2008 г. е повишена от 14 на 16 години, в Германия, Унгария е 14 години, в Чехия, Франция, Гърция, Белгия – 15, Испания, Швейцария, Великобритания, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Русия, Естония, Финландия –16, в Ирландия – 17 години и т. н.
Повишаването на възрастта за съгласие от 14 на 16 години увеличава защитата на децата , като я разпростира и над групата от 14 и 15 годишните. Проблемът обаче е, че законодателят не предвиди съпътстващи правила за граничните случаи и случаите, когато партньорите са на близка възраст, което може да създаде условия за абсурдно тълкуване и прилагане на закона.
Много от страните са въвели такива правила – т.нар. „Romeo and Juliet clauses“, които предотвратяват наказателно преследване при взаимни отношения между непълнолетни или между непълнолетен и пълнолетен, но малко по-възрастен партньор – например до 3 години разлика. Често младежите съзряват преди достигането на възрастта за съгласие и извършват сексуални действия, като част от интимната си връзка с партньора. Целта на тези правила е именно да възпрепятстват търсенето на наказателна отговорност в тези случаи на експериментално сексуално поведение между тийнейджъри.
В Канада, където възрастта за съгласие е 16 години, са предвидени две изключения за близки по възраст: секс с непълнолетни на възраст 14–15 години е разрешен, ако партньорът е с по-малко от пет години по-възрастен, и секс с непълнолетни на възраст 12–13 години е разрешен, ако партньорът е с по-малко от две години по-възрастен. Във Финландия, където възрастта за съгласие също е 16 години, е възприет друг метод, като е предвидено следното изключение: деянието не се наказва, ако няма голяма разлика във възрастта или умствената и физическата зрялост на участващите лица.
Независимо какъв подход ще избере българският законотворец, той трябва да довърши започнатото час по-скоро.