29 април 2026 г.
Стандартите ще са приложими при упражняване правомощието на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководители в съдебната власт. През последните години заемащите поста министър на правосъдието се въздържаха от упражняване на това правомощие. Бездействията им повдигаха въпроси и съмнения за политическа „омерта“, когато става въпрос за кадруване в съдебната система.
Министърът на правосъдието може да предлага кандидати за главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, директор на НСлС, апелативен, окръжен и районен прокурор.
Съгласно чл. 130в, т. 3 от Конституцията министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Законът за съдебната власт доразвива това
правомощие в следните разпоредби:
- чл. 169, ал. 4, т. 4 – за ръководители на прокуратури
- чл. 173, ал. 3 – за председатели на ВКС и ВА и за главен прокурор
- чл. 174, ал. 1 – за директор на НСлС
Компетентностният модел е изработен от доц. д-р Ива Пушкарова по възлагане на министър Янкулов и е публикуван на уебсайта на институцията. Според него правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията, конкретизирано в разпоредбите на Закона за съдебната власт (чл. 169, ал. 4, т. 4; чл. 173, ал. 3 и ал. 4; чл. 174, ал. 1 и 2), представлява ключов инструмент за институционално влияние върху кадровото развитие в съдебната система. Неговата правна природа е хибридна – то не е нито чисто изпълнителна компетентност, нито елемент от вътрешната автономия на съдебната власт, а механизъм на балансирано участие („checks and balances“) между властите. От гледна точка на конституционния баланс, това право има характер на инициатива без решаваща власт. Министърът не назначава, а предлага – решението принадлежи на Висшия съдебен съвет. Така се постига двойна легитимност: от една страна – демократична (чрез изпълнителната власт), а от друга – професионална и вътрешносистемна (чрез съдебното самоуправление). В този смисъл правомощието функционира като коректив и път за въвеждане на публичния интерес в затворената за свободен достъп кадрова система на съдебната власт, без да накърнява нейната независимост. Правото позволява влияние върху всички управленски нива, но най-силно действа на стратегическо ниво (висши назначения) и на институционално ниво (ръководители на органи). От гледище на теорията на управлението, правото на министъра може да се разглежда като форма на стратегическо и институционално влияние без пряка йерархична власт. То съответства на модели на управление, при които титулярят упражнява въздействие чрез задаване на стандарти и очаквания, подбор и издигане на кандидати и структуриране на процедурния контекст (времеви рамки, публичност, аргументация). Това го позиционира в полето на т.нар. “soft power governance” – управление чрез влияние, а не чрез командване.
Структурното ядро и на седемте длъжности включва следните пет групи правомощия:
- силен управленски компонент, който обхваща организация на дейност, управление на хора и отговорност за резултати. Разликата е основно в мащаба на управленската власт;
- кадрово влияние чрез назначения, кариерно развитие на кадри и дисциплинарна власт, но при висшите ръководители, апелативния и окръжния прокурор тези правомощия са на нивото на система/регион, докато при районния прокурор са местни;
- вътрешен контрол и отчетност, включително публична. Разликата е, че в прокуратурата контролът е йерархичен и многостепенен (вкл. вторичен при апелативния прокурор), а в съдилищата – функционален;
- много високи изисквания за етичен интегритет. Общи са изискванията за независимост, безпристрастност, устойчивост на натиск и легитимност на решенията;
- съчетания от правна и управленска експертиза (знания, умения и опит).
Системообразуващите основни разлики са представени на следващата таблица:
Ето какво предвижда документът за председателите на ВКС и ВАС
Като върховни съдебни ръководители, председателите на ВКС и ВАС съчетават функции по правораздаване, уеднаквяване на съдебната практика и институционално управление на съдебната система в съответната ѝ част. Те концентрират правомощия по тълкувателна дейност с задължителен характер, организационно и кадрово управление на върховните съдилища, участие в управлението на съдебната власт чрез Висшия съдебен съвет и публична отчетност пред обществото и Народното събрание. Концентрацията на влияние върху тълкувателната практика, вътрешната организация на съдилищата и кадровите процеси създава рискове от неформално
въздействие върху независимостта на съдиите, изкривяване на практиката чрез тълкувателни механизми и използване на административни инструменти за влияние. Поради това длъжността изисква изключително висока юридическа експертиза, гарантирана безпристрастност, институционална сдържаност и последователна защита на съдийската независимост и върховенството на правото.
А ето какви са констатациите в „Компетентностния модел“ за главния прокурор:
Главният прокурор е конституционно овластен централен орган, който концентрира в едно лице функции по върховен надзор за законност, стратегическо формиране на наказателната политика, управление на силно йерархична система и участие в националната сигурност. Позицията съчетава правомощия по контрол върху всички прокурори и следователи, силно кадрово влияние, широко участие в управлението на съдебната власт и системите на национална сигурност, определяща отговорност за наказателната политика и противодействието на престъпността, широк достъп до чувствителна информация и значимо участие в междуинституционални и международни механизми. Особено ключова е ролята му като гарант за конституционността и баланса между държавната власт и правата на гражданите в правовата държава. Изпълнението на тези правомощия изисква съчетание от висока юридическа експертиза, стратегическо мислене, управленски капацитет, независимост и силна етична основа. В същото време концентрацията на правни, управленски и фактически властови ресурси създава системни рискове от селективно правоприлагане, инструментализиране на наказателното преследване за нелегитимни цели, зависимост чрез кадрови решения, непрозрачно използване на разузнавателни средства и ерозия на баланса между репресия и защита на основните права. Поради това позицията изисква изключително високо ниво на професионална компетентност, институционална сдържаност, отчетност и доказана устойчивост на външен и вътрешен натиск.
Ето какво още се казва в днешното съобщение на сайта на ведомството:
Висока професионална оценка и адмирации получиха изготвените стандарти, залегнали в концептуалната и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Обратната връзка дойде от съсловни сдружения в съдебната система и неправителствени организации, които бяха участници и в стартиращата за процеса среща, проведена преди месец. Самият документ бе изработен в рамките на инициативата на министъра на правосъдието Андрей Янкулов за подобряване на механизма на упражняване на правото му по чл. 130в, т. 3 от Конституцията и бе представен на повторна експертна дискусия в Министерството на правосъдието. Министър Янкулов припомни, че целта на изготвянето на такъв стандарт за номинации е да се повиши прозрачността и публичността на номинационния процес, да се спомогне укрепването на доверието в органите на съдебната власт и не на последно място – да се утвърдят принципите на върховенството на правото. Концепцията бе разработена по възлагане от правосъдния министър от неговия съветник доц. д-р Ива Пушкарова. Част от нея, а именно работният анализ на компетентностния модел за висшите административни ръководители в съдебната власт – главен прокурор, председателите на върховните съдилища, директора на Националната следствена служба, както и административните ръководители на прокуратурите на различни нива, вече бе обявена публично в началото на месеца. В допълващия документ за процедурата изрично е разписано: „Рамката служи за подпомагане на министъра на правосъдието при формиране на неговата преценка чрез събиране, проверка и анализ на информация относно кандидатите, както и чрез прилагане на стандартизирана методика за тяхното оценяване и съпоставяне. Провеждането ѝ не ограничава и не дерогира конституционната самостоятелност на министъра на правосъдието при упражняване на правомощието му по чл. 130в, т. 3 от Конституцията. Министърът не е обвързан от резултатите от процедурата и взема решение въз основа на собствена преценка, при съобразяване с всички относими обстоятелства и публичния интерес“. Министър Янкулов припомни, че моделът няма нормативен характер и не създава правно обвързващи изисквания към следващото бъдещо редовно управление. Целият документ ще бъде представен и публикуван през следващите дни.
Снимки: източник МП.