Без прецедент: ВАС присъди на адвокати хонорари за самостоятелно упражняване на адвокатска защита pro se

10 юли 2026 г.

Състав на Върховният административен съд присъди в полза на двама адвокати, които се представляват сами по дело срещу административен акт, адвокатско възнаграждение в минимален размер 1000 лв с мотиви, че „самостоятелното упражняване на адвокатска защита“ не лишава страната от правото на възнаграждение. Определението е по реда за допълване и изменение на съдебния акт в частта за разноските (чл. 176 и чл. 176а АПК).

Делото е заведено от адв. Диана Драгиева през 2021 г. с искане за отмяна на текстове на инструкция на главния прокурор Сотир Цацаров, с които се въвеждат правомощия за наблюдаващите прокурори да отказват достъп на адвокати до приключени прокурорски преписки. През 2022 г. по делото се присъединява още един адвокат, който също е получил няколко произволни отказа за достъп до материалите по преписки в прокуратурата въз основа на злополучната инструкция. Производството продължава близо пет години, минава през ръцете на рекордния брой от 37 съдии, шест от които се отвеждат от разглеждането му, и е прекратявано цели шест пъти. В спор за подсъдност, четири години след образуването му, делото стига и до петчленен състав на ВАС. В крайна сметка казусът така и не е разгледан по същество: три години след сезирането на съда инструкцията е “отменена”¹ от Борислав Сарафов и същите разпоредби са издадени в нов акт – „правила“. В резултат на това производството е прекратено – с определение на АССГ, потвърдено и от ВАС.

Интересен щрих е произнасянето на върховните съдии относно разноските по делото. Първоначално разноските са присъдени в полза на прокуратурата. Но по искане на адвокатите съдебният състав преразглежда и допълва акта си, установявайки, че предвид отмяната на оспорената инструкция в течение на производството приложима е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. С отмяната на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България в хода на съдебното производство е налице и изключението по чл. 143, ал. 3 от АПК, което първоначално не е съобразено от съда. Предвид изложеното молителите, като частни жалбоподатели, имат право на разноски, съобразно своевременно представените от тях списъци на разноските по чл. 80 ГПК.

Най-интересното в случая е, че, освен разноските за държавни такси и такси за обнародване, съдът присъжда и адвокатско възнаграждение, „доколкото самостоятелното упражняване на адвокатска защита не лишава страната от правото на възнаграждение, в поисканият размер от 1000 лева, който размер се явява минимален, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба No 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа“.

Това определение представлява изключение от практиката на българските съдилища и тълкуването на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според които разноски за адвокатски хонорар, ако адвокатът сам се представлява по делото, не се дължат.

Институтът на процесуално представителство „pro se“ (от лат. – „за себе си“, „от свое име“) означава да се води дело от свое име в съдебно производство, вместо да се ползва адвокат.

Обичайно разходите в съдебните спорове се поемат от загубилата делото страна, която освен собствените си разходи трябва да заплати съдебните разноски на спечелилата страна.

Но как се урежда този въпрос, ако вие, като спечелила страна, сте се представлявали лично? И различна ли ще бъде ситуацията, ако вие сте спечелили делото, след като сте се представлявали по него лично и същевременно сте адвокат?

Например в Англия и Уелс този казус е уреден чрез т. нар. „Принцип на Чорли“, установен по знаковото дело London Scottish Benefit Society v. Chorley (1884). Адвокат, който действа от свое име като страна по дело, може да възстанови не само разходите си, но и разходите си за печалба, но не може да възстанови нищо, което личното му действие е направило ненужно. Адвокат, който използва професионалните си умения в собственото си дело, следва да възстанови тези разходи, защото в противен случай той винаги би наел друг адвокат: по принцип би било погрешно да се позволи на неуспешен опонент да получи облага от адвоката, действащ от негово име. Това включва не само неговите лични разходи, но и разходите му за печалба; той обаче не може да възстанови нищо, което личното му действие е направило ненужно.

• Принцип: Самопредставляващият се адвокат (solicitor pro se) има право да получи същите адвокатски хонорари за времето и труда си, каквито би получил, ако представляваше външен клиент.
• Логика на съда: Счита се, че ако адвокатът не се защитаваше сам, той щеше да наеме друг колега, което пак щеше да струва пари на губещата страна. Нещо повече – спестявайки време за срещи и инструкции с външен адвокат, той всъщност намалява крайните съдебни разноски.
• Ограничение: Адвокатът няма право да таксува за дейности, които са чисто лични (например времето, в което е присъствал в съда като ищец/ответник, а не като процесуален представител).

1. Въпрос по съществото на делото е, че ако Инструкцията, както твърдят върховните съдии, няма нормативен характер, не би следвало съдът да допусне нейната отмяна едностранно от административния орган при висящо съдебно производство. При висящо съдебно производство обжалваните разпоредби могат само да се оттеглят. А ако са оттеглени, те могат да бъдат издадени повторно само при нови обстоятелства. Въпреки това производството е прекратено. ↩︎