13 август 2026 г. (тема в развитие)
Снимка: Електронен съдник.
37-годишният Георги Кузев от Кричим умира на 4 август 2026 г. след свиреп и продължителен побой, нанесен му в района на Младежкия хълм в Пловдив, от група тийнейджъри. Петима заподозрени за убийството – две момичета и три момчета, засега остават с най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража1. Действията им са заснети от член на групата, кадрите са разпространени в социалните мрежи. Журналистически анализи2 показват, че младежите са подражавали на „ловци на педофили“ и на руски неонацистки групи.
Съдия Петко Минев от Окръжен съд – Пловдив разглежда мярката за неотклонение за децата3, като допуска журналисти и камери при прочитането на акта си в съдебната зала. Съдията дава интервю пред Нова ТВ, в което споделя важни подробности от материалите, събрани до този момент от прокуратурата, включително, че след побоя и издевателствата над жертвата си, в „момент на спонтанност“ групата тийнейджъри изважда знаме със свастика и си прави „като семейна снимка за спомен“, докато долу, отпред на снимката е „трофеят на агонизиращия пострадал“. Интервюто на магистрата поражда спорове в професионалните среди относно това дали с изявленията си той не нарушава презумпцията за невиновност, която защитава младежите, докато не влезе в сила окончателната присъда. Друг аспект на интервюто, в който е критикуван съдията, е нарушаването на следствената тайна, тъй като разследването срещу заподозрените младежи все още не е приключило. Според чл. 198 от Наказателно–процесуалния кодекс на този етап – при неприключило разследване – за разкриване на данни от него е нужно разрешение от наблюдаващия прокурор.
Случаят е отразен широко в медиите и коментиран масово в социалните мрежи, често изключително неадекватно – имената и лицата на заподозрените са разпространени, заедно с призиви за възмездие. Организирани са протести и брожения за оставането им под стража и за по-тежки наказания за непълнолетни в случаи като този.
Юристи, журналисти и правозащитници спорят за това докъде се простира презумпцията за невиновност, къде започва свободата на изразяване и защитата на публичния интерес, за правата на непълнолетните в наказателния порцес и принципа за неговата публичност, за правото на свобода на изразяване на съдията по конкретни казуси, съдийските отводи, следствената тайна, за и против забраната на социалните мрежи, за психиатричната помощ и липсата на адекватна реакция от институциите.
Външнополитически и кибер анализатори поставят въпроса за ролята на българските служби за сигурност – шефовете на службите през последните десетина години са назначавани пряко или косвено от премиера Румен Радев – и за тяхната отговорност за отрицателното влияние, проникнало сред децата на България…
При разглеждането на жалби на две от заподозрените лица срещу наложената им мярка за неотклонение „задържане под стража“, пред съда се събират протестиращи, които настояват за по-тежка наказателна отговорност за групата тийнейджъри, както и за промяна на чл. 63 от Наказателния кодекс, така че да отпадне редукцията на наказанията за умишлени престъпления „с изключителна обществена опасност“, извършени от навършили 16 години непълнолетни.
По данни в медиите оказаното насилие е било изключително жестоко и продължително. По данните, представени при определянето на мярката на петимата непълнолетни обвиняеми, нападението е било съпроводено от унижение и насилие. По тялото на мъжа са били рисувани свастики… Насилието и униженията са заснети и публикувани в социалните мрежи, а мъжът е оставен в безпомощно състояние.
Журналисти са издирили снимките и публикациите в социалните мрежи от момента на насилието. Те показват символи и жестове, които пряко показват влияние от неонацистки групи. Важно е да са анализира и процесът на превръщането на насилието над жертвата в публично зрелище.
Снимка: Източник „Булевард България“.
Според медиите на една от снимките младежите правят нацистки жест с вдигнати ръце над пребития Кузев, като държат знаме с бял орел на червен фон, което напомня на нацистката визуална символика. Кадърът е придружен от песента „Kill Your Local Pedophile“ на Misanthropik Torment. На друга снимка младежите демонстрират специфичен жест с ръка – свит юмрук с пречупен палец – т. нар “жест на Тесак”. Той е свързан с Максим Марцинкевич, известен като Тесак – една от най-разпознаваемите фигури на руската неонацистка сцена. Марцинкевич е основател на Format18.
Снимка: Източник „Булевард България“.
Името съдържа числото 18, което се използва като код за инициалите на Адолф Хитлер: A е първата, а H – осмата буква от латинската азбука. Групата е свързвана с руския неонацизъм, расистки и ултранационалистически идеи. По-късно Тесак създава движението „Реструкт“, което е опит за изграждане на по-широка мрежа от проекти, които използват теми като незаконната миграция, наркотиците и борбата с педофилията, за да привличат млади хора към крайнодесните и неонацистките идеи. През 2012 г. се появява и „Оккупай-педофиляй“, което уж трябва да се бори със сексуалното насилие над деца. Всъщност обаче борбата с педофилията е елемент от много по-широка неонацистка субкултура, която използва за платформа социалните мрежи.
Членовете на групата използват фалшиви профили, представят се за непълнолетни и уговарят срещи с мъже, след което ги посрещат, обвиняват ги в сексуални посегателства, унижават ги, бият ги, заливат ги с урина, карат ги да я пият и заснемат всичко. Тези видеоклипове след това се разпространяват онлайн.
Human Rights Watch изследва явлението подробно в доклад от 2014 г. Организацията описва мрежа от нападения в десетки руски градове. Според Human Rights Watch „Оккупай-педофиляй“ използва защитата на децата като претекст за атаки, които в значителна част са насочени срещу гей мъже и други уязвими хора. Моделът е повече от „хващаме педофил и го предаваме на полицията“ – организацията описва случаи на побои, отвличания и заплахи. Превръщането на насилието в съдържание за социалните мрежи е една от най-съществените характеристики на „Оккупай-педофиляй“.
В България най-известният „ловец на педофили“ е Ален Симеонов. Той се определя като “ловец на педофили”, който от 2021 г. организира “сафарита” под мотото “Педофилските животи нямат значение”. Проблематично е и повърхностното отразяване на феномена в медиите. Нова Тв например, отразява акциите му доста безкритично, а задържането му за осем часа за нанесен побой на „заловен педофил“, журналистът Виктор Николаев коментира така: „Тях [ловците на педофили] ги задържат, не задържат тези, които им предлагат срещи без родители вкъщи, нищо, че са на по 13 години. Интересен подбор на полицията“.
Има десетки клипове, в които Симеонов заедно с негови съмишленици “залавя” педофили по познатата схема на неонацистката руска организация. Симеонов нарича действията си “учтив натиск„. Според анализ на „Булевард България“4 той подражава на руското „Оккупай-педофиляй“ и на американското телевизионно предаване „To Catch a Predator“. Методът на “учтивия натиск” работи по същата схема като тази на Марцинкевич – създават се фалшиви профили, които се представят за 12 или 13-годишни деца, установява се контакт и се уговаря среща, на която група младежи заобикаля набелязания човек, а всичко се заснема и се публикува в интернет. Клиповете не съдържат физическо насилие и Ален Симеонов призовава то да се избягва, да се спасят “ловците” от наказателно преследване. Самият той в миналото е имал повдигнати обвинения, че е счупил ребра на “заловен педофил”. Неговите материали обаче са изпълнени с откровени гаври и насилие – бръснене на косата, писане по тялото, обиди, унижение и поливане с урина като част от налагането на “учтив натиск”. Ален Симеонов се разграничи напълно от групата непълнолетни, които са обвиняеми за убийството на Георги Кузев.
„Въпросната група от момчета и момичета също не фигурира сред редиците на движението ни, нашата тактика просто не включва убийства. Да, напълно възможно е да ни подражават. През годините стотици момчета, мъже и бащи са ми споделяли желанието си да извършат действително тежко престъпление върху сексуални насилници, приличащи на тези, които сме разобличили (наброяват повече от 200 казуса само за София, Стара Загора и Велико Търново!), и винаги съм ги отказвал от това тяхно намерение, просто защото е безполезно. И неслучайно сме призовавали нашите последователи, любителите на учтивия натиск, които черпят пример от нас – призовали сме ги ясно и категорично чрез стотици видеа, репортажи и интервюта – да действат със събиране на доказателства за педофилите, с които да бъдат предадени на полицията“, пише той във Facebook. От думите на Симеонов става ясно, че проблемът според него не е в насилието, а в действията на институциите, които биха наказали извършителите, ако ги уловят.
Наскоро Ален Симеонов издава книга – „Училище за ловци на педофили“. Представя я като „пътеводител за всеки любител на учтивия натиск, избрал гражданския активизъм пред мълчанието и бездействието“. След убийството на Георги Кузев има петиция, която призовава книгата да бъде изтеглена от пазара. По данни на „Сега“ към 13 август книгата е изтеглена от пазара.
По-рано, през юни, в пост във Фейсбук Симеонов пише, че „служителите на реда приветстваха призива ни за съвместна защита на обществото и децата, като демонстрираха симпатии към установения учтив натиск и инициативата по разкриване на педофили“. Но в отговор до „Сега“ МВР отрича да е приемало „радушно“ Ален Симеонов, представящ се като „ловец на педофили“, в ГДБОП и 8. РУ в столицата на 23 юни. Според МВР „на 23 юни среща между представители на ГДБОП и СДВР с посоченото лице няма данни да се е състояла в нито една от сградите на МВР. Лицето е посетило 8. РУ при СДВР, където във фоайето е оставило книги, без да се среща и разговаря с когото и да било. Книгите са изнесени от фоайето малко след това“. От министерството обясняват, че експертите на дирекция „Киберпрестъпност“ извършват всекидневен денонощен мониторинг на интернет пространството по чувствителни теми, включително на всички известни мрежи за споделяне на файлове и различни платформи, предпочитани сред подрастващите тийнейджъри за споделяне на кратки видеа и включване в реално време. А след случаите от последните дни с участието на деца министър Иван Демерджиев е дал указания за засилване на контрола и разширяване на обхвата на проверките. „В тази връзка се изпращат множество запитвания до чужди компании, собственици на отделните платформи/приложения във връзка с установено противоправно съдържание. Част от тях остават без резултат заради различните политики на компаниите за предоставяне на информация, което създава трудности за своевременно пресичане на тези престъпления“, оплаква се МВР. И представя данни, че през юли месец са докладвани и премахнати над 56 000 материали, представляващи детска сексуална експлоатация, 170 незаконни съдържания от социалните мрежи и сайтове, включително Фейсбук страници и профили, включващи насилие, тормоз и друг вид недопустимо съдържание, 811 заплахи в интернет, 129 случай на сексуално изнудване в интернет, 65 фалшиви новини, 62 материали, представляващи терористична пропаганда в интернет, включително религиозен екстремизъм и етническа омраза, 36 платформи, разпространяващи фишинг измами и реклами с цел злепоставяне. Отговора не става ясно дали след премахване на въпросното съдържание е последвало и някакво разследване на случаите и издирване на авторите им.
Съюз на съдиите в България на 15 август
– Важно е да се каже, че мярката за неотклонение не е окончателен съдебен акт, с който се решава въпросът за виновността на обвиняемите лица. Мярката за неотклонение има за цел до приключване на производството да се препятства възможността обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
– Мярка за неотклонение се взема, когато едно наказателно производство е в своето начало. Предстои събиране на много допълнителни доказателства, за да може да бъде внесен обвинителен акт в съда. За хората, които искат справедливост и възмездие веднага, трябва да е ясно, че ще отнеме поне месеци, докато делото стигне до съда, а после и да приключи с присъди.
– Разбираем е общественият гняв за това, че се налагат наказания, които не се считат за справедливи, но съдът прилага закона такъв, какъвто е. По повод настояването сега за изменение на закона за увеличаване на размера на наказанията, трябва е ясно, че то няма да засегне случаите с престъпления, извършени преди самото изменение, тъй като съдът прилага закона такъв, какъвто е към момента на извършване на престъплението. И другото важно е, че нашият законодател винаги е реагирал по един и същи начин, увеличавайки размера на наказанията. Но има наука криминология, която изследва тенденциите в престъпността. И единодушното мнение на учените е, че ожесточаване на наказателната политика чрез увеличаване на наказанията само по себе си не води до намаляване на съответния вид престъпления.
– Българският съд е длъжник на обществото. Много често хората не разбират това, което правим, защо вземаме определени решения. Принципите за комуникация не изключват съдията сам да обяснява своите актове, даже се препоръчва в зала, като обяви съдебен акт, съдията да обясни защо е взел съответното решение. Това, което обаче следва да се взима предвид, е, че обявяването на факти по делото трябва да обезпечи, а не да попречи на следващото развитие на делото, защото много често се установяват нови обстоятелства, събират се още доказателства, които налагат промяна на обвинението. Наред с това съдиите, като обясняват своите актове по мерките за неотклонение, трябва да имат предвид освен че наказателното производство е съвсем в начален етап и предстои събиране и на други доказателства, както и да не забравят, че може да им се падне да гледат делото и по същество.
– Засилената роля на социалните мрежи сред непълнолетните и въобще в общуването, в голяма степен ожесточават обществения дебат. Там всеки може да каже мнението си, без да е ограничен какви изразни средства употребява и какви цели преследва. А това, което се казва в мрежата, пък става достояние на други хора, които също реагират. И лавината набъбва. За съжаление такава е реалността. Важно е обаче възмущението срещу едно изключително тежко престъпление да не прерасне в стремеж за саморазправа и незачитане на закона. Защото държавата ще загуби битката с престъпността тогава, когато сама престане да го спазва.
Петиция за забрана на достъпа на деца под 16 г. до социални мрежи от 14 август
Организация на известни психолози, ръководена от криминалния експерт Тодор Тодоров, създаде петиция за забрана на ТикТок на територията на България. Оттам призовават и за спиране на достъпа на деца до 16 г. до социални мрежи. Петицията е създадена от екипа на Assess, в който влизат много криминални психолози и You tube канала „Зад маската“, където психолозите коментират актуални случаи като зверството на Младежкия хълм в Пловдив и случая „Петрохан“. В две свои телевизионни участия през 2022 г. и 2024 г. Тодоров предупреждава, че т. нар. ловци на педофили може да преминат границата и да се превърнат в чудовище.
Адв. Михаил Екимджиев на 11 август пред Нова ТВ: Интepecнa и пpoвoĸaтивнa e тeмaтa c пoвeдeниeтo нa Cъдия Πeтĸo Mинeв, ĸoйтo cъщo бeшe ĸpитиĸyвaн в мeдиитe, cпopeд мeн дo гoлямa cтeпeн нeocнoвaтeлнo, зaщoтo тoзи чoвeĸ, cъвceм cъзнaтeлнo, тoй личeшe и пo нaчинa пo ĸoйтo гoвopeшe и пo пoвeдeниeтo нa тялoтo мy, тoй знaeшe ĸaĸвo пpaви, тoй знaeшe, чe пpaви нeщo нeoбичaйнo нa гpaницaтa нa зaĸoнa и нa пpoфecиoнaлнaтa eтиĸa. Ho тoй бeшe peшил дa биe ĸaмбaнaтa, дa пycнe aлapмaтa, дa пpивлeчe внимaниeтo нa вcичĸи, чe тeĸaт пpoцecи в нaшeтo oбщecтвo, ĸoитo aĸo нe бъдaт ĸopигиpaни и cпpeни, нe знaeм дo ĸъдe щe cтигнeм. Hямaм yĸop ĸъм нeгo, зaщoтo тoй нe cпoмeнaвaшe имeнa, нe cпoмeнaвaшe ĸoнĸpeтнo paзпpeдeлeниe нa poли, ĸoй тoчнo ĸaĸвo e пpaвил, зa дa ce твъpди, чe имa нapyшeниe ĸoнĸpeтнo нa пpeзyмциятa зa нeвинoвнocт. Moжe би, aĸo бяx нa нeгoвo мяcтo, биx бил мaлĸo пo-пpeмepeн в дeтaйлитe, зa дa нe нaтeжи мoятa пpeцeнĸa, caмo двa дни cлeд тoвa пpecтъплeниe, нa мoитe ĸoлeги и cъдии, ĸoитo cлeд тoвa щe paзглeждa дeлoтo пo cъщecтвo. Зaщoтo вcичĸи cмe xopa и eднo тaĸoвa пoдpoбнo paзĸaзвaнe oт cтpaнa нa eдин cepиoзeн oпитeн cъдия мoжe няĸaĸcи дa нaтeжи, дa cъздaдe eднa пpeдвapитeлнa yбeдeнocт…
Журналистката Венелина Попова написа на 13 август:
Помните ли случая „Дебора“, който създаде взривна вълна от обществено недоволство – конкретно срещу съдебната система, която точно в този случай нямаше за какво да бъде упрекната. Ако някой си спомня, аз бях единственият журналист, който застана с името си зад тезата, че Георги не е извършителят на зверското посегателство срещу Дебора. И поне дотук тезата ми се оказа бетон. След неоправдано дълъг престой в ареста и затвора Георги беше пуснат от съда. А случаят потъна в забвение. И естествено извършителят на престъпното посегателство срещу младата жена няма да бъде разкрит и осъден. Сега някой може да попита защо наричам Дебора млада жена, а не момиче. Когато тя беше наказана по този типичен в преспъпните среди начин, тя все още беше ученичка и ненавършила 18 годишна възраст. Затова и делата се водеха при закрити врата. Обаче тези, които са присъствали на съдебните разпити, са били в шок от разказа на Дебора за нейните интимни отношения с Георги и други мъже, с които е общувала едновременно с него. Шокиращи бяха и свидетелските показания на майката на Дебора. Но мисълта ми е за друго-в каква степен възрастта може да бъде защита в един съдебен процес за тийнейджъри, убили хладнокръвно, а не просто в състояние на афект един невинен човек?!? Тук преднамереността и очевидна, мотивите също. Радев и прогресистите му може да се правят на умрели лисици и да изкарат виновни за съществуването на отявлено неонацистки формирования в България не само опозицията, но и арменския поп. Всички знаем обаче откъде плъзна заразата и кой стимулира разпространението й. Не чух досега в публичния дебат нищо съществено относно повода за това жестоко престъпление. Затова питам властта – утре да очакваме ли пребити до смърт хора, само, защото младите неонацисти са ги нарочили отново за педофили или за хомосексулни? Искам и да чуя – ясно е недвусмилслено – кои партии провокират с публичната си реч тази хомофобия и има ли сили обществото ни да ги спре?
Руслан Трад в интервю за „Сега“:
Става дума за затворени групи в Телеграм, Фейсбук, а вече и Инстаграм. Службите не са направили нищо, по-скоро неглижират проблема. Как тези общности стигат до децата, какво търсят децата, за да стигнат до тях. Алгоритмите имат голямо значение, особено тик-ток. В телеграм може да се промотира съдържание без никакъв проблем. Във Фейсбук може съвсем легално да се таргетира определена възрастова група. Ние нямаме политики за младежи, никой не го залага дори в предизборните си програми. Влияние на руски неонацистки групи върху българските младежи. За огънатия палец – пецифичен символ, този знак означава свастика по прикрит начин.
Румен Радев обвързва разрушаването на „антифашистки паметници“ и липсата на предмет „Добродетели и религии“ в училище с фашистките символи на биячите от Пловдив.
Адв. Силвия Петкова коментар от 8 август
КОГАТО ОБЩЕСТВОТО ВЕЧЕ Е ПРОИЗНЕСЛО ПРИСЪДАТА
Случаят с убийството на Младежкия хълм в Пловдив е ужасяващ по много причини. Подробностите, които се съобщават публично, закономерно предизвикват гняв, отвращение и желание виновните да понесат предвидената от закона отговорност. Но именно такива случаи са истинският тест за правовата държава. Затова – няколко думи за мерките за неотклонение на теория и на практика:
Първо – мярката за неотклонение не е наказание. Когато прокуратурата поиска от съда да вземе най – тежката мярка – „задържане под стража“, съдът НЕ решава дали обвиняемият е виновен. Задържането под стража е процесуална принуда с превантивна, а не наказателна функция. За да бъде постановено то, законът изисква да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, както и реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Кумулативно. Твърде често в практиката единствено тежестта на обвинението се превръща почти в универсален аргумент за задържане. Това, че обвинението за тежко престъпление, обаче, само по себе си не превръща автоматично обвиняемият в човек, който може да се укрие или да извърши престъпление. И този смисъл е константната практика на Европейския съд по правата на човека. Освен това, задържането под стража не може да бъде предварително изтърпяване на наказание за престъпление, за което още няма влязла в сила осъдителна присъда, въпреки че често обществото очаква да е именно такова. Правосъдието не се състои в това обвиняемият непременно да бъде задържан, особено когато е непълнолетен, предвид че законът постановява задържането под стража на непълнолетни да се осъществява само в изключителни случаи. Правосъдие има тогава, когато съдът приложи закона – независимо дали резултатът от това приложение ще се хареса на обществото.
Вторият проблем е още по – сериозен. За да задържи един човек, съдът трябва да установи наличие на „обосновано предположение“, че именно той е извършил престъплението. Същевременно производството по мярката за неотклонение не е същинският наказателен процес. В него доказателствата не се събират, проверяват и опровергават по начина, по който това се случва при разглеждането на делото по същество. Защитата разполага с много по – ограничени възможности да атакува обвинителната теза. И последицата от това е, че чове може да остане задържан с месеци (при пълнолетните – и години). През това време в публичното пространство той вече е „убиец“. И тук стигаме до нещо фундаментално: към настоящия момент и в конкретния случай няма установени „извършители“. Има обвиняеми. Защото всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Третият проблем е общественият натиск върху съда. По дела с огромен обществен интерес съдът трябва да бъде най-независим и да решава съобразно закона, а не според очакванията на обществото. В годините съм представлявала обвиняеми по много дела от висок обществен интерес и резултатът е един и същ – без значение от доказателствата, твърде често най – тежката мярка за неотклонение се прилага за максимално предвидения в закона срок. Обратната тенденция виждам по дела без обществен интерес – въпреки практически неоспоримите доказателства за извършеното престъпление и за реална възможност обвиняемият да извърши друго престъпление, прилагат се по – леки мерки за неотклонение.
А конкретният случай от Пловдив поставя и още един, особено сериозен въпрос, защото обвиняемите са непълнолетни. Законът предвижда съдебните заседания по дела срещу непълнолетни да се провеждат при закрити врати, освен в изрично предвидените случаи. Въпреки това определението за мерките е било произнесено в присъствието на медии, като са били обявени и имената на непълнолетните обвиняеми. Това не е незначителна процесуална подробност. Това са специални правила, създадени именно защото наказателният процес срещу непълнолетен не може да бъде воден като публичен спектакъл без значение колко „зловещо“ е престъплението, защото тежестта и обществената укоримост на деянието, за което е повдигнато обвинение не отменят процесуалните права, особено когато става въпрос за деца. И не – всичко казано не означава, че в този конкретен случай обвиняемите непременно е трябвало да бъдат освободени. Не познавам доказателствата по делото и не бих си позволила да твърдя нито че са виновни, нито че са невинни. Не следва да го прави никой, който не е запознат подробно с доказателствата по този конкретен случай. Означава нещо много по-просто: ако трябва да бъдат задържани, трябва да бъдат задържани, защото законовите предпоставки за това са установени по отношение на всеки един от тях – а не защото престъплението е „зловещо“ и обществото очаква арест. А ако един ден бъдат наказани, трябва да бъдат наказани, защото вината им е доказана по несъмнен начин в справедлив наказателен процес. Не защото обществото вече ги е осъдило.
Мярката за неотклонение не е присъда.
Обвинението не е доказана вина.
Обвиняемият не е „извършител“.
А съдът не е инструмент за удовлетворяване на обществената жажда за възмездие.
И само ще напомня един много малък, но съществен детайл по наказателните дела от висок обществен интерес: обществото чрез медиите знае само фактите, които обслужват единствено обвинителната теза. Хубаво го осмислете.
Kapka Todorova написа на 12 август:
Миналата седмица премиерът Румен Радев защити нацистите в Банско, които викаха ХХ пред детски международен лагер, в който децата са от еврейски произход. Каза, че чужденците трябвало да спазват българските закони, чуждестранните медии, които се възмутиха от станалото, да се запознаели по-добре с нещата и обяви, че българинът бил толерантен и по принцип едно време спасил евреите.
Тази седмица премиерът Румен Радев обяви, че убийството в Пловдив е фашистко изтъпление, което е причинено от бутането на антифашистки паметници от опозиията и обвини директно опозицията за убийството.
Господин Радев, последно – подрастващите нацисти толерантни българчета, които заслужават похвала ли са или са, цитирам, „креатура“ на опозицията? Да не би да са готини, когато бият евреи, и опозиционни креатури, когато жертвата се окаже българин? А Вие, господин премиер, чия . цитирам, „креатура“ сте, ако:
1. Искате паметник на окупационната съветска армия в София (щото Альоша в Пловдив си седи и другите разни паметници също си седят).
2. Одобрявате побой над еврейски деца.
3. Опитвате да представите убийство, извършено от пронацистки, очевидно организирани в групи младежи, като дело на либералната опозиция.
4. Привиквате украинската посланичка за паднал дрон, който никой не видя.
5. Мълчите за взрива в ЕМКО, където дори прокуратурата взе да признава, че няма как да няма външна намеса.
6. Същите пребили и непалци. Какво точно означава толерантен според вас, господин премиер? След като очевидно одобрихте атаки срещу чужденци?
- Съгласно чл. 38б, ал. 2 от Наказателно–процесуалния кодекс спрямо непълнолетни „мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи“. ↩︎
- Вж. например „Булевард България“, 9 август 2026 г., „Ловци на педофили и руски неонацисти. На кого са подражавали непълнолетните, които пребиха до смърт Георги Кузев“; „Капитал“, 14 август 2026 г., „Как три институции проспаха непълнолетни „ловци на педофили“ въпреки указания на съда“. ↩︎
- Съгласно член 1 от Конвенцията за правата на детето, дефиницията за дете е “всяко човешко същество на възраст под осемнадесет години”, освен ако националното законодателство не приема достигане на пълнолетие на по-ранна възраст. Конвенцията за правата на детето е приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и е ратифицирана с решение на българското Велико народно събрание от 11.04.1991 г., Държавен вестник, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., и е в сила от 03.07.1991 г. ↩︎
- Вж. по-горе 2. ↩︎