30 март 2026 г.
Правителствата в пет държави членки на ЕС „последователно и умишлено“ подкопават върховенството на закона, докато демократичните стандарти се влошават в още шест, включително исторически силни демокрации.
Въз основа на доказателства от повече от 40 неправителствени организации в 22 държави, Съюзът за граждански свободи за Европа (Liberties) определи правителствата на България , Хърватия, Унгария, Италия и Словакия като „разрушители“, които активно отслабват върховенството на закона.
Докладът на групата за 2026 г. , публикуван днес, съдържа нарочна глава за България. Ето какво пише в нея:
През януари 2025 г. „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) – политическата партия, която от 2009 г. насам разполага с парламентарно мнозинство и участваше във всички (с изключение на две) седем редовни правителства през този период – успя да сформира ново редовно правителство. Официално правителството беше съставено в коалиция с Българската социалистическа партия и дяснопопулистката партия „Има такъв народ“ (ИТН). Неофициално правителството беше подкрепено в парламента и от Движението за права и свободи (ДПС), което наскоро беше оглавено от Делян Пеевски – олигарх и медиен магнат, санкциониран през 2021 г. за „сериозна корупция“ от САЩ по на закона „Магнитски“ и през 2023 г. – от Великобритания, по нейния Глобален антикорупционен режим.
Заедно с Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, в продължение на няколко десетилетия Пеевски е обвиняван, че е основна фигура в „завладяната държава“, корупцията на високо равнище и търговията с влияние в съдебната система. На 5 февруари 2025 г., говорейки пред репортери в коридорите на Народното събрание, Борисов заяви, че партията му няма да предприема по-нататъшни законодателни или конституционни стъпки по отношение на съдебната система. Коментарите му бяха възприети като рязък завой встрани от реформаторската програма, която бе характерна за предходните две години. През юли 2025 г. кметът на Варна Благомир Коцев (от опозиционната коалиция ПП-ДБ) бе арестуван по време на широко отразявана операция на Комисията за борба с корупцията. Той беше обвинен в подкуп и ръководене на организирана престъпна група, по-конкретно във връзка с предполагаемо искане за 15% отстъпка от договор за социални услуги на стойност 1,5 млн. лева. Коцев остана в ареста близо пет месеца, преди да бъде освободен срещу гаранция от 200 000 лева (повече от 102 000 евро) в края на ноември 2025 г. Случаят беше широко определян като политическа репресия, тъй като арестът се състоя само няколко часа преди решаващо гласуване на общинския бюджет; сигналът дойде от бизнесдама с документирани връзки с конкурентната партия ГЕРБ. Делото беше прехвърлено в София под претекст, че в него е замесен „неидентифициран депутат“. Самият Коцев твърди, че е бил подложен на натиск да се присъедини към партията на Делян Пеевски. След мащабни национални протести правителството подаде оставка на 11 декември 2025 г. През цялата година ситуацията със свободата на медиите (особено по отношение на обществената телевизия и SLAPP), изборът на надеждни членове на различни публични органи с изтекъл мандат, както и качеството на законодателния процес не се подобриха. Натискът върху политическата опозиция, проблемите с разследването на широко отразявани корупционни скандали и проблемите в съдебната система представят България като държава, която все повече се превръща в „завладяна държава“, в която ключови институции са неспособни да провеждат независими разследвания или да преследват сериозни случаи на корупция или нарушения на правата на човека.
За разлика от унгарското и бившето полско правителство, партиите, които от средата на 2009 г. насам постоянно участват пряко или непряко в управлението на България или разполагат с парламентарно мнозинство – ГЕРБ и ДПС (Движение за права и свободи; понастоящем разделено на две партии) – не са известни с това, че открито атакуват или се противопоставят на институциите на ЕС, а по-скоро с декларации за добро партньорство с тях и с твърдения, че работят усърдно за спазването на европейските стандарти. Въпреки това внимателният преглед на действията и позициите, изразени от техните ключови фигури – депутати и министри, както и назначенията в различни институцииq като Конституционния съд – разкрива съвсем различна картина. Всички ключови заинтересовани страни, свързани с тези партии, както и с различни партии от системната опозиция и сателитните партии проявяват систематична съпротива срещу всякакви опити за значима съдебна реформа, особено срещу осигуряването на мнозинство от съдии, избиращи свои колеги във Върховния съдебен съвет, срещу въвеждането на истински независима институция за разследване на главния прокурор и неговите заместници, както и срещу назначаването на магистрати, критични към начина, по който функционира съдебната система. Освен това клеветническите кампании срещу критичните гласове – съдии и организации на гражданското общество – са нещо обичайно в медиите, свързани с тези политически партии и разпространяващи техните нарративи. Обичайната стратегия за саботиране на реформите включва забавяне на съществени промени или пренасищане на публичните дебати с гръмки гласове в подкрепа на алтернативни реформи, които не носят никаква промяна и не дават шанс на независимите гласове. Тези стратегии доведоха до сериозно ниво на завладяване на институциите след 2020 г. – цялата Върховна съдебна колегия с изключение на двама членове, цялата прокуратура, Националната служба за разследване, националният орган за борба с корупцията (разделен на две институции), много съдии (особено от вече закрития Специализиран наказателен съд и Специализирания апелативен наказателен съд), Националната агенция за държавна сигурност, Националното бюро за контрол на специалните средства за наблюдение, значителен брой съдии в Конституционния съд, различни независими агенции. Много случаи на разследвания на корупция на високо равнище и други престъпления или са се провалили напълно, или не са успели да установят ръководителите на операциите зад тях.
Ярки примери сред много други са случаят с фалитът на Корпоративната търговска банка, случаят с магистрала „Тракия“, случаят с Лабораторията за лабораторни изследвания на граничния пункт „Капитан Андреево“⁸, делото „OneCoin“ срещу Ружа Игнатова, две групировки за организирана престъпност, занимаващи се с търговия с влияние в съдебната система, в които съдии са били съучастници и все още заемат постовете си, три случая на гръмки убийства на фигури от българската подземна среда – Красимир Каменов „Къро“, Алексей Петров, Мартин Божанов „Нотариуса“, както и бомбеният атентат срещу бившия главен прокурор Иван Гешев през 2023 г. Всичко това представя българските институции като неспособни да осъществят значими реформи отвътре и да разследват лица от управляващото статукво, действащи в обща атмосфера на безнаказаност и в частен интерес.
Според препоръките в доклада Европейската комисия следва да запази и разшири спирането на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост. Траншовете, свързани с рамката за борба с корупцията, трябва да останат замразени, докато ръкъводителите на Комисията за борба с корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сне бъдат определени чрез прозрачна и основана на заслуги процедура. Комисията трябва да даде публичен и много ясен сигнал срещу „превръщането“ на регулаторните органи в оръжие срещу независими длъжностни лица. Неотдавнашното решение на Комисията за борба с корупцията относно несъвместимостта на заместник-управителя на Българската народна банка Андрей Гюров и последващото му отстраняване от длъжност — въпреки акцента, който Европейската централна банка поставя върху независимостта на централната банка — подчертава системна неспособност да се защити институционалната интегритет от политически мотиви. Комисията следва да прецени дали нарушението на сигурността в Европейската прокуратура представлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между държавата-членка и ЕС.
Продължителната нестабилност в българската съдебна система, при която ключови институции се превръщат във „вечни управници“, въпреки отдавна изтеклите им мандати, постепенно укрепва властта над тази държавна власт. Чрез забавянето на съществени реформи, препоръчани в доклада на Комисията от 2025 г., властите подкопават отчетността на институции като прокуратурата. Липсата на напредък по отношение на миналогодишните препоръки се утежнява от междуинституционалните атаки на прокуратурата, насочени срещу Върховния касационен съд и неговия председател, и се равнява на фактическа регресия. Макар че явните репресии, клеветническите кампании или произволното отстраняване на съдии остават или редки, или напълно отсъстващи, преобладаващата атмосфера оказва възпиращ ефект и насърчава самоцензурата и подчинението сред магистратите. Несъгласните гласове, като например Съюза на съдиите в България, страдат от ограничена медийна видимост и намаляващ брой на активните членове.
Докладът отбелязва и някои пропуски в доклада на Комисията – ключови институции на съдебната система работят с изтекли мандати Мандатите на няколко ключови институции за съдебната система в България отдавна са изтекли – Върховният съдебен съвет (3 октомври 2022 г.), Инспектората към Върховния съдебен съвет (март/април 2020 г.), главният прокурор (заемана от временен изпълнител от 16 юни 2023 г.) и председателят на Върховния административен съд (22 ноември 2024 г.). След изявленията на Бойко Борисов от 5 февруари 2025 г., правителството не предприе никакви мерки за напредък по нито един от въпросите, свързани със съдебната система или рамката за борба с корупцията през цялата 2025 г. Временните ръководители на прокуратурата и Върховния касационен съд се назначават от органи, които нямат правомощия да извършват такива назначения. Както временният главен прокурор – Борислав Сарафов, така и временният председател на Върховния административен съд съд – Георги Чолаков, а по-късно и Маринка Чернева, са били съответно назначени от Прокурорската и Съдебната колегия на Върховния съдебен съвет. Ръководителите на прокуратурата и на двете върховни съдилища обаче трябва да се избират от пленарното заседание на Върховния съдебен съвет (член 129, ал. 2 от Конституцията). Следователно същият орган трябва да назначава и временните ръководители.
Докладът се фокусира и върху безрезултатния механизъм за разследване на главния прокурор
Механизмът за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници – централният въпрос за изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България – остава неефективен и неподходящ за целта, за която е създаден, тъй като на практика не е независим от главния прокурор и неговите заместници. По този начин, откакто решението по „Колеви“ влезе в сила през 2010 г., през 2026 г. ще се навършат 16 години, през които редица правителства и парламенти не успяха да въведат стабилна правна рамка, позволяваща провеждането на независими разследвания. Това се случва на фона на сериозни обвинения в корупция срещу временния главен прокурор и близки членове на семейството му – бившата му съпруга и сина му – които остават неразследвани.
Българските власти продължават да не успяват да разследват два големи скандала за търговия с влияние в съдебната система, свързани с две престъпни фигури – Петър Петров, известен като „Еврото“, бивш следовател и адвокат (понастоящем издирван), и Мартин Божанов, известен като „Нотариуса“ (убит през януари 2024 г.). През април 2025 г. Столичната прокуратура прекрати основното досъдебно производство по отношение на предполагаемия рекет и подкуп на магистрати от Петър Петров. Прокуратурата се позова на липса на доказателства за престъпленията, като по този начин ефективно „оправда“ замесените високопоставени съдебни фигури.20 През септември 2025 г. Софийският градски съд оправда Константин Сулев, прокурора, който първоначално се опита да разследва Петър Петров и връзките му с настоящия и.д. главен прокурор Борислав Сарафов.21 В доклада си от 2025 г. разследващата неправителствена организация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) подчертава, че Даниела Талева (специалният прокурор, натоварен с разследването на главния прокурор) е прекратила множество разследвания за предполагаемите връзки на Борислав Сарафов с мрежата „Осемте джуджета“ поради липса на доказателства.
Разследването по убийството на Божанов остава в застой. Освен това нито един магистрат не беше официално обвинен за участието си в неговата мрежа.
Клеветническа кампания срещу председателя на Върховния касационен съд остава ненаказана и не се разглежда от властите. След няколко случая, в които съдилища оспориха легитимността на временния главен прокурор, бяха стартирани няколко клеветнически кампании срещу председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова. През август 2025 г. Апелативният съд във Варна заведе дело в Конституционния съд, като поиска от него или да обяви член 173, ал. 15 от Закона за съдебната система за невалиден като несъвместим с Конституцията, или да даде тълкуване на същия в светлината на Конституцията. Основният въпрос на тази разпоредба и на делото пред Конституционния съд е дали Борислав Сарафов може да бъде считан за легитимен временен главен прокурор след 21 юли 2025 г. Това е датата, до която новоприетият член 173, ал. 15 позволява едно и също лице да заема временната длъжност. Междувременно, на 2 октомври 2025 г., в две последователни решения, Върховният касационен съд обяви Борислав Сарафов за нелегитимен временен главен прокурор и отказа да уважи исканията му за възобновяване на две наказателни дела, по които вече бяха постановени окончателни присъди. След това прокуратурата публикува изявление на своя уебсайт, в което обяви двете решения за „действие, продиктувано от неуморните опити за дестабилизиране на съдебната система“. В изявлението прокуратурата открито критикува „ръководството на Върховния касационен съд“ за мълчанието му по повод неопределени нападки срещу магистрати. Малко след това „Ангели на пътя“ – гражданска организация на близки на жертви на пътнотранспортни произшествия – публично призова Захарова да подаде оставка, защото допуска забавяне на правосъдието по дела за пътнотранспортни произшествия и налагане на леки наказания. Техният представител, Николай Попов нарече Върховния касационен съд „Политбюро на съдебната система“. В публикация във Facebook той освен това обвини Захарова, че подкопава авторитета на временния главен прокурор. Това съвпадна с публикации в таблоиди, които също атакуваха съдилищата за това, че поставят под съмнение легитимността на Сарафов. Отново през октомври Боян Новански, член на Висшия съдебен съвет, изрази опасения, че руският антивирусен софтуер на „Касперски Лабс“ се използва от Върховния касационен съд и заяви, че това застрашава националната сигурност. Освен това той намекна, че решенията на съда от 2 октомври 2025 г. може би са посочвали, че Борислав Сарафов е легитимен временен главен прокурор, но руски хакери може би са пренаписали съдържанието на решенията. Новански защити замяната на продукта на „Касперски“ с „Треликс“ – друго софтуерно решение, което също е критикувано за способността му да споделя файлове с чужди правителства или да редактира съдържанието им без знанието на потребителя.
Нито един от тези два случая на нападки срещу съда и срещу Захарова не беше разгледан от Викшия съдебен съвет или от друга институция. В средата на декември посланиците на Германия и Франция в България се срещнаха със Захарова и публично заявиха подкрепата си за независимостта на съдиите в България.
Временно изпълняващ функциите главен прокурор поиска от съдия да се оттегли от дело срещу него, защото е член на Съюза на съдиите в България. През октомври 2025 г. временно изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов поиска оттеглянето на съдия Мирослава Тодорова от дело, свързано с отказ да бъде разследван. Делото произтича от жалба на НПО „БОЕЦ“ след решение на специален прокурор да не започва производство въз основа на файловете „Euroleaks“ – предполагаеми архиви на Петьо Петров, които според твърденията доказват, че Сарафов е възпрепятствал разследвания. Сарафов посочи три основания за отвод: 1. Тодорова е член на Съюза на съдиите в България – професионална НПО, която призова за неговата оставка, след като той надхвърли законоустановения шестмесечен срок за временно изпълняващи длъжността ръководители. 2. В архивите на Петров са открити предполагаеми дисциплинарни досиета срещу Тодорова. 3. Срокът за обжалване е изтекъл. Този ход се разглежда като част от по-широка системна неспособност да се осигури независим надзор над главния прокурор. Критиците, включително правни експерти от Антикорупционния фонд, твърдят, че съдебната система не успява да привлече към отговорност високопоставени лица в контекста на тези скандали с „брокерство на влияние“.
Препоръки
Да се изиска незабавно и пълно обновяване на Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия Инспекторат (ИВСС). Продължаващото функциониране на тези органи с изтекъл мандат подкопава конституционния ред и възпрепятства ефективната отчетност.
Да се реформира механизмът за разследване на главния прокурор и да се гарантира избор на нов, постоянен ръководител чрез процедура, която изключва политическите „посредници на влияние“ и осигурява истинска публична прозрачност.
Да се прекратят опитите за дискредитиране на председателя на Върховния касационен съд и да се подчертае необходимостта от възобновяване на реформата на Висшия съдебен съвет — националния орган, отговорен за защита на независимостта на съдебната система.
Докато индивидуалните мерки под формата на парични обезщетения, определени в решенията на ЕСПЧ, обикновено се изпълняват своевременно, България изостава в изпълнението на предписаните общи мерки, особено по въпроси, считани за „спорни“, като легализирането на еднополовите семейства (Коилова и Бабулкова срещу България, № 40209/20), регистрацията на НПО на лица с македонска етническа идентичност (групата дела „ОМО Илинден и други“), регистрацията на православни църкви, различни от Българската православна църква (Българска православна старостилна църква и други срещу България, № 56751/13), предоставяне на право на глас на затворниците в общите избори (група дела Кулински и Сабев срещу България) и др. Въпреки че процесуалните закони предвиждат възобновяване на съдебни дела след решения на ЕСПЧ, случаите, в които са необходими законодателни мерки, както и някои други ситуации, в които мерките обикновено се оставят на преценката на законодателната власт, изпълнителната власт или местните власти, остават нерегулирани. В българското законодателство липсват разпоредби, които да задължават изпълнителната или законодателната власт да предприемат конкретни мерки за отстраняване на нарушение, заложено в законодателството или административните практики. Органът, на който са възложени отговорностите за наблюдение и насърчаване на изпълнението на решенията на ЕСПЧ, е същата дирекция в Министерството на правосъдието, която отговаря за представителството на България пред ЕСПЧ.
Ситуацията с „завладяната държава“ в България превърна антикорупционната рамка от механизъм за борба с корупцията в инструмент, използван срещу политическите и бизнес опоненти на де факто управляващите държавните институции. През 2024 г. се наблюдаваше значително увеличение на подобни институционални атаки, като тази тенденция се засили още повече през 2025 г. Антикорупционните органи започнаха произволни наказателни производства срещу няколко политически фигури с изричното намерение да преобразуват политическия пейзаж чрез използването на наказателното правосъдие.