31 октомври 2026 г.
Снимка: БТА.
БНТ и БНР „пропуснаха“ да отразят в новините си декларация, изразяваща загриженост за националната сигурност, от бившите президент Росен Плевнелиев и премиери Бойко Борисов, Николай Денков, Иван Костов, подписана и от други политици, общественици, висши офицери и дипломати. За това алармираха медиите „Дневник“ и „Клуб Z“.
В същото време медийно разследване показва, че БТА системно използва руската държавна ТАСС като междинен източник за новини от западни медии, чужди правителства и дори за публични събития в България. Пловдивският издател, преводач, общественик и политик Манол Пейков публикува тревожен анализ, според който Българската телеграфна агенция – официалната държавна, издържана от данъкоплатците информационна агенция на България, преразказва новините от Запада, цитирайки като източник руска държавна агенция. Публикацията се основава на материал на Медиапул, озаглавен „ТАСС като посредник на БТА: защо руска държавна агенция преразказва новините от Запада?“
Ето текста на публикацията на Манол Пейков:
„Българската телеграфна агенция (БТА) разполага с платени договори за пълен информационен достъп до водещите световни агенции: Reuters, Associated Press (AP), AFP и DPA.
Въпреки това националната ни информационна агенция системно използва руската държавна ТАСС като м е ж д и н е н източник за новини от западни медии, чужди правителства и дори за публични събития в България.
Отделен – и правен казус – е защо БТА продължава да цитира и РИА Новости, която е под официални санкции от Европейския съюз.
Когато става дума за събития вътре в Русия или за официалната позиция на Кремъл, търсенето на руски източници е естествен елемент от журналистическата работа. Остава обаче въпросът защо БТА ползва руски държавни медии за съобщения от САЩ, Европейския съюз и НАТО – и то когато първоизточникът е международна агенция, за чиито права БТА плаща.
Данните от архива на bta.bg за периода 1 февруари 2022 г. – 3 септември 2026 г. показват трайна практика: при търсене по темата за войната в Украйна се откриват 698 публикации, цитиращи „РИА Новости“ или ТАСС.
В значителна част от тях схемата е една и съща: западна медия публикува новина, ТАСС я препредава, а БТА цитира ТАСС (понякога наред с първоизточника, но често и самостоятелно).
Данните, които извадихме, съвсем не са изчерпателни, а само извадка от общия новинарски поток, произвеждан от държавната агенция. Но и те са достатъчни, за да се види, че ползването на ТАСС като филтър за западни информационни източници не е изолирано явление.
Примерите от масива показват, че руският посредник се използва за информация, която е напълно достъпна в първичния си вид за броени минути:
● Западни лидери и институции:
БТА цитира ТАСС за реч на Джо Байдън, за визита на Олаф Шолц или Фридрих Мерц, за решения на МВФ, за изказвания на Кая Калас, Виктор Орбан, полския премиер и външния министър на Унгария.
● Официални държавни източници и сайтове:
Информация от официалния уебсайт на президента на Украйна, от сайта на британското правителство или от Държавния департамент на САЩ стига до българския читател през бюлетите на ТАСС.
● Социални мрежи:
БТА се позовава на ТАСС, която от своя страна преразказва постове в Twitter/X на европейски политици и говорители на външни министерства.
● Препредаване на препредаването:
Откриват се парадоксални информационни вериги – БТА цитира ТАСС, която цитира датско радио, което се позовава на официални документи.
● Наблюдават се случаи, в които събития, случващи се в София (например изявления на руската посланичка Елеонора Митрофанова или интервюта на български политици), се отразяват от БТА с формулировката „предаде от София руската осведомителна агенция ТАСС“.
ТАСС не е неутрален информационен канал. ТАСС е 100% държавна информационна агенция на Руската федерация, изцяло подчинена на правителството.
В своята над 120-годишна история – от съветския си период до днес – агенцията никога не е имала за цел да предоставя обективна, неутрална или независимо проверена информация. Нейната институционална функция винаги е била една: да служи като официален рупор на държавната власт и инструмент за информационно влияние.
Когато ТАСС цитира западна медия, тя не прави суров превод. Тя много често прилага идеологическа обработка:
○ Подбор с цел внушение:
Изваждат се отделни изречения или изрази, които подкрепят официалния разказ на Кремъл, докато ключов контекст, уточнения или контрааргументи се спестяват.
○ Промяна на акцента:
Новината се преписва така, че западната политика или институция да изглежда слаба, разделена или агресивна.
○ Внушаване на легитимност:
Когато държавна агенция като БТА препредава този обработен преразказ, тя съзнателно или не валидира руската пропагандна интерпретация и я предоставя на българския читател като „установена международна новина“.
При РИА Новости проблемът надхвърля редакционната преценка и навлиза в правната сфера.
С Регламент (ЕС) 2024/1428 Съветът на ЕС включи РИА Новости сред медиите, подлежащи на рестриктивни мерки поради ролята им в разпространението на дезинформация и подкрепа на агресията срещу Украйна. Мерките са в сила от 25 юни 2024 г.
Въпреки това, след тази дата в сайта на БТА се откриват поне 16 позовавания на РИА Новости.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев е юрист по образование. От ръководството на обществена медия се очаква стриктно познаване и прилагане на европейския правен рамков режим.
Посредничеството на руските агенции влияе директно и върху езика, с който БТА съобщава за войната.
В наблюдаваните публикации има и случаи на употреба на наименованията „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“, свързани с позовавания на ТАСС.
Тези названия отразяват политическата терминология на руската страна и могат да създадат впечатление за международна легитимност на самопровъзгласилите се образувания. В журналистически текст употребата им следва да бъде придружена от необходимото уточнение за статута им, освен когато се предава точно цитат или се описва конкретно наименование.
Според наблюденията в първите месеци на войната подобни названия се срещат без уточнението „т.нар.“, а впоследствие редакцията започва да го използва. Това не доказва умишлено възприемане на руската позиция, но е допълнителен повод да се провери дали изборът на източник влияе върху терминологията на агенцията.
През ТАСС в българския информационен поток влизат твърдения за „американски биологични лаборатории“ (цитиращи говорителя на руското МО Игор Конашенков) без необходимия независим журналистически контекст.
Какво дължи БТА на обществеността?
БТА не е просто една от многото медии. Като национална агенция нейните съобщения се препубликуват автоматично от десетки български сайтове, вестници и радиостанции, достигат свободно до всяка заинтересована институция, до потребители по цял свят.
Ето защо изборът на източници в БТА има каскаденн ефект.
Когато БТА използва руска държавна агенция за преразказ на новини и събития, чийто първоизточник не е Русия, вторичната аудитория рядко проследява информационната верига до ТАСС.
Ръководството на БТА дължи публичен отговор на следните въпроси:
■ Защо се използва ТАСС за преразказ на новини, съобщения и документи, налични в първоизточник или в сервизите на Reuters, AP и AFP?
■ Продължаващ навик от миналото ли е това и съществува ли писмен редакционен стандарт за работа с руски държавни медии след 24 февруари 2022 г.?
■ Как БТА гарантира спазването на европейските санкции по отношение на РИА Новости след 25 юни 2024 г.?
■ Какви правила предотвратяват навлизането на пропагандна терминология и непотвърдени военни внушения в емисиите на агенцията?
Това е въпрос редакционна отговорност, професионализъм и публична отчетност.“
