20 юли 2026 г.
Автор: Теодора Станимирова, factchek.bg.
На 13 юни се проведе 19-о издание на София прайд – едно от най-големите шествия за права в България. На него членове на ЛГБТИ+ общността и подкрепящи ги граждани излязоха по улиците на столицата, за да заявят искането си за равни права. В същото време в социалните мрежи започнаха да се разпространяват публикации против прайда, придружени от неверни твърдения, че проблеми с правата на ЛГБТИ+ общността няма. Сред авторите им са депутатът от „Възраждане“ Юлиян Губатов и бившият кандидат за депутат от „Прогресивна България“ и съпредседател на сдружение „Род” Давид Александров.
В действителност ЛГБТИ+ хората са лишени от над 300 права обяснява пред Factcheck.bg правозащитната адвокатка и съпредседателка на ЛГБТИ+ организацията „Действие” Деница Любенова. Основното сред тях е невъзможността за сключване на брак между две лица от един и също пол, а от него произтичат останалите.
Право на наследяване
В интервю за Дарик Александров, който подчертава, че е юрист, заявява по отношение на ЛГБТИ+ правата: „Разбирам, знам, казват, ама ние не можем […]ако някой е болен, да отидем в болницата, да го видим, да наследим. Ами не е вярно, не е вярно. Значи малко да отидат юристи при тях и да седнат да си помислят. Имат достатъчно договори и неща, които всеки може да сключи с всеки. Всеки може да каже „Ако аз почина, моето наследство ще отиде при този. Ако аз отида в болницата, може да посети този“. Проверка на Factcheck.bg показва, че твърдението е невярно.
Адвокат Деница Любенова обяснява пред Factcheck.bg, че завещанието не значи непременно прехвърляне на правата на собственост, тъй като останалите роднини на починалото лице имат право на т. нар. „запазени части” и могат да оспорят завещанието по съдебен път. Според чл. 9 от Закона за наследството съпругът има право да получи запазена част от наследството, като останалата част се поделя между други роднини. В чл. 30 на същия закон е записано, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на наследството си поради дарения или завещание, може да поиска намаляване на дарената или завещаната част до запълване на неговата собствена. С други думи завещанието не гарантира наследяване при еднополовите двойки в същата степен, както при граждански брак.
Права в сферата на здравеопазването
От липсата на брачно равенство произтича и невъзможността за посещение в болница и получаване на информация за медицинското състояние на партньора. Адвокат Любенова посочва, че в спешни случаи решения за здравето на партньора могат да вземат само роднините му, а при смърт преживелият партньор няма право да получи достъп до починалия.
Според Закона за здравето (чл. 98) на лица, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия, за която се уведомяват роднините и съпругът. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е записано, че преживелият партньор, децата и роднините на загинал по време на служба военнослужещ имат право на безплатна медицинска и психологическа подкрепа (чл. 226 л). Според Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки жив донор на органи, клетки и тъкани може да бъде само роднина или съпруг на реципиента (чл. 26, ал. 1), като изключение може да се направи за партньори във фактическо съпружеско съжителство, за което има данни от поне две години (чл. 26, ал. 2, т. 1). В същия закон за трансплантациите (чл. 21) е записано, че вземането на органи и тъкани от починал донор се извършва по определен ред, но партньорът на починалото лице може да предостави писмен отказ от процедурата.
В изброените случаи партньори от един и същи пол са изключени, заради невъзможността да сключат или да им бъде признат вече сключен в чужбина брак, както и заради липсата на правно признаване на връзката им.
Право на осиновяване
Осиновяването в България не може да бъде извършено от две лица, освен ако те не са съпрузи (чл. 81 от Семейния кодекс). Това изключва възможността на еднополови двойки да осиновят дете и да бъдат вписани като негови осиновители. Съществува възможност за осиновяване като самотен родител, но Деница Любенова обясни, че в тази ситуация другият партньор няма правна връзка с осиновеното дете. Т.е то може да живее с двама родители, които са във връзка, но само единият е родител по документи и може да взима решения за него, вкл. при спешни медицински случаи. В случай на смърт на осиновителя детето не може да остане при другия родител именно заради невъзможността за вписване на двама родители от един и същи пол като осиновители. В такъв случай осиновеното дете би отишло при най-близките роднини на починалия родител, в приемно семейство или в дом.
Защита от домашно насилие
Дете, осиновено от един родител в еднополова връзка, не се разглежда и като пострадало от домашно насилие по Закона за защита от домашно насилие. Според текстовете в ЗЗДН: „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие” (чл. 2, ал. 2). А извършителят на домашно насилие може да бъде бивш или настоящ съпруг, както и лице, с което родителят живее или е живял във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка (чл. 3, ал. 10-11). В контекста на липсата на брачно равенство и правно регулиране на еднополовите взаимоотношения Законът за защита от домашно насилие изключва ЛГБТИ+ общността от защита по него, както и децата, осиновени в еднополови семейства, именно защото съжителството и интимната връзка на лица от един и същи пол не се признава по закон.
Право на придобиване на българско гражданство за съпруг
Тъй като България не признава сключени в чужбина бракове, се отнема възможността на чужденец, който има брак с лице от български произход да придобие гражданство по облекчена процедура (чл. 13 от Закона за българското гражданство).
Семейства на бежанци, получили статут в България, също се ползват със защита, но това не се прилага по отношение на партньор от същия пол. Такъв е случаят с руски гражданин, получил убежище в България, но съпругът му – гражданин на Беларус, получава множество откази за убежище. И двамата са застрашени от преследване в собствените си държави, но не могат да се възползват от правото на автоматично получаване на статут за съпруг на бежанец, тъй като България не признава брака им.
Право на промяна на юридическия пол
Промяната на пола в България е записана в Закона за българските лични документи. Чл. 9, ал. 1 гласи: „При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни“. А в правилника за издаване на български документи е обозначено, че при промяна в гражданското състояние, която не е отразена в Националната база данни „Население“, към заявлението за промяна на личните документи се прилагат допълнителни актове, вкл. за промяна на пола (чл. 20, ал. 2, т. 5).
Промяната на юридическия пол може да се извърши само по съдебен ред, както е предвидено в чл. 76 от Закона за гражданската регистрация. Тълкувателно решение на Върховния касационен съд през 2023 г. обаче постанови, че трансхората не могат юридически да сменят пола си. Според доц. Деяна Марчева, преподавателка по конституционно право в Нов български университет, решението на ВКС прекъсва 30-годишната практика на българските съдилища да дават възможност за смяна на юридическия пол, позовавайки се на Европейската конвенция за правата на човека. Правото на ЕС обаче стои над националното и следва да се прилага, ако има липси в законите на държавите членки. Следователно България е в нарушение на правото на ЕС и оставя транс и интерсекс хората без основното им право на личен живот, който включва съответствие между данните в личните документи и самоопределянето им, казва доц. Марчева. От разликата между външните белези и пола в личните документи следва и затруднен достъп до медицински и административни процедури.
Други права, от които са лишени ЛГБТИ+ хората
- Право на отказ от свидетелстване на съпруга или лицето, с което обвиняемият се намира във фактическо съпружеско съжителство (чл. 119 от Наказателния кодекс);
- Право на свиждания, кореспонденция или телефонна връзка със съпруг или лице, с което лишеният от свобода се намира във фактическо съпружеско съжителство (чл. 86, ал. 2 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража);
- Право на отпуск за встъпване в брак или при смърт на партньора (чл. 157 от Кодекс на труда);
- Право на обезщетение за гледане на болен член от семейството, признато на съпруга (чл. 45, ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване);
- Право на преживелия съпруг на наследствена пенсия (чл. 80, ал. 2 КСО) или добавка от пенсията на починалия (чл. 84 КСО);
- Право на данъчни облекчения за млади семейства (чл. 22а от Закона за данък върху доходите на физическите лица).
България вече е задължена да създаде правна рамка за признаване на еднополови съжителства, да признава родителство, установено в друга държава членка на лица от един и същи пол, както и да създаде ясен механизъм за промяна на юридическия пол. Това са права, гарантирани от ЕС, и не могат да бъдат ограничавани заради липси в националното законодателство на държавите членки.
Източник: Factcheck.bg.