25 април 2026 г.
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Как се извършва вписване на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс (в сила от 22.12.2023 г.)?“.
Съгласно чл. 84, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) от Семейния кодекс:
Дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, към която прилага мотивирана оценка на причините за неуспешната реинтеграция или за промяна на мярката. Молбата се разглежда по реда на бързото производство по глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от министъра на труда и социалната политика, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика. Според изложените съображения различните подходи в съдебната практика относно вписването по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс (СК) създават съществени затруднения в дейността на териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане по вписване на деца за осиновяване в действащата към момента Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Една част от съдилищата постановяват решения за вписване на деца съгласно новата разпоредба на чл. 84, ал. 3 от СК, а други – прекратяват производствата като недопустими.
Преобладаващата съдебна практика се обединява около становището, че по аргумент от § 36 от ПЗР на ЗИД на СК до въвеждане в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) всички процедури по Глава осма от Семейния кодекс „Осиновяване“ следва да се разглеждат и довършват по досегашния административен ред, по който компетентността е възложена на директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане (РДСП). Такава е и застъпената позиция от състави на ВКС в мотивите към определения по ч.гр.д. № 3587/2025 г., ч.гр.д. № 444/2026 г. и ч.гр.д. № 4967/2025 г. Според приетото в тях при действащата редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК и при липса на създадена и функционираща НЕИСПО по отношение на процедури за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, започнали преди 31.12.2026 г., следва да се прилага досегашният ред. Съгласно този ред вписването, респективно отказът за вписване, се извършва със заповед на директора на съответната РДСП, която подлежи на оспорване по реда на АПК, без да е необходима предварителна съдебна намеса. В този смисъл в искането са цитирани и актове на първоинстанционни и въззивни съдилища в страната.
Други съдебни състави се произнасят с решения за вписване по чл. 84, ал. 3 от СК. В определение по в.ч.гр.д. № 460/2025 г. на Окръжен съд – Перник се посочва, че с § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46/2024 г. за реда за вписване, водене, съхраняване, поддържане и функциониране на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване е регламентирано, че производството по реда на чл. 84, ал. 3 от СК се осъществява по съдебен ред. В този смисъл съдът възприема тълкуването на ал. 1 във връзка с ал. 2 на § 7 от ПЗР на наредбата, като отменя обжалваното определение на Районен съд – Перник и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Окръжен съд – Кюстендил в определение по в.ч.гр.д. № 437/2025 г., с което отменя определение на Районен съд – Дупница, приема, че не е налице противоречие между предвиденото в § 36 от ПЗР на ЗИД на СК и уредбата в § 7 от ПРЗ на Наредба № РД-06-46/2024 г. Застъпва разбирането, че с чл. 84, ал. 3 от СК е уредена изцяло нова хипотеза, несъществувала до измененията в Семейния кодекс, при която е допустимо вписване на дете в регистрите за пълно осиновяване. Доколкото производството по чл. 84, ал. 3 от СК във връзка с § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46/2024 г. е ново и не касае съществували до момента хипотези, по отношение на него не се прилага § 36 от ПЗР на СК, уреждащ реда, по който следва да бъдат разглеждани заварените процедури по Глава осма от Семейния кодекс „Осиновяване“, а не новите такива. Следователно районният съд дължи произнасяне по исковата молба, като провери нейната редовност и наличието на материалните предпоставки, закрепени в нормата на чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс. В искането на министъра на труда и социалната политика са цитирани и други актове на съдилища в този смисъл.
В този контекст се налага уеднаквяване на съдебната практика чрез постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Това е необходимо, за да се осигури еднакво прилагане на чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс, да се гарантира правната сигурност на всички участници в процеса на осиновяване и най-важното – да се защити правото на децата, за които са налице условията за вписване за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК, на сигурна, стабилна и трайна семейна среда, като се предотвратят всякакви забавяния или пречки за реализиране на техния най-добър интерес, пише в искането за образуване на тълкувателното дело.