21 април 2026 г.
Съдът в Люксембург (СЕС) установи с решение по дело C-769/22, че Унгария е нарушила европейското право, като е приела закони с мотиви, че целят защита на децата, а по същество забраняващи или ограничаващи достъпа до съдържание, включително в аудиовизуалния или рекламния сектор, което изобразява или насърчава отклонение от самоидентичността, съответстваща на пола, определен при раждането, промяна на пола или хомосексуалност. Вследствие на иск за неизпълнение на задължения, предявен от Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз (СЕС) констатира, че Унгария е нарушила правото на ЕС, при това на няколко различни нива: първичния и вторичния правов ред, свързан с услугите на вътрешния пазар, Хартата на основните права на Европейския съюз, член 2 от ДЕС и Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Електронен съдник припомня, че подобни промени през 2024 г. бяха приети и в българския Закон за предучилищното и училищното образование, по предложение на партия „Възраждане“, а тогавашният президен Румен Радев не наложи вето върху тях и те влязоха в сила. Съгласно сега действащия чл. 11, ал. 2, т. 3 от ЗПУО „(2) В системата на предучилищното и училищното образование се забраняват действия свързани с извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност различна от биологичната. В § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗПУО пък беше предвидено и към момента съществува легално определение за „нетрадиционна сексуална ориентация“, като „различно от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове.“
Решението на СЕС е по иск на Европейската комисия за неизпълнение на задължения срещу Унгария във връзка с приемането на ограничаващото и стигматизиращо ЛГБТИ+ лицата закондателство. Според Комисията Унгария е нарушила първичния и вторичния правов ред на Европейския съюз, свързан с услугите във вътрешния пазар, както и някои права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), член 2 от ДЕС, а също и Общия регламент за защита на данните (GDPR). Съдът, заседаващ в пълен състав, констатира, че искът е основателен по отношение на всички изтъкнати правни основания. На първо място, разгледаното унгарско законодателство нарушава свободата на предоставяне и получаване на услуги, която е заложена в първичния правов ред на Европейския съюз, както и в различни разпоредби на Директивата за електронната търговия, Директивата за услугите и Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Съдът констатира, че измененията ограничават възможността на доставчиците на медийни услуги или други доставчици да разработват и разпространяват съдържание, чийто определящ елемент е по същество представянето или насърчаването на отклонение от самоидентичността, съответстваща на пола, определен при раждането, на промяна на пола или на хомосексуалност. По този начин тези изменения водят до ограничения на тази свобода. След това Съдът потвърждава, че съгласно правото на ЕС е възможно такива ограничения да бъдат оправдани с насърчаването на най-добрия интерес на детето или с необходимостта да се защити правото на родителите да осигуряват възпитанието и обучението на децата си в съответствие с техните религиозни, философски и педагогически убеждения, като и двете са гарантирани от Хартата. Съдът подчертава и свободата на преценка, с която разполагат държавите-членки при липса на хармонизиращи правила на равнище ЕС, когато определят съдържанието, включително аудиовизуалното съдържание, което може да навреди на физическото, психическото или моралното развитие на непълнолетните. Въпреки това Съдът констатира, че тази свобода на преценка трябва да се упражнява в съответствие с Хартата, респ. със забраната за дискриминация на основата на пол или сексуална ориентация, гарантирана от член 21 (1) от нея. Съдът констатира, че това не е случаят с унгарския закон. Всъщност този закон се основава на критерия, че всяко представяне или насърчаване на отклонение от самоидентичността, съответстваща на пола, определен при раждането, на промяна на пола или на хомосексуалност, накърнява най-добрия интерес на детето. Такъв подход разкрива предпочитание към определени идентичности и сексуални ориентации в ущърб на други, които в резултат на това биват стигматизирани, което е несъвместимо с принципите на плурализъм и недискриминация на основата на пол или сексуална ориентация. Предвид това въпросните ограничения не изглеждат оправдани при никакви обстоятелства, между другото, с цел насърчаване на най-добрия интерес на детето. Съдът уточнява, че непълнолетните могат да бъдат адекватно защитени срещу програми, които не са подходящи за тяхната възраст, без да има пряка дискриминация в това отношение на основата на пол и сексуална ориентация, каквато е тази, произтичаща от въпросните изменения. Второ, тези изменения представляват особено сериозна намеса в няколко основни права, защитени от Хартата, а именно забраната на дискриминация на основата на пол или сексуална ориентация, зачитането на личния и семейния живот, 5 както и свободата на изразяване и информация. Въпросната унгарска законодателна уредба стигматизира и маргинализира лицата, които не са от биологичния пол, с който са родени — включително транссексуалните лица — или лицата, които не са хетеросексуални, като ги представя като вредни за физическото, психическото и моралното развитие на непълнолетните лица единствено въз основа на тяхната полова идентичност или сексуална ориентация. Заглавието на закона за изменение свързва тези лица с лица, осъдени за педофилия; това е асоциация, която увеличава стигматизацията на първите и насърчава поведение, продиктувано от омраза, спрямо тях. При тези обстоятелства въпросните намеси подкопават същността на посочените по-горе основни права и следователно не могат да бъдат оправдани с целите, на които се позовава Унгария, а именно насърчаването на най-добрия интерес на детето или правото на родителите да осигурят образованието и възпитанието на децата си в съответствие с техните религиозни, философски и педагогически убеждения. Съдът констатира също така, че в случая Унгария е извършила нарушение на правото на човешко достойнство. Това произтича от факта, че оспорените от Комисията аспекти на унгарския закон третират група лица, съставляващи неразделна част от общество, в което преобладава плурализъм, като заплаха за обществото, заслужаваща специално правно третиране, единствено въз основа на тяхната полова идентичност или сексуална ориентация. Обидният и стигматизиращ характер на закона за изменение води до установяване, поддържане или засилване на социалната „невидимост“ на тези лица, което нарушава тяхното достойнство. Трето, Съдът констатира за първи път отделно нарушение на член 2 от ДЕС, който изброява ценностите, върху които се основава Съюзът и които са общи за всички държави-членки. Аспектите на унгарския закон, насочени към съдържание, което изобразява или насърчава отклонение от самоидентичността, съответстваща на пола, определен при раждането, промяната на пола или хомосексуалността, представляват координирана поредица от дискриминационни мерки, които нарушават по явен и особено сериозен начин правата на лицата, които не са цисгендерни — включително транссексуалните лица — или на лицата, които не са хетеросексуални, както и ценностите на зачитане на човешкото достойнство, равенство и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Следователно този закон противоречи на самата идентичност на Съюза като общ правен ред в общество, в което преобладава плурализмът. Унгария не може валидно да се позовава на своята национална идентичност като обосновка за приемането на закон, който нарушава посочените по-горе ценности.