15 ноември 2025 г.
Вчера в Държавен вестник бяха обнародвани дългоочакваните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Тe ще влязат в сила от 18 ноември 2025 г. Както Електронен съдник писа, промените бяха пуснати по „бързата писта“ и, според мотивите към тях, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в „Националния план за възстановяване и устойчивост – Реформа „Противодействие на корупцията“, а именно: изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Накратко, те бяха гласувани по неволя от управляващите – не за да се гарантира ефективността на наказателния процес, а за да не се изпусне еврофинансиране. Това става ясно и от факта, че в последния момент успяха не само да смачкат част от тях, но и да влошат положението отпреди приемането им.
Електронен съдник припомня, че още при обсъждането на законопроекта в правна комисия, Божидар Божанов изказа подозрения, че се създава опасност за нови възможности за главния прокурор да прави каквото си иска с делата на трупчета. В случая управляващите не рискуваха да привлекат допълнително внимание върху и без това компрометирания ни, дори според върховните ни съдии, главен прокурор, а оставиха това „правомощие“ – оставянето на делата на „трупчета“ на административните ръководители на прокуратури, които са му пряко подчинени. Административните ръководители така или иначе отдавна вече могат и правят това – удължават разследването с бланкетни актове до безкрайност (чл. 234, ал. 3 НПК). След промените вече ще се произнасят и по исканията за ускоряване на производството. Съдът вече няма контрол. Реакциите на професионалната общност вж. по-долу.
Ето по същество какви промени в НПК са в сила от идния вторник, 18 ноември 2025 г.:
Ново правомощие за главния прокурор – да отменя еднолично постановленията за прекратяване на наказателното производство при тежки престъпления
Нова разпоредба в чл. 243, ал. 11 от НПК предвижда, че главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, респ. една година – в останалите случаи, считано от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато:
- законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен;
- е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
- някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред;
- прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
- се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и имат съществено значение за делото;
- с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство;
- не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно.
Обстоятелствата по т. 3, 4 и 5 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване.
Промени в института на разпоредителното заседание
В чл. 248, ал. 1, регламентиращ въпросите, обсъждани от съда в разпоредителното заседание, в т. 9 се допълва още един въпрос: налице ли са основания за обединяване или разделяне на делото. Съобразно отговора на този въпрос, в ал. 5, т. 5-7 са допълнени възможностите на съда да включи в определението, с което приключва разпоредителното заседание: да може да отдели материалите за подсъдим, който не се е явил и за който не е приложима разпоредбата на чл. 269, ал. 3, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина; да може да отдели материалите за подсъдим, изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или който има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина; да може служебно или по искане на някоя от страните да приложи чл. 41, т. е. да обедини делото с друго/и, като съобрази подсъдността им.
Промени в института на ускоряване на досъдебното производство
Досега пострадалият и ощетеното юридическо лице можеха да искат ускоряване на разследването, само ако имаше привлечено обвиняемо лице. С промените те имат възможност да поискат ускоряване и когато няма привлечен обвиняем, ако е изтекла една година от образуване на досъдебното производство. Досега исканията за ускоряване, включително от обвиняемия, се разглеждаха от съда. С промените те подлежат на контрол само пред административния ръководител на съответната прокуратура.
Веднага след приемането на текстовете на второ гласуване, Надежда Йорданова (депутат от ПП-ДБ) реагира гневно във Фейсбук:
„Днес управляващото мнозинство скандално прекрои института за искане на ускоряване на досъдебното производство, когато в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи. С едно гласуване, управляващото мнозинство реши, че по исканията за ускоряване на досъдебното производство, вече ще се произнася по-горния прокурор, а не съдът.
Защо е скандално?
Както от принципно естество, така и от процедурно.
С това изменение въпросът за бавно провеждане на досъдебното производство остава затворен изцяло в прокуратурата. Прокуратурата ще може да протака досъдебните производства до безкрай, сама да контролира себе си, без да може засегнатите лица да търсят защита от съда. Това не насърчава прокуратурата да работи бързо и ефективно, да разследва обективно, всестранно и пълно. Напротив, отваря още повече възможности за “дела на трупчета” и “папки в чекмеджета”, които могат да я превръщат в бухалка за неудобните и средство за упражняване на контрол върху разставени на управленски позиции, хора. Изменението бе промушено като “правно – техническа редакция” в зала с изчитане от трибуната в пленарното заседание, без да е проведено обществено обсъждане, без оценка на въздействието, без да е обсъждано нито на първо гласуване в Пленарна зала, нито на второ гласуване в Комисията по конституционни и правни въпроси.„
В неподражаемия си стил реагира и адв. Ина Лулчева:
„Положението е следното – този, който е допуснал продължаване на разследването повече от две години сам ще преценява дали да уважи оплакването на обвиняемия и пострадалия, че този срок е неоправдан, т.е. днес удължава срока и очакваме утре обективно да прецени дали е бил прав! А може би и да се самонакаже за протакането. Ситуацията предполага да не е съгласен със себе си (по д-р Тони Филипов, светла да е паметта му). Ако пък е съгласен със себе си – оплачете се на съседите, друг вариант няма. Това е поредната подигравка! И да живеят делата на трупчета, гаранцията за успех на управляващите и подкрепящите ги!„
Адв. Стефан Левашки беше съвсем лаконичен:
„Пълна глупост е това, по-добре тази мимикрия да не съществува въобще в правния мир, след като няма да има съдебен контрол.„