31 октомври 2025 г.
Лидерът на политическа партия „Възраждане“ е окончателно осъден да плати 5000 лв за клевета на журналиста, отишъл да заснеме луксозната му къща и да задава неудобни въпроси за произхода на средствата, с които е закупена. Върховният касационен съд не допусна до касация жалбата на Костадинов и така решенията на Апелативен съд – София и на Софийски градски съд, с които депутатът беше осъден за клевета вече са в сила. Делото приключи, повече от пет години след като журналистът беше охулен във видео колаж, публикуван във фейсбук профила на Костадинов.
Преди повече от две години Костадинов беше осъден на първа инстанция от Софийски градски съд да плати 5000 лв за клевета и обиди към разследващия журналист, съдържащи се в специално монтирано видео, с добавени субтитри, за което съдебна експертиза установи, че е вмъкнат гласът на журналиста, като думите му са изопачени в субтитрите по обиден за него начин. Обезщетението е за неимуществени вреди вследствие на разпространени чрез видео, публикувано във фейсбук профил на Костадин Костадинов на 06.05.2020 г. със заглавие: „Възраждане Без цензура – Разтърсващи факти“. Обидни и клеветнически твърдения са по-конкретно: „за да монтира поръчков материал …един журналист….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали…“; „При гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“.
Искове бяха заведени и срещу политическата партия „Възраждане“, но те бяха отхвърлени още на първа инстанция. Исковете бяха предявени за публикация в сайта на партията от 13.05.2020 г. със заглавие „Търпението на В. свърши“ и съдържащите се в нея обиди, а именно: „върхът на наглоста беше репортажа на така наречения „разследващ журналист“ В.И.. Манипулативни кадри….“, както и клевети: В. е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина.“ Ето мотивите на първоинстанционния съд, с които той отхвърли иска срещу партията: „за да бъде уважен предявеният срещу политическа партия „В.“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, освен наличието на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде доказано и наличието на правоотношение по възлагане на работа. Решаващият съдебен състав намира, че изказването на член на политическа партия не може да обуслови отговорност на партията, в която членува, респективно изказването на депутат не може да обуслови отговорност на партията, от която е включен в изборната листа. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че политическа партия „В.“ е възложила на автора на статията представителство, не е налице възлагане нито по силата на гражданскоправна сделка, нито по силата на административен акт, поради което няма основание за ангажиране отговорността на втория ответник за извършените в лично качество действия от страна на първия ответник. В този смисъл е и изложеното от Върховния касационен съд в Определение № 140 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2018 г., III г. о., в което е посочено, че парламентарно представена партия като политическа структура не може да има качеството по чл. 49 ЗЗД по отношение на избраните народни представители от своята парламентарна група в Народното събрание, във връзка с вреди от изказванията им като депутати. На следващо място, не бе установено при пълно и главно доказване, че именно ответната политическа партия е регистрирала уебсайта https://*****.bg/. като по делото не се установи да е налице каквато и да е връзка между партията и публикацията на посочения сайт. На следващо място в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения„.