28 октомври 2025 г.
Административен съд – София град (АССГ) прогласи нищожност на разпореждането на съдебния администратор на Софийски районен съд (СРС), с което се даваха задължителни указания на служителите на съда да не предоставят достъп до делата на адвокати без изрично пълномощно.
АССГ е разгледал правомощията на съдебният администратор, регламентирани в чл. 5, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), и е установил, че те не предвиждат правомощие на съдебният администратор да ограничава достъпа до дела на адвокати, които не са изрично упълномощени по конкретното дело. Достъпът до дела може да бъде ограничен в определени хипотези, като например тази на чл. 30, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1 Закона за защита на класифицираната инфопмация, но не й от съдебен администратор в съответната съдебна администрация – мотивира решението си съдия Евгения Иванова. Същевременно по делото не е представена заповед или друг акт от председателя на СРС, предоставящ право на съдебния администратор при СРС да изпълнява и други задължения, възложени му от административния ръководител на съда.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) предвижда, че адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Законовият текст предвижда свободен достъп до делата и не предвижда правомощие на съдебния администратор да въвежда условия и изисквания към адвокатите, за да бъде реализирано това тяхно право. Този принцип за свободен достъп до делата, освен че е уреден на ниво закон в ЗА, е и възпроизведен в разпоредбата на чл. 77, ал. 3 ПАС, според която адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от ЗА, като имат право на свободен достъп и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на адвокатска карта. С други думи законовото право на достъп до делата е възпроизведено и зачетено от Пленума на ВСС при приемане на ПАС. И тъй като правилникът регламентира дейността на съдебната администрация, правомощията и функционални задължения на отделните съдебни длъжности, то следва да се направи извод, че служи за рамка, определяща кръга на правомощията и дейностите за тези длъжности. Това следва от разпоредбата на чл. 1 ПАС, в която се посочва, че с него се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики и организацията на работата. Правомощието по организация на работата в конкретния случай обаче по същество създава ново правило за достъп на адвокатите до дело, по което не са процесуални представители на страна. Това правило влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 31 ЗА и чл. 77, ал .3 ПАС и е въведено, без съдебният администратор да притежава правомощие да го въведе.
От горното следва, че при издаване на разпореждането, в обжалваната му част, съдебният администратор е излязъл извън правомощията си, тъй като нито ЗСВ, нито ПАС му предоставят такова, съгласно което може да ограничи достъпа на адвокатите до съдебните дела. Разпореждането, в обжалваната му част следва да се прогласи за нищожно, като издадено без да е налице необходимата материална компетентност за това.
Решението на АССГ, постановено по адм. дело № 4830/2024 г., не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния даминистративен съд.
При проверка по делото Електронен съдник установи, че съдебният администратор на СРС, който е ответник по делото, позовавайки се на становище на Европейската комисия, постановено по адм. дело № С-541/2024 г. на Съда на ЕС, е поискал от АССГ да отправи преюдициално запитване по въпросите, по които Съдът на ЕС вече е бил сезиран от СРС по дело С-541/24 (Налтов) и на което запитване, поради процесуални пречки, същият съд не е дал тълкуване. АССГ отказва да отправи запитване с мотиви, че не са налице условията на чл. 628 от ГПК, липсва необходимост от тълкуване на правни норми на правото на ЕС, които са засегнати в настоящия правен казус.
Електронен съдник припомня, че практиката на Съда на ЕС по дела, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, е изключително богата. Каталог на приключилите и висящи дела по тези въпроси е наличен тук.