Принципът „не виждам зло, не чувам зло, не казвам зло“ има древни корени. Още в „ Аналектите на Конфуций“ се казва: „Не гледай това, което е противно на благоприличието; не слушай това, което е противно на благоприличието; не говори това, което е противно на благоприличието; не прави никакво движение, което е противно на благоприличието.“ Около 8-ми век, будистки монаси донесли поговорката в Япония . В крайна сметка тя била преведена като 見ざる, 聞かざる, 言わざる – „mizaru, kikazaru, iwazaru “, което означава „не виждам, не чувам, не казвам“. Докато -zu / -zaru е често срещан (макар и архаичен) суфикс, използван за отричане на глагол, saru — или, като суфикс, -zaru — означава „маймуна“ на японски. Тази игра на думи е довела до асоциирането на поговорката с маймуните.
Мотивът с три маймуни се среща из цяла Азия. Някои смятат, че е донесен в Китай от Индия по Пътя на коприната, а след това в Япония. По време на периода Едо, който продължава от 1603 до 1868 г., група от три маймуни често е изобразявана в будистки скулптури, като спътници на народното божество Шомен-Конго.
През 1617 г. в японския град Нико е построен величественият храм Тошогу, посветен на Токугава Иеясу, първия шогун на шогуната Токугава, обожествен посмъртно. Една от сградите, които образуват комплекса, е Свещената конюшня, украсена със скулптура от осем панела, приписвана на Хидари Дзингоро, легендарен скулптор, чието съществуване е предмет на дебати. Скулптурата изобразява осем етапа от живота, изобразени чрез маймуни. Най-забележителният ѝ панел е „Трите мъдри маймуни“, който изобразява три японски макака, представляващи принципа на невиждане (Мизару), нечуване (Кикадзару) и неказване (Ивадзару). Този конкретен релеф е въведен в западния свят по време на ерата Мейджи (1868-1912), което води до появата на поговорката „не виждай зло, не чувай зло, не говори зло“.
Посланието на трите мъдри маймуни напомня и на тази притча от Древна Гърция:
Веднъж ученик на Сократ го посетил в дома му разстроен и му рекъл:
– Учителю, искам да ти разкажа как един твой ученик е говорил недоброжелателно за теб…
Сократ веднага го прекъснал:
– Почакай! Първо ми отговори пречисти ли това, което имаш да ми кажеш, през трите филтъра?
– Трите филтъра ли? – учудил се ученикът.
– Първият филтър – отвърнал Сократ – е истината. Провери ли внимателно дали това, което искаш да ми кажеш е истина?
– Ами не, но го чух от едни съседи.
– Но трябва поне да си го прекарал през филтъра на добротата. Добро ли е това, което искаш да ми кажеш?
– Ако трябва да съм честен не, дори точно обратното…
– Тогава ще имам ли полза от това, което искаш да ми кажеш.
– Всъщност не, не виждам каква полза би могъл да имаш – отговорил ученикът.
– Тогава – заключил мъдреца – ако това, което искаш да ми кажеш, не е нито вярно, нито добро, нито има полза от него, изобщо не ми го казвай.