4 октомври 2025 г.
Снимката е на част от отчета на Асоциацията на прокурорите в България за 2022 – 2025 г. Без да се заяждаме, сдруженията в обществена полза, каквото е АПБ, са длъжни по закон да изготвят и обявяват докладите за дейността си на годишна база. Но какво тук значи някакъв закон…
На 3 октомври 2025 г. Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) излезе с позиция по повод разпорежданията на Върховния касационен съд от 2 октомври 2025 г., с които се приема, че след изтичане на шестмесечния срок по чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт временното ръководство на прокуратурата е изгубило легитимност.
Ето становището на АПБ в цялост, като бележките на Електронен съдник са отбелязани в червено:
„Прокуратурата е конституционно установен орган и стабилността на нейното ръководство е непосредствен гарант за върховенството на правото, защитата на правата на гражданите и предвидимостта на наказателната политика, поради което решенията по тези въпроси следва да се вземат единствено в рамките на Конституцията и закона и при стриктно зачитане на правната сигурност.“ Стабилността на ръководството на ПРБ само по себе си не гарантира нищо. Ръководството на прокуратурата включва, освен главен прокурор, още 144 висши прокурори във ВКП, както и административни ръководители и техни заместници на всяка прокуратура. Актовете на главните прокурори запазват действието си, включително методическите указания и инструкциите, дори постът главен прокурор да не е зает. За осигуряване стабилността на ръководството АПБ трябва да се обърне към Борислав Сарафов, който следва формално да сдаде властта, за да се поеме курс към процедура за назначаване на нов и. ф., и към Прокурорската колегия на ВСС – която да инициира и проведе тази процедура. ВКС единствено констатира съдържанието на действащата законова разпоредба съобразно нейното автентично тълкуване.
„Въведеното от законодателя ограничение за продължителността на временното изпълняване на функциите има легитимна цел – да се предотврати продължително временно управление и да се укрепи институционалната предвидимост. Текстът, обаче страда от непрецизност и поражда тълкувателни колизии. В правовата държава обратното действие е допустимо само, ако е предвидено изрично и недвусмислено, по общото правило в преходните и заключителните разпоредби. При липса на такава изрична воля на законодателя не може тълкувателно да се предполага ретроактивност, тъй като това засяга вече възникнали правоотношения, създава непоследователност в практиката и подкопава доверието в правния ред. АПБ заявява уважение към ролята на Върховния касационен съд за уеднаквяване на практиката, но подчертава, че съдебните мотиви не могат да заместят изрична законодателна воля, нито да разширяват приложното поле на нормите отвъд техния текст. Корекции на законодателния режим следва да се извършват от законодателя чрез ясни и непротиворечиви правила, а не по косвен път през процесуални откази или разширителни тълкувания, които рискуват да подменят разделението на компетентностите и да създадат правна несигурност.“ Тези твърдения илюстрират непознаване на правната теория и принципи. Както внимателно е обяснил ВКС, промените в ЗСВ не допускат същинско обратно действие. В правната теория изчерпателно са дебатирани проблемите, които поставя допускането на обратно действие на закон. Ясно са разграничени двете хипотези на ретроактивност: първият случай са т. нар. валидиращи закони, при които с нова правна норма, но със задна дата, се придават нови правни последици на вече настъпили юридически факти. Втората хипотеза е реципрочна: с нова правна норма, но със задна дата, се отнемат правни последици на вече настъпили юридически факти. Назначаването на Сарафов за и. ф. главен прокурор категорично не попада в тази хипотези – по никакъв начин с последващ акт не е валидиран или отречена валидността на избора му. Аргументът, че законът няма обратно действие, се потвърждава от обстоятелството, че Сарафов продължи занапред да изпълнява функциите си на главен прокурор за пълния шестмесечен период след приемането на промените на закона. Следователно, промените в ЗСВ са действали само напред във времето, последиците от тях също са настъпили след приемането им – на 21 юли 2025 г., когато е изтекъл предвиденият максимален шестмесечен срок за временно заемане на длъжността главен прокурор. В допълнение, относно т. нар. „заварени положения“, ако за тях се допуска някакво изключение от действието на новия закон, това се посочва в преходните разпоредби на акта. Съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В случая на завареното положение на Сарафов, такова изключение от действието на закона, не е предвидено в преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСВ. Следователно за неговия случай няма основание да се продължи действието на правилата, приложими до 21.01.2025 г., които не предвиждаха срок за заемане на поста за и. ф главен прокурор.
„Наред с това АПБ счита за необходимо да се внесе недвусмислена яснота относно компетентностите на органите в съдебната власт. Определянето на временното ръководство на прокуратурата е правомощие на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Актовете на този орган са валидни и пораждат правни последици до тяхната отмяна по установения от закона ред, а именно чрез съдебен контрол пред Върховния административен съд. Публични внушения в противоположен смисъл, когато не е налице съдебна отмяна по надлежния ред, създават риск от правен хаос, затрудняват наказателното правораздаване и уронват общественото доверие. Косвени процесуални актове или откази за образуване на производства не могат да дерогират решенията на ВСС, нито да подменят предвидения механизъм за тяхното оспорване. Ясното разграничаване на компетентности е условие за институционална стабилност и предвидимост.“ Тук АГП твърди, че ВКС не разполага с правомощия да се произнесе по компетентността на орган, подал пред него искане за произнасяне по конкретен казус. Представете си Васил Терзиев/Делян Пеевски/Наталия Киселова да внесе искане пред ВКС за възобновяване на наказателно производство и съдиите да не могат да отхвърлят искането, защото (както твърди прокурорската асоциация) не разполага с правомощие да се произнесат по активната легитимация на искателя! Твърдението на АГП е не само юридически неиздържано – то е абсурдно и обидно за професионалните качества на членовете на това сдружение.
„В този контекст Асоциацията на прокурорите в България призовава законодателя към прецизност и изрична регламентация на всяка форма на обратно действие, когато такава се цели, а всички институции – да действат прозрачно, мотивирано и в рамките на своите конституционно и законово определени правомощия. Само чрез ясни правила, стриктно разделение на компетентностите и уважение към предвидения съдебен контрол могат да бъдат гарантирани стабилността на институциите, предвидимостта на правния ред и защитата на обществения интерес.“ Призивът към законодателя е лишен от съдържание, тъй като, както видяхме по-горе, има ясно формулирана правна норма, чиито действие и приложимост към казуса на Борислав Сарафов са без съмнение, не само за обикновените анализатори и външни наблюдатели, но и за върховните съдии. Внушенията за нелегитимност на решенията на ВКС рушат законността, която прокуратурата съществува, за да брани. Мотивите за въвеждане на нови изисквания и ограничения при избора на главен прокурор, респ. временно изпълняващ функциите на главен прокурор, бяха ясно заявени от вносителите на законопроектите за промяна на ЗСВ и присъстват в стенограмите от работата на Народното събрание. Ограниченията бяха замислени, за да предотвратят заобикалянето на мандатността. Когато се обсъждаха промените в ЗСВ, Борислав Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор вече година и половина. Пълният мандат е седем години. В момента Сарафов кара трета година на поста, без да е избран от легитимен орган на него. При обсъждането на промените на второ четене в пленарна зала, изрично се посочи, че те изрично целят да предотвратят лице, избрано за изпълняващо функциите „да не може да [..]изпълнява подобна функция повече от шест месеца“. Нима сред 1500 прокурори, от които 143 прокурори във ВКП, няма нито един, достоен да заеме поста за следващите шест месеца. Това ли иска да каже за членовете си прокурорската асоциация!
В останалата част, до самия си край, становището е баласт.
„В навечерието на Четвъртия форум на главните прокурори от Балканите в София и непосредствено след срещата на главните прокурори от ЕС в Хага, АПБ категорично заявява: стабилността на прокуратурата е неотменим национален и европейски ангажимент. България дължи на своите граждани и на своите партньори правна сигурност и предвидимост.
АПБ ще продължи да отстоява върховенството на правото, професионалната независимост на прокурорите и институционалната устойчивост на прокуратурата. Убедени сме, че ясните правила, стриктното разделение на компетентностите и уважението към предвидения съдебен контрол са верният път за съхраняване на доверието в съдебната власт и за ефективна защита на правата на гражданите.„
Още няколко критични бележки от Електронен съдник:
Така както Борислав Сарафов си позволява да говори от името на цялата прокуратура, така АПБ внушава, че говори от името на всички прокурори в България. Асоциацията на прокурорите в България е сдружение в обществена полза с 541 прокурори членска маса към април 2025 г. (при общ брой на всички прокурори над 1500). Целите на АПБ са да обединява и защитава професионалните интереси на прокурорите от цялата страна, както и да изразява и отстоява позиции по значими за прокурорската общност въпроси, вкл. чрез публични становища. Остава да се надяваме да се намерят доблестни прокурори сред 500-те членове, а и сред останалите 1000, които да се разграничат от това хвърляне презглава в защита на една личност с накърнен интегритет и съмнителен професионализъм.
