26 септември 2025 г.
През последните месеци задържането в ареста на политици от опозицията – кмета на Варна Благомир Коцев и заместник-кмета на София Никола Барбутов, по обвинения в корупция, повдигнаха сериозни въпроси относно поведението на съда, прокуратурата, адвокатите, Висшия съдебен съвет (ВСС), Антикорупционната комисия (КПК), неправителствените организации и медиите. Медии, НПО и адвокати анализират и задават въпроси, а институциите вместо да отговорят на тези въпроси, мълчат или, както постъпи Съдийската колегия на ВСС, призовават обществото да има сляпа „вяра във върховенството на закона“.
В поредица от публикации Електронен съдник разглежда основните проблеми, рецидивиращи в посочените производства, които са констатирани отдавна, но остават да зеят като язви в съдебната ни система. Такива са проблемите със злоупотребата със следствената тайна, отводите, командироването. Тревожна е тенденцията, че институциите, а и много професионалисти от системата, отказват да дискутират същината на тези проблеми.
Командироването на магистрати е проблематично не от вчера. Преди повече от десет години медии и НПО установиха, че 40 на сто от прокурорите в Софийската градска прокуратура (СГП) са командировани. През 2016 г. имаше идеи за промени, които да ограничат срока на командироване до шест месеца в рамките на календарна година, да изземат решенията за командироване от ръцете на административните ръководители, да въведат ясни и предвидими вътрешни правила за командироване. И до днес обаче тези идеи остават на хартия. А междувременно чрез усърдно командироване (понякога продължаващо години) се извършва подбор на кадри извън правилата. Израстването в йерархията на магистрати, които прескачат по две стъпала наведнъж в кариерното си развитие, без съмнение отнема от тяхната независимост или поне от доверието в нея. За опасностите командироването да се използва за незаконен подбор на вярна свита около главния прокурор, през 2023 г. сигнализира и следователят Бойко Атанасов.
С промени в Закона за съдебната власт от 2023 г. беше въведено изискването, преди прокурор или следовател да бъде командирован, да се иска становище от Комисията за атестациите и конкурсите към Прокурорската колегия. Досега не е известен случай, в който комисията да е отказала предложение на и.ф. главния прокурор за командироване на магистрат.
За командироването на магистрати Висшият съдебен съвет води нарочни регистри, които са публични. Командированите съдии към края на август 2025 г. са 208 на брой (от тях 22-ма са командированите в Апелативен съд – София, 28 – в Софийски градски съд). Броят на командированите прокурори към същата дата е 92. Електронен съдник припомня, че на основание чл. 147, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) главният прокурор може еднолично да командирова прокурори и следователи от цялата страна. От 142 прокурори във Върховната касационна прокуратура, главният прокурор е командировал 23-ма. Някои от тях са във ВКП в продължение на години – например Бойка Димитрова-Велчева – командирована във ВКП от 2020 г., Анита Андрова-Байракова и Дочо Дочев – от 2021 г., Златка Клюнкова и Станимир Димитров – от 2022 г. Само в рамките на летните месеци тази година Сарафов е командировал над 20 прокурори. Става дума за главоломно кариерно развитие на десетки магистрати, без публични конкурси, без обявяване на мотивите за тяхното повишаване. По-голямата част от тези имена удобно тънат в анонимност. И до днес не знаем кои са висшите прокурори (и командировани ли са те) от отделите „Специализиран“ и „Досъдебен“ във ВКП, които по заповед на главния прокурор „непосредствено подпомагат работата на наблюдаващите прокурори и оказват методическа помощ по конкретни преписки и досъдебни производства“, включително производствата за корупционни престъпления и организирана престъпност.
Все пак сред имената на командированите от Борислав Сарафов това лято попадат две имена, които заслужават по-специално внимание:
Първото име е на прокурор Велислава Патаринска – командирована в Окръжна прокуратура – Варна ден преди ареста на варненския кмет. От регистъра се установява, че Велислава Патаринска, която е наблюдаващата прокурорка по досъдебното производство срещу Коцев, е командирована на 7 юли 2025 г. от Районна прокуратура – Плевен в Софийска градска прокуратура. Ден по-късно, на 8 юли 2025 г. варненският кмет е задържан, като остава в ареста и до днес. Прокурор Патаринска е командирована със заповед № РД-07-760/03.07.2025 г. на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Посоченото в регистъра на командированите прокурори основание на заповедта е съвсем общо и формално (чл.138, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 2 – ал. 4 от ЗСВ) и не позволява да се установят реалните мотиви за подбора на прокурор Патаринска за отговорната позиция в СГП, в която се разследват корупционните престъпления, ангажиращи висок обществен интерес. Няма публични данни за нейни професионални успехи, реализирани в съда, от които да се заключи квалификация и опит да наблюдава и ръководи досъдебното производство за организирана престъпна група за корупция, при това при заподозряно участие в нея на лице с имунитет.
Второто име е на прокурор Йордан Петров, който получи главната роля в многобройни медийни сюжети, свързани с разследване на мрежи за нерегламентирано влияние в съдебната система:
Първо, като наблюдаващ прокурор по разследванията за мрежите за влияние на убития Мартин Божанов-Нотариуса и изчезналия Петьо Петров – Еврото. По ръководените от него разследвания не беше установен и обвинен нито един замесен магистрат.
Второ, Йордан Петров беше и човекът, който публично огласи самоличността на таен свидетел, дал показания, включително и срещу временния главен прокурор Борислав Сарафов и други висши обвинители по първоначалното дело срещу Петьо Петров – Еврото. Това разследване беше ревизирано, а показанията на свидетеля, като недостоверни и тенденциозни бяха пренебрегнати от прокурор Петров.
Трето, името на същия прокурор стана скандално известно, след като съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд сигнализира за прокурорски натиск върху него – Йордан Петров беше започнал проверка срещу съдията с мотив, че последният има „гpeшeн миcлoвeн пpoцec и cклoннocт към зaлитaнe в нeпpaвилнa пocoкa“.
Четвърто, на 09.06.2023 г. СРП е изпратила на ръководителя на на НК на ВКС материали от досъдебно производство (№ 164/2023 г. на ГДБОП – МВР, прокурорска преписка 26636/2023 г. на СРП), което е образувано за разследване на престъпна деятелност на бившия следовател Петьо Петров – Еврото, по което обаче се събират доказателства, касаещи и Борислав Сарафов – настоящ и. ф. главен прокурор, а преди това заместник на главния прокурор. Във ВКС е образувана съответна преписка от компетентността на прокурора, разследващ главния прокурор и неговите заместници. Докато преписката се намира във ВКС, чакаща назначаването и започването на работа от специалния прокурор по новия механизъм, определеният за наблюдаващ прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП) на иззетото по компетентност дело на СРП 26636/2023 г. Йордан Петров изисква всички материали от ответника с мотив, че липсата им пречи за изясняване на обективната истина по ръководеното от него разследване. С разпореждане на ответника от 31.08.2023 г. веществените доказателства и секретните материали са изпратени на СГП. Междувременно един от защитените като анонимни свидетели по наказателно производство на СРП № 26636/2023 г. става адресат на заплашително писмо по времето след получаване на материалите във ВКС. Във ВКС е извършена проверка на обработването на класифицираните материали във ВКС, която е достигнала до заключението, че единственото лице, което се е запознавало със съдържанието им, докато са пребивавали във ВКС, е бил прокурор Йордан Петров от СГП. Това се е случило по изрична молба на прокурор Петров да се запознае със съдържанието на секретните материали в качеството си на наблюдаващ прокурор по вече иззетото по компетентност от СГП дело. Молбата е уважена от ръководителя на НК на ВКС. От официалния отговор на ВКС до “Свободна Европа” се разбира, че на 31 август 2023 г. ръководителката на НК на съда Лада Паунова е изпратила на СГП „веществените доказателства и материалите, съдържащи класифицирана информация“ по този случай. Не става ясно дали те са обезпечени и с оглед целите на производството пред специалния прокурор.
Твърденията по-горе са потвърдени от становището на Висшия съдебен съвет, от публикациите на “Свободна Европа” тук и тук, на „Лекс.бг“ тук, тук, тук и тук, от сигнала на съдия Мирослав Тодоров, от публикации на „Медиапул“ тук и тук.
За прокурорите Патаринска и Йорданов няма данни да са поощрявани за някакви особени професионални постижения или заслуги, съгласно регистъра на поощрените прокурори и следователи, воден във ВСС. За прокурор Патаринска има данни, че „й е обръщано внимание“ от административния ръководител на Районна прокуратура – Плевен.