30 юли 2012 | Павлина Желева, Владимира Георгиева | 958 прочитания | 4 коментара
Съдебните дела се гледат публично, а правосъдието се осъществява в името на народа. Кой процес остава тайна за медиите и оттам за цялото общество, е изключително важен въпрос. Защото гражданите трябва да бъдат убедени, че престъпленията са разкрити, виновните – наказани, а законът е приложен правилно.
Само допреди 2-3 години съдът хлопваше вратата във всеки случай, когато по делото има доказателства, събрани с т.нар. специални разузнавателни средства (СРС). Достатъчно беше някой да е подслушван, за да бъде сложен край на публичността.
Магистратите от Софийския градски съд, които гледат най-значимите наказателни дела, обаче сложиха край на автоматичното засекретяване. Така шумни дела с много СРС-та като „Наглите“, „Октопод“ и процеса за корупция срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев и съдията Петър В. Сантиров вървяха пред очите на обществото.
Няколко примера от последните дни обаче ни карат да си зададем въпроса дали модата на секретността не се връща в съда.
Не е тайна какво, а как
Повечето от съдиите са на мнение, че във всички случаи са секретни методите и технологията на подслушване, проследяване, изпращане на агент под прикритие и т.н. Самият резултат от СРС обаче – подслушаните разговори например, е доказателство по делото и съдията трябва винаги сам да преценява дали е повод за гледане на делото при закрити врати. Нещо повече, това трябва да става само ако разгласяването на данните, събрани със СРС, застрашава националната сигурност и суверенитет. За съда няма никакво значение с какъв гриф са внесени папките от службите. Дойде ли време за процес, той сам трябва да реши кое е секретно.
За да няма повече спорове за това кога СРС-тата са основание за гледане на делото при закрити врати, депутатите от „Синята коалиция“ Йордан Бакалов и Веселин Методиев внесоха законопроект. С него те предлагаха да се запише, че когато делото влезе в съда, данните от спецсредствата спират да са държавна тайна. Той така и не видя бял свят, въпреки че беше гласуван на първо четене. И последните знакови дела само показват, че хаосът със секретността продължава да се вихри с пълна сила.
След шумно оповестения арест на антимафиотите от отдел „Контратерор“ Виктор Кинов и Борис Събев мярката им за неотклонение мина при закрити врати в Софийския градски съд. Двамата бяха задържани с 50 000 лв. подкуп и бяха обвинени за търговия с влияние.
Скрит арест за антимафиоти
В началото на заседанието на 20 юли, на което съдът трябваше да се произнесе по искането да останат в ареста, прокурорът Кирил Димитров не поиска делото да се гледа при закрити врати, както имат навика колегите му. Напротив – той заяви, че оставя на съда да реши дали медиите да бъдат допуснати в съдебната зала. Същото направиха и адвокатите на обвиняемите.
Съдията Андрей Ангелов обаче вече беше взел решение – делото ще се гледа при закрити врати. От мотивите му, които все пак бяха обявени публично, стана ясно, че Ангелов по принцип е привърженик на практиката делата да се гледат открито. Той уточни, че в папките има приложени секретни материали (5 тома и един класьор), и заяви, че информацията в тях не е държавна тайна. И въпреки това обяви, че заседанието трябва да протече без публика. Мотивът на съдията – анализирането на данните пред представители на обществеността „би накърнило държавния интерес“. И така не само че заседанието беше засекретено, но и мотивите на Ангелов за това, защо антимафиотите да останат в ареста, не бяха прочетени публично. Показателно е, че втората съдебна инстанция – Софийският апелативен съд, макар да гледа мярката им за неотклонение при закрити врати, за разлика от Ангелов прочете публично мотивите си за постоянния им арест.
В същия ден друг магистрат от Софийския градски съд – Снежанка Кьосева, гледа мярката за неотклонение на вече бившия депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов. Също при пълна секретност. Аврамов беше задържан на 17 юли с 50 000 белязани лева. И тук прокурорът Румяна Арнаудова остави на съда да прецени дали делото да се гледа публично. Адвокатите обаче настояха журналистите да бъдат изведени от съдебната зала, тъй като по делото имало СРС-та, а искали да се позовават на тях в пледоарията си.
Публичността пада веднага
„Съдът, като взе предвид, че делото е секретно, с оглед правото на страните да обсъждат секретните материали, определи: заседанието да се гледа при закрити врата“, отсече Кьосева. Какви са тези секретни материали, засягат ли те „националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред“, както изисква законът, съдията въобще не обсъди. За нея беше достатъчно, че някой ще говори за документи, получили гриф от службите.
За разлика от колегата си Ангелов тя обаче допусна репортерите до определението си за ареста на бившия депутат. От него не стана ясно каква толкова значима за делото бурна дискусия по секретни въпроси е текла зад затворените врати на съдебната зала.
Най-тежък случай безспорно беше проявата на съдия Христинка Колева от същия съд. През април при пълна секретност тя прочете оправдателната присъда за укриване на данъци на сочения за кадровик в сянка в съдебната система Красимир Георгиев-Красьо Черния. Колева разпореди на пресаташето на съда и на охраната да не допускат репортери в залата. Впрочем тя гледа и целия процес при закрити врати с обяснението, че „има голям обем класифицирана информация, която представлява държавна тайна“.
Силно противоречива практика
Не едно и две дела се гледат публично от първата инстанция, а после изненадващо се оказват секретни.
Процесът срещу хванатия с 23 хил. лв. подкуп прокурор от Плевен Георги Велков тръгна открито в градския съд. Съдия Десислав Любомиров разпитваше свидетели и приемаше експертизи публично. А после прати Велков за 5 години и половина в затвора и го вписа в историята като първия ефективно осъден прокурор. Делото обаче се „качи“ в Софийския апелативен съд и изненадващо се оказа секретно.
Същото се случи и с процеса за 500 долара подкуп срещу бившия депутат от „Коалиция за България“ и бивш районен прокурор на Оряхово Тома Томов. В градския съд две години Иван Стойчев гледа делото при почти постоянното присъствие на репортери. Томов беше осъден, а папките с делото стигнаха до апелативния съд. Там отново се оказа секретно.
Противоречивата практика и скриването на мотивите защо делото ще се гледа при закрити врати създават усещането, че вместо да пази държавния интерес, съдът пази нечий друг. Може да е собственото му елементарно спокойствие да решава, без да му висят журналисти в залата, може и да е опит да се прикрият неуспехите на някоя шумна полицейска акция. А може и да е опит да скрие данни по делото за близки до властта, уличени в нарушение, а понякога дори и в престъпление.
Каквото и да е, докато не се сложи ред в секретността, съмненията винаги ще са повече, а правосъдието – неубедително.