31 юли 2012 | Анна Смолченко от Франс прес /По БТА/ | 291 прочитания | 3 коментара
След небивало протестно движение за по-малко от три месеца Владимир Путин, който през май се върна в Кремъл, засили контрола върху гражданското общество, което вещае несигурно бъдеще за обществените свободи в Русия, смятат анализатори.
„Кремъл мина в настъпление. Това е преход към много по-силен авторитаризъм с тенденция към диктатура“, казва Лилия Шевцова от московския център „Карнеги“.
Откакто бившият агент от КГБ се завърна на 7 май с трети мандат като президент, в Русия бяха приети редица закони, окачествени от опозицията като репресивни, начело със закона, който определя като „чужди агенти“ и поставя под строго наблюдение неправителствените организации, финансирани от чужбина и развиващи „политическа“ дейност. Друг закон осъжда на тежки глоби организаторите на неразрешени демонстрации.
Сенаторите от Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) гласуваха и текст, регламентиращ дейността на интернет сайтове, съдържащи забранена от закона информация, който задължава собствениците им или доставчиците на достъп до интернет, да ги закриват.
И накрая, приет беше законов текст, който определя клеветата като престъпление, подлежащо на глоби, след като миналата година тя беше декриминализирана в Русия при президентското управление на Дмитрий Медведев – настоящия премиер, който доскоро въплъщаваше надеждите за либерализиране на Русия.
Тази мярка, впрочем, подсилва тезата, че наченките на „размразяване“, доловени при управлението на бившия държавен глава (който на практика всъщност никога не е излизал от сянката на могъщия си ментор Владимир Путин), сега са поставени под въпрос.
„Заден ход“
Според Шевцова вече не става дума за „противоконституционен пуч на президента“ Путин.
„Сякаш някой е натиснал копчето за заден ход“, отбелязва на свой ред политическият наблюдател Михаил Фишман. „Размразяването на Медведев днес напомня повече парче свински бут или масло, оставено на слънце, изложено на пек в течение на часове: то топи и разлага почти еднакво бързо“, допълва той.
За много анализатори това затягане на контрола е преди всичко отговор на сериозното протестно движение, с което се сблъска Владимир Путин в навечерието на завръщането си в Кремъл.
„Това е реакция на революцията и на опитите за промени в момент, когато режимът изобщо не желае такива“, подчертава политическият анализатор Юлия Латинина.
Двата първи мандата на Владимир Путин – от 2000 до 2008 г. – вече бяха белязани от ограничаване на свободите, извоювани след разпадането на СССР през 1991 г.: политическият плурализъм беше асоцииран с хаоса през 90-те години, възстановен беше и контролът върху големите телевизии.
Друг символ, с който ще запомним тези два мандата, беше вкарването в затвора на бившия петролен магнат Михаил Ходорковски – афера, разглеждана от много анализатори като разчистване на сметки между властта и бизнесмена, възпротивил се на Кремъл и финансирал опозицията.
В московския Хамовнически районен съд, където се състоя второто дело срещу Ходорковски, се гледа и делото срещу трите пънкарки, заплашени да получат до седем години затвор заради песен срещу Владимир Путин, която изпяха в московския храм „Христос Спасител“.
При това развитие на нещата, възможностите за маневриране на опозицията, чиито демонстрации вече не събират десетки хиляди души, както беше преди завръщането на Путин в Кремъл, остават повече от несигурни.
„Задава се есен. Тогава ще започне голям експеримент: докъде може да стигне властта в сплашването на обществеността?“, заключава Шевцова.