23 септември 2025 г.
През последните месеци задържането в ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения в корупция, повдигнаха сериозни въпроси относно поведението на съда, прокуратурата, адвокатите, Висшия съдебен съвет (ВСС), Антикорупционната комисия (КПК), неправителствените организации и медиите. Медии, НПО и адвокати анализират и задават въпроси, а институциите вместо да отговорят на тези въпроси, мълчат или, както постъпи Съдийската колегия на ВСС, призовават обществото да има сляпа „вяра във върховенството на закона“. В поредица от публикации Електронен съдник разглежда основните проблеми, рецидивиращи в посочените производства, които са констатирани отдавна, но остават да зеят като язви в съдебната ни система: липса на гаранции срещу злоупотреба със следствената тайна, с отводите, с командироването в съдебната система, липса или двоен стандарт при преценка за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. Тревожна е тенденцията, че институциите, а и много професионалисти от системата, отказват да дискутират същината на тези проблеми.
Отводите по делото пред Апелативен съд – София, като втора инстанция за гледане на мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев, вече са два. На 17 септември 2025 г. целият съдебен състав, който трябваше да се произнесе по оставането в ареста на обвинения в корупция кмет, си направи отвод. Апелативните съдии Александър Желязков, Атанаска Китипова и Десислав Любомиров посочиха, че заради предмета на делото се води безпрецедентна негативна кампания срещу всеки ангажиран съдия, а в обществото се насажда тенденциозно, манипулативно и невярно твърдение за съществуващи зависимости. Ден по-късно се отведе и съдия Георги Ушев, с мотиви, че членове на адвокатската кантора, която защитава Коцев, през последните години „са предприемали различни действия“ срещу Ушев в качеството му на съдия, „включително и подаване на сигнал с искане да бъде наложено дисциплинарно наказание“. Така Ушев стана четвъртият магистрат, отказал да се произнася на втора инстанция по искането на Коцев. Известно е, че негов защитник е адв. Ина Лулчева от кантората „Доковска, Атанасов и съдружници“. Сайтът ДеФакто осветява фактите около искането за дисциплинарка срещу Ушев. От мотивите му за отвод не става ясно ĸoй oт aдвoĸaтитe в ĸaнтopaтa „Дoĸoвcĸa, Aтaнacoв и cъдpyжници“ визиpa, нo c oглeд възpaжeниятa нa aдв. Инa Лyлчeвa пo дeлoтo зa зaдъpжaнeтo нa вapнeнcĸия ĸмeт и oтвoдa нa пpeдишния cъcтaв нa cъдa oт дeлoтo, се подразбра, че имeннo Лyлчeвa e зaceгнaлa cъдийcĸата независимост на Георги Ушeв. Това внушение обаче е погрешно: пpeз 2021 г. не адв. Лулчева, а адв. Васил Т. Василев e пoиcĸaл диcциплинapнa caнĸция зa Гeopги Ушeв. Сигналът е подаден за изявление в пpeдaвaнeтo „Лицe в лицe“ пo БTB, в ĸoeтo Георги Ушев (по това време пpeдceдaтeл нa Aпeлaтивния cпeциaлизиpaн cъд) oбявявa пpoизвoдcтвoтo cpeщy Pyмeн Oвчapoв пo oбвинeниeтo зa „Mини Бoбoв дoл“ зa пpиĸлючeнo c ycпex зa cпeциaлизиpaнoтo пpaвocъдиe, като изpaзявa зaдoвoлcтвo oт финaлa нa дeлoтo и нaдeждa, чe ocъдитeлнaтa пpиcъдa нямa дa ce пpoмeни. Πpoблeмът e, чe ĸъм мoмeнтa нa тeлeвизиoннoтo изявлeниeтo нa Ушeв, нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo cpeщy Oвчapoв e билo виcящo пpeд въззивния cъд, oглaвявaн oт Гeopги Ушeв, a пpиcъдaтa oщe нe e билa пpoизнeceнa. Tя e oбявeнa мeceц пo-ĸъcнo, ĸoeтo cпopeд aдв. Bacилeв пoĸaзвa, чe Ушeв нe caмo e oглacил нeвepни oбcтoятeлcтвa, нo e дaл и яceн знaĸ ĸaĸвo тpябвa дa e peшeниeтo нa пoдoпeчнитe мy cъдии. Пpeдceдaтeлят нa BKC (по това време Лoзaн Πaнoв) нaлaгa нaĸaзaниe нa Ушeв пo иcĸaнeтo нa aдв. Bacил Bacилeв , a BCC гo e oтмeня. Πaнoв oбжaлвa oтмянaтa пpeд BAC, нo cлeд ĸaтo oглaвявa BKC Зaxapoвa oттeгля жaлбaтa нa пpeдшecтвeниĸa cи. Taĸa cъдия Ушeв ce paзминaвa c нaĸaзaниe. Ha 1 aпpил 2025 г. (25 години след образуването на досъдебното производство) СГП прекрати делото „Бобов дол“ по обвинението срещу Румен Овчаров пopaди изнaчaлнa липca нa пpecтъплeниe.
Отводите по наказателни дела са регламентирани в чл. 29 от НПК, според който не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател: 1. който е участвал в състава на съда, постановил: а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело; б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото; в) определение, с което се прекратява наказателното производство; 2. който е извършвал разследване по делото; 3. който е бил прокурор по делото; 4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото; 5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник; 6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език или специалист – технически помощник по делото; 7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 – 6; 8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда. Съдията трябва да се отведе от разглеждането на наказателно дело, ако са налице обстоятелства, които пряко или косвено могат да породят съмнение в неговата безпристрастност. Исканията за отвод трябва да бъдат разгледани незабавно от съдебния състав, който трябва да мотивира решението си (чл. 31, ал. 3 и 4 от НПК). НПК не предвижда възможност за оспорване на тези решения отделно от решението по съществото на наказателното дело. Съгласно постоянната практика на българския Върховен касационен съд обаче липсата на безпристрастност на наказателния съд се счита за съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяната на оспореното решение по реда на касационното обжалване и последващото връщане на делото на по-долната инстанция за ново разглеждане (Решение № 245 от 8.05.1996 г. по н. д. № 545/1995 г., I н. о.; Решение № 523 от 13.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 988/2004 г., II н. о., НК; Решение № 43 от 13.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 51/2019 г., III н. о., НК).
Отводите на четиримата апелативни съдии с твърде общи мотиви идват на фона на трайно установената тенденция в покачване на броя на съдийските отводи, както в конкретния съд, така и в национален мащаб. Справка в Електронния публичен регистър на отводите (ЕПРО) показва, че като съдия в Апелативен съд – София, Георги Ушев се е отвел общо девет пъти, като седем от тях – тази година. Общо от началото на годината до момента (23 септември 2025 г.) отводите в Апелативен съд – София са общо 685 броя, докато за цялата изминала 2024 г. те са били общо 367 броя, за 2023 г. – 297 броя. В национален мащаб отводите по дела също нарастват: през 2025 г. до момента са 27430, докато през цялата 2024 г. са били 27826, през 2023 г. – 22287, а през 2022 г. – 17631.
Друго знаково дело, което се забави и така пострада от съдийски отводи, е делото „Дебора„, което се забави поне с година поради масовите отводи на съдиите от Районен съд – Стара Загора, а по-късно и на състава в Районен съд – Пловдив.
Отводите стигнаха и до съда в Страсбург във връзка с жалбата на журналиста Росен Босев срещу България. В неговия случай проблемът беше не отвод с твърде общи мотиви, а липса на на отвод при съвсем конкретни предпоставки за отвод – съдията от градския съд Петя Крънчева, осъдила Босев, отказа да се отведе, макар и не веднъж да е била в центъра на критични публикации на журналиста. Според решението на ЕСПЧ национална процедура, при която съдията лично се произнася по молба за отвод, е в съответствие с Конвенцията за правата на човека само в изключително случаи – когато мотивите за искането на отвода са общи, абстрактни и явна злоупотреба. Иначе съдията влиза в ролята сам да се съди, което е противоречие с основен принцип в правото. Недостатъците на процедурата по отвод по принцип могат да се отстранят от горната инстанция – тя да отмени присъдата и да върне делото на друг състав. Обаче има казуси, като този на Росен Босев, когато отводът е отказан от последната инстанция.
Отводите по наказателни дела задължително трябва да бъдат мотивирани (чл. 31, ал. 3, чл. 47, ал. 3 НПК). Не така експлицитно е заложено изискването за мотивиране на отводите и самоотводите по граждански дела.
Отводите в административните, гражданските и търговските съдебни производства са регламентирани в чл. 22 от ГПК, според който не може да участва като съдия по делото лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по т. 1 – 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
Електронен съдник припомня, че през 2023 г. върховни съдии поискаха тълкувателно дело за „другите“ основания за отвод по граждански и търговски дела. Въпросите, породили противоречива съдебна практика, бяха формулирани така:
1. „Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ?“
2. „ Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ?
Искането беше отклонено (вж. по-долу Решение № 1 от 21.11.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС) с мотиви, че тълкуване в посочения смисъл би довело до недопустимо допълване или изменение на разпоредбата на чл. 22 ГПК по тълкувателен път. Според върховните съдии „обективно невъзможно е да се даде принципен отговор на поставения въпрос – да се приеме, че участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по доказателства, представени и по двете дела, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, при всички случаи и независимо от обстоятелствата и особеностите на казуса, е или не е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Тази обективна невъзможност е следствие от зависимостта на преценката за наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК от множество конкретни обстоятелства, които не биха могли да се предвидят и подложат на анализ в тълкувателната процедура (например: въведени от страните различни доводи, възражения и оспорвания по всяко от делата; предприети или непредприети от страните процесуални действия по всяко от делата – доказателствени искания, оспорване на документи, признания на факти и/или спорни материални права и др.; междувременно създадена задължителна съдебна практика по релевантния правен въпрос, разгледан в предходното дело, с която съставът е длъжен да се съобрази, или разрешаване с влязло в сила решение, постановено между страните по делото, на правен въпрос, разгледан в предходното дело и преюдициален за правния спор предмет на следващото дело.) Всяко от тези обстоятелства би могло да бъде от значение при извършването на преценката дали участието на съдията в предходно дело, по което е изразено становище по правен въпрос и по доказателства, идентични с представените по второто дело, поражда съмнения в безпристрастното решаване на второто дело. Няма да има такова съмнение и основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, ако по предходното дело даден документ е приет за неистински, но по следващото дело същият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, ако по обсъдения от съдебния състав по предходното дело правен въпрос, релевантен и за второто дело, вече е формирана задължителна съдебна практика, с която съставът е длъжен да се съобрази, ако между страните по второто дело преюдициалният правен въпрос, обсъден в предходното дело от съдията, вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение.“
Анализът на основанията за отвод в наказателния, административния и граждански процес показва, че макар да има терминологични разлики в текстовете на двата процесуална закона, те регламетират три вида основания за отвод:
1. Основания, обусловени от родствени връзки;
2. Основания, обусловени от повторно разглеждане предмета на един и същи правен спор;
3. Други основания – засташаващи постановяването на безпристрастен, обективен и справедлив съдебен акт.
Липсват публични данни, позволяващ анализ на приложението на третата, най-абстрактно формулирана група основания. Определенията, с които съдията се отвежда от производството, не подлежат на самостоятелно обжалване. Не подлежат на обжалване и актовете, с които съдията отказва да се отведе от производството.
Изводът, който се налага, предвид множеството проблеми и въпроси, които поставят отводите по дела „поради други обстоятелства“, е необходимостта от намеса на законодателно равнище за създаване механизъм и гаранции срещу злоупотребата с института на отводите.