22 септември 2025 г.
През последните месеци задържането в ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения в корупция, повдигнаха сериозни въпроси относно поведението на съда, прокуратурата, адвокатите, Висшия съдебен съвет (ВСС), Антикорупционната комисия (КПК), неправителствените организации и медиите. Медии, НПО и адвокати анализират и задават въпроси, а институциите вместо да отговорят на тези въпроси, мълчат или, както постъпи Съдийската колегия на ВСС, призовават обществото да има сляпа „вяра във върховенството на закона“. В поредица от публикации* Електронен съдник ще разгледа основните проблеми, рецидивиращи в посочените производства, които са констатирани отдавна, но остават да зеят като язви в съдебната ни система. Тревожна е тенденцията, че институциите, а и много професионалисти от системата, отказват да дискутират същината на тези проблеми.
Продължаващото контролирано изтичане на информация по наказателните производства към медиите. По данни на „ДеФакто“, през юни адв. Ина Лулчева – защитник по делото „Барбутов“, е поискала от СГС дa й бъдaт пpeдocтaвeни ĸoпия oт cвидeтeлcĸитe пoĸaзaния пo дeлoтo. Иcĸaнeтo e мoтивиpaнo c пълнoцeннoтo yпpaжнявaнe пpaвoтo нa зaщитa в пpoизвoдcтвoтo пo oбжaлвaнe нa мяpĸaтa зa нeoтĸлoнeниe. „Koпиятa ca нeoбxoдими, тъй ĸaтo ĸaĸтo пpoĸypopът, тaĸa и cъдът paзпoлaгaт c тeзи дoĸaзaтeлcтвeни cpeдcтвa пpи пpoизнacянeтo cи, a зaщитaтa cлeдвa дa paзчитa нa cпoмeни и бeлeжĸи, ĸaтo пo тoзи нaчин ce cъздaвa чиcтo тexничecĸo зaтpyднeниe пpeпятcтвaщo yпpaжнявaнe пpaвoтo нa зaщитa“, пишe Лyлчeвa. Tя пoяcнявa oщe, чe „снaбдявaнeтo c ĸoпиятa e oт ocoбeнa вaжнocт зa oпpoвepгaвaнe нa мoтивитe нa cъдeбния aĸт c oглeд цитиpaнeтo нa cвидeтeлcĸи пoĸaзaния в oпpeдeлeниeтo, ĸaтo зaщитaтa cчитa, чe тoвa e cтopeнo тeндeнциoзнo, извън ĸoнтeĸcтa и пpи нecъoбpaзявaнe нa дpyгитe глacни дoĸaзaтeлcтвa. […] Moлбaтa ce oтпpaвя и c oглeд шиpoĸoтo oбcъждaнe нa cвидeтeлcĸитe пoĸaзaния пo мeдиитe, ĸoeтo cъздaвa ocнoвaтeлнo yбeждeниe, чe мeдиитe paзпoлaгaт c тяx. A в мaтepиaл oт […] 27 юни 2025 г., пyблиĸyвaн нa caйтa „Eпицeнтъp“ aвтopът изpичнo зaявявa, чe paзпoлaгa c тeзи пoĸaзaния“. Oчeвиднo e, чe тe ca мy пpeдocтaвeни oт пpoĸypaтypaтa или cъдa, ĸoитo eдинcтвeнo ca имaли тaĸaвa възмoжнocт и нe cлeдвa зaщитaтa дa бъдe лишaвaнa oт тoвa, ĸoeтo ce пpeдocтaвя нa мeдиитe, пишe aдвoĸaтът.
Електронен съдник припомня относимите разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс: Чл. 198 (ал. 1 ) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
Изтичането и публикуването на информация от обслужващи тези на прокуратурата материали от наказателни дела, не е от вчера и не е изолиран случай. През 2020 г. Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) поиска тълкуване на чл. 198, ал. 1 НПК с оглед преодоляване на създадена неправилна практика по прилагането на процесуалния наказателен закон. Понятието „следствена тайна“ е обсъдено обстойно от Конституционния съд в мотивите на Решение № 9/04.10.2011 г. по к.д. № 7/2011 г. При липсата на легално определение, съдът е приел, че на информационна защита подлежат данните от разследванията, които извършват компетентните органи на досъдебното производство, както и че разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 НПК се дава само по изключение. Посочил е, че „следствената тайна трябва да е тайна за всички, включително и за народните представители“. Според съда причините, заради които „всяко разследване трябва да се пази в тайна“, са твърде много, като примерно е изброил част от тях – „да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др.“. Обобщено казано, за Конституционния съд запазването на следствената тайна е необходимо както за да се обезпечи провеждането на ефективно разследване, така и за да не бъдат накърнени правата и законните интереси на гражданите. Във връзка с това няма никакво правно основание да се приеме, че по силата на своето положение на ръководител на досъдебната фаза на наказателния процес прокурорът е поставен над закона и е овластен произволно да разрешава разгласяването на материалите по разследването.
С искането си до ВКС тогавашната председателка на ВАдвС Ралица Негенцова постави следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?, а във връзка с това да отговори и на следните подвъпроси:
1. 1. Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за
провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото
1. 2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1. 3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производства?
С определение от 15.04.2021 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г. Общото събрание на наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) отклони като недопустимо искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос и трите подвъпроса към него. Мотивите на ВКС са, че разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателна дейност на ОСНК на ВКС. Текстовете на искането и определението на ВКС са достъпни по-долу.
- Вж. втора част от публикацията (относно отводите) тук.