13 октомври 2012 | Росен Босев, в. „Капитал“ * | 3106 прочитания | 28 коментара
Каква е вашата оценка за начина, по който бяха избрани членовете на ВСС от професионалната квота?
Съдийското събрание вдигна изключително много летвата за следващите събрания. Всеки безсъмнено имаше възможност да зададе въпрос, на когото пожелаеше, стига да иска. Сега, дали въпросите се харесват някому или не, е съвсем друга работа. Аз направих така: всеки, когото пожелах, го попитах, каквото искам. Някои отговори за мен бяха задоволителни, други не.
Оттук насетне обаче правя следния извод и го правя като член на изборната комисия и човек, който е броил бюлетините. На мен ми направи впечатление, че хора, които от моя гледна точка се представиха изключително зле на изслушванията, бяха избрани за членове на ВСС с голямо мнозинство. Което иде да покаже, че, първо, донейде е било без значение кой какво ще каже. Второ, очевидно става дума за някакъв вид противопоставяне, било то на провинция – София, било на низови съдилища към горестоящи съдилища, било на членове на ССБ и нечленове. В крайна сметка обаче ние като демократи сме длъжни да признаем този избор, който ми се стори честен и прозрачен.
В тази връзка мога да направя един паралел с Народното събрание – имаше хора, които от моя гледна точка се справиха блестящо и бяха тежко шамаросани при отпадането им от избора. Изборът беше публичен, но не беше прозрачен. Толкова се изговори вече на тази тема, че просто на мен ми е неудобно да казвам каквото и да било. Прозрачността изискваше да разберем защо са избрани тези хора. Както се казва – да има мотиви. Що се касае до прекия избор от прокурорската и от следователската квота, проследих прокурорската и видях забележително мнозинство при избора на първите членове. Единствената изненада, единственият човек, който не беше ясно, че ще спечели, беше Елка Атанасова. За другите ми се струва, беше ясно, че ще бъдат избрани.
Именно за да не бъде прекратена тази практика ли беше отхвърлена идеята за директен избор, т.нар. един магистрат – един глас?
Идея нямам, но имам обяснение. Обяснението ми е, че някой не желае всички магистрати да гласуват свободно.
Как ще коментирате факта, че в голямата си част делегатите на административните съдии и прокурорите бяха началници?
Имам някакво обяснение, но то не е от моя опит, тъй като аз съм работила само в София, а тук не сме изпитвали такива проблеми. Ние сме патриархално общество, което в момента се опитва да имплементира в себе си ценностите на просветените демокрации. Началникът го възприемат като началника в къщата, който трябва обезателно да бъде ухажван. И подозирам, че когато са се провеждали събранията в провинцията (без да съм била свидетел на това), това е бил основният мотив.
Каква е вашата оценка на отиващия си Висш съдебен съвет?
Да си призная честно, с всеки ВСС имам някакви пререкания. Няма съвет, до който съм изпратила някакво питане или искане и той да ми е отговорил. Преди си мислехме, че когато ВСС не действа постоянно, членовете му не успяват достатъчно да се посветят на това. Тогава действително ми се струваше, че ако бъдат излъчени хора във ВСС, които да работят само като кадровици на съдебната власт, ще бъде положително за цялостното развитие на системата.
Разбира се, аз залагах на изключително добросъвестно изпълнение на служебните задължения, на това, че ще бъдат създадени правила за кариерно израстване в системата, че ще има конкурси в нея (без значение какъв е характерът на конкурса), при които ще се спазват правила, че те ще бъдат редовно провеждани; че членовете на ВСС няма да взимат заплати за това, че ходят на заседания и отделно по разни програми, защото имат заплащане, което им се дължи по правило. И най–важното, че ще мислят за системата и за нейното развитие, а не за собственото си оцеляване. Това не се случи. Не само не надскочиха заложения от мен стандарт, а останаха доста под него.
А по отношение на дисциплинарната практика?
Видях една изключително непоследователна дисциплинарна политика на стария Висш съдебен съвет. При видимо едни и същи факти по различен начин се раздаваше правото. Всъщност аз имах повод да го кажа това лично на господин Пламен Стоилов, когато бяхме приети по време на протеста срещу уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Тогава съдиите от ВКС изпратихме декларация с изключително умерен тон, в която казахме, че ние се сблъскваме ежедневно с негодно изпълнение на служебните задължения от някого по веригата.
Вие бяхте един от съдиите, които отидохте да протестирате пред ВСС след уволнението на съдия Тодорова. Какво ви мотивира?
Ще отворя една голяма скоба – не става дума за това дали тя е забавила дела и това като е така, не мога да го адмирирам, правен въпрос е дали е изтекла давността или не. Но видимо е, че поводът за наказанието й беше друг- тя беше наказана поради битността й на председател на Съюза на съдиите в България и яркото несъгласие на членовете на Съюза на съдиите с поведението на членове на изпълнителната власт по охулване на съда.
В тази посока какъв е вашият коментар за нароилите се през последните години коментари от страна на изпълнителната власт към работата на съда?
Аз стоя на становището, че в крайна сметка актовете на съда могат да се коментират, но те трябва да бъдат коментирани грамотно. За да можеш да го правиш, трябва да си наясно с всичко, което е станало по време на съдебните процеси и доказателствата, които са събрани, да си запознат с мотивите на съда и едва тогава да можеш да кажеш дали те са убедителни или не. Не можеш предварително да лепиш клеймо на хората от системата и да ги обиждаш. Това възпитава само едно генерално неуважение от цялото общество към съдебната система. И след като го прави известен член на изпълнителната власт, който има сериозни медийни изяви и непрекъснато биват мултиплицирани думите, които казва, аз не виждам защо обществото трябва да вярва.
Вътрешният министър с лекота посочва кои съдии са корумпирани. Това какво означава?
Това означава, че не се страхува от наказание. Всяко нещо у нас се обяснява с корупция. Това е най–лесното обяснение – когато не ти харесва нещо, идваш и казваш „някой е корумпиран“. Когато си министър на вътрешните работи стандартът на изказ спрямо теб е значително по–висок. Ти трябва, когато кажеш подобно нещо, да го докажеш. В теб е ресурсът да го направиш. Освен това аз адмирирам поведението на съдия Мирослава Тодорова да заведе дело за клевета срещу него.
За никого не е тайна, че в обществото има дефицит на справедливост и непрекъснато се говори за провалите по т.нар. знакови дела. Защо се случва така?
Доколкото знам, осъдителните присъди са между 95% и 97%, което е огромно число. Тоест 3% са оправдателните присъди, което може да мине за пренебрежимо малко. Големият проблем е в това, че става дума за делата, които са тиражирани като обществено известни и са тиражирани като ярка борба на съответната изпълнителна власт, без значение коя е тя, с престъпността. Аз по някой път си задавам въпроса дали провалите идват от некомпетентност или от злонамереност. И по-често си давам отговор, че идват от некомпетентност. В крайна сметка, когато не са събрани годни доказателства на досъдебното производство, тогава, когато обвинителният акт не е изписан по правилата, които са заложени в закона за него, тогава, когато в съдебната фаза не се събират доказателства (като имате предвид, че на всичкото отгоре има служебно начало и съдът на практика подпомага прокуратурата в събирането на доказателства), виждаме докъде се стига.
Няма да коментирам последните дела, да бъдем наясно, защото те ще стигнат до Върховния касационен съд и не бих искала да се ангажирам с подобно нещо, възможно е и аз да бъда съдията – докладчик. Но това, което искам да кажа в тази връзка е следното: няма нищо чудно в това една инстанция да постанови осъдителна присъда, а друга инстанция да постанови оправдателна присъда или обратно. Това е заложено в закона.
Във вашите решения неведнъж открито пишете за порочни практики на по-долните инстанции, смятате ли, че това е начинът грешките да бъдат преодолени?
Считам, че когато се антидатират съдебни актове (изписва се друга дата на съдебното решение, за да се прикрие забавяне на мотивите – бел авт.), е налице престъпление и аз не мога да разбера защо органите, от които зависи това, не се самосезират. Да не говоря, че все едно са сезирани с актовете, които Върховният касационен съд е постановил. Според мен тази практика трябва да бъде изрично отбелязвана в съдебните актове. Защото става дума за съдбата на хората. Трябва да е ясно какво е станало по пътя към крайното решаване на делото и защо е станало така.
По последното дело, по което бях докладчик, заради антидатиране от съдия в Софийски градски съд, в крайна сметка бяха отказали да се образува дело за възобновяване на осъденото лице по причина на това, че излизаше, че искането е извън срока. Така че човекът вече търпеше наказание в затвора заради това антидатиране и му се е отказвало първоначално възобновяване на основание допустимост.
Какво трябва да направи новият ВСС на първо време?
На първо време трябва да направи конкурси, за да могат да бъдат попълвани празните места в системата. Защото командироването е един прекрасен институт, който следва да се използва не по правило, а като изключение. А всъщност в последните години този институт се използва по правило и освен това е лост за издигане на удобни хора.
Какво според вас трябва да се промени, за да не се отчуждават членовете на ВСС от проблемите на магистратите?
Членовете на ВСС се отчуждават. Те стават съдебни функционери – говоря за инспекторите или членовете на ВСС. Според мен това идва по–скоро от начина, по който се конституира съветът – при петгодишен мандат тези хора неминуемо рано или късно започват да се занимават само с администриране. Може би трябва да се намали този мандат.
Вие бяхте сред кандидатите за член на КС от квотата на съдиите от ВКС и ВАС. Нарушихте ли „джентълменското“ споразумение двете съдилища да се редуват?
По въпроса с „джентълменското“ споразумение мога да кажа, че не се разбра има ли такова, или няма. Първо, аз гласувах за това да се отложи заседанието, да бъдат издигнати кандидатури на самото събрание, след което да се направят профили на кандидатите и да има изслушвания, но това, както знаете, не стана. Едно събрание, което е насрочено за 3 часа следобед, се очаква или да бъде отложено, или да свърши много бързо. Случи се последното, като основният мотив беше, че ние се познавахме помежду си. Аз лично не мога да твърдя, че познавам всички. Но ако ние се познаваме помежду си, аз ще попитам защо се четоха толкова тежки биографични справки? Нали се познаваме. Какъв е тогава смисълът да си напомняме кой колко години е в системата и на колко семинара е ходил? Това е едно.
Второ, щеше ми се, когато хората бъдат предложени, да се изправят, да застанат пред другите и да покажат как вербализират мислите си. Това също не се случи, но в крайна сметка събранието го реши. Vox populi, vox dei (глас народен, глас божий), нали така са казали римляните?
Каква беше личната ви мотивация да се съгласите да бъдете номинирана?
Аз поисках да бъда номинирана. Това да е ясно, както и това, че не съм човек, посочен и поддържан от ръководството на съда. Твърдя, че поради факта, че доста предварително се заявих, се проведе някакъв вид състезание и кандидатстваха хора, които са извън съдебната номенклатура. Факт е също така, че това ръководство отказа да качи предварително моята кандидатура на сайта.
Може да се твърди, че се стигна до един изключително достоен експертен избор на балотажа между двама човека от Върховния касационен и Върховния административен съд, които са гордост за всеки съд. В крайна сметка, от моя гледна точка статуквото беше разбито.
Как ще коментирате процедурата по номинация на членовете на ВСС от парламентарната квота и сега Конституционния съд. Проблем ли е, че процесът не е публичен?
За мен това винаги е проблем, за тях очевидно не е. Аз твърдя, че когато се правят някакви номинации, трябва да има ясни мотиви кой, как и защо го прави. Доколкото разбрах, от парламента хората бяха излъчвани от различни парламентарни сили. Беше ясно – този от СДС, този от БСП примерно. Но как се е стигнало до тях, какво е говорено, каква е мотивацията точно тези хора да бъдат предложени, а не други?
* Препечатваме интервюто от сайта на „Капитал„.